Предизборни психози, обещания и рокади (Тема с продължение…)

09:00, 12 окт 19 / Общество 25 2846 Topnovini
1

Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.

Поредна седмица изпълнена с емоции, предизборни игри, саботажи, напрежение, дебати и какво ли още не. Имаме ли позиция за съседите ни по пътя им към ЕС, докога шефът на БНР ще си прави каквото поиска без последици, защо ли за пореден път сме свидетели на черна кампания, докъде докарахме съкратеното производство и ще бъдат ли чути медицинските сестри:

***

Подкрепяме Северна Македония към ЕС, но не съвсем

Народното събрание подкрепи с декларация условията, които правителството постави на Северна Македония, за да гласува България "за" членството й в Европейския съюз. Депутатите обаче поставиха и свои условия и редактираха първоначалната си декларация.

Беше решено да настояваме да се реабилитират всички жертви и репресирани заради българското им самосъзнание, не само тези от югославския комунистически режим. Беше подкрепено предложението на НФСБ Северна Македония да съдейства за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища в духа на европейските ценности.

Останаха исканията, около които се обединиха правителство и президент, Северна Македония да се въздържа от подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България; да отрази в учебните материали и програми постигнатите договорености в смесената историческа комисия; да прекрати „говора на омраза“ по отношение на страната ни в медии и надписи на паметници.

Не закъсня и отговорът на Македония в лицето на външния министър Никола Димитров. „За нас е много важна македонската идентичност, македонския народ. Ние говорим македонски език. Това разбиране за общата история трябва да върви успоредно с разбирането за настоящето. Не мисля, че това може да бъде поставяно под съмнение или да бъде условие за нашия път към Европа. Не трябва да бъде така, не и през 2019 г. и не в ЕС”, категоричен беше Димитров.

Работата на съвместната историческа комисия на България и Северна Македония започна да буксува при решаването на въпроса с Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание. Въпреки че България и Северна Македония подписаха договор за добросъседство, отношенията ни в исторически план изглежда продължават да бъдат не съвсем добросъседски.

ТОПНОВИНИ потърси гледната точка на известни български историци, които активно се занимават с македонските въпроси. Според проф. Пламен Павлов позицията на правителството е точна, добре структурирана и с конкретни условия – нещо, което отсъстваше в Договора за добросъседство. „Когато става дума за категорични документи, не може повече да се търпи, да се проявява такава неотстъпчивост от историците в Скопие и най-вече от властите. Този път България постави ясно и принципно въпроса и не трябва да прави отстъпки“, заяви той. Гърция е имала успех в преговорите със Северна Македония, защото е била ултимативна.

За проф. Светлозар Елдъров позицията ни е закъсняла. Според него България е пропуснала благоприятния момент от преди десетина години, когато е трябвало активно да участва в проблема с името на бившата югославска република Македония. "Ние изгледахме целия този процес, който се развиваше между Гърция и Македония в последните десет години като зрители в някакъв филм".

Очаква се ЕС да започне присъединителните преговори със Северна Македония и Албания на 15 октомври. До момента те бяха блокирани от няколко държави-членки, въпреки препоръката на ЕК, че Скопие и Тирана са готови да започнат преговорите.

Македония приветства конструктивната подкрепа на България за разширяването на ЕС със страните на Западните Балкани. 

***

Без намалени присъди за тежки убийства

Парламентарната сага за съкратеното съдебно следствие все пак завърши с решение. Консенсус обаче партиите не постигнаха. Решиха съкратен процес да не се допуска при умишлено причиняване на смърт.

Предложението претърпя редакция и в крайна сметка ГЕРБ надделяха. БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“ искаха съкратено съдебно следствие да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Мотивът им- институтът дава възможност за намаляване на присъди при признаване на вина.

ГЕРБ обаче контрираха, че делата ще се проточат и мина тяхното предложение за промени в НПК. В зала не липсваха нападките на опозицията, имаше и интересни хрумки, привидно далеч от съкратените съдебни процеси и намаляването на присъди. Крум Зарков от БСП не бил хан Крум, а пък Емил Димитров- Ревизоро бил далеч от Гогол.

Според БСП докато ГЕРБ управляват справедливост няма да има. От левицата коментираха, че сега ако някой изнасили и убие дете, присъдата му се намалява, и намалява, а може и да го помилват. От ГЕРБ нарекоха това спекулация и изтъкнаха, че не при всички случаи се намаляват присъди.

Дебатът за съкратеното следствие може и да продължи, защото още не е ясно какво ще стане с другите поправки- тези на ГЕРБ в НК.

***

Родителска психоза с предизборна окраска

Фалшива новина, че от Агенцията за закрила на детето прибират ромски ученици от Сливен, Ямбол и Карнобат доведе до масова психоза. Родителите се втурнаха в училищата да прибират децата си. Дезинформацията дошла от Facebook, от публикации на групите, обединили се срещу несъществуващата Стратегия за детето. Сливенската прокуратура образува досъдебно производство за всяването на паника.

Премиерът Бойко Борисов определи ситуацията като друг вид Костинбродска афера. А правителството видя политическа намеса в спекулациите за отнемане на деца. Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че има информация служител на пресцентъра на Министерството на отбраната да е замесен в случая. Военният министър Красимир Каракачанов възложи проверка, която показа, че такъв служител няма.

Според главния прокурор Сотир Цацаров най-вероятно религиозни лидери стоят зад разпространението на неистинни твърдения за отнемане на деца. Разпитани са няколко заподозрени. От Обединените евангелски църкви отхвърлиха твърденията пастори да са разпространявали фалшиви слухове за отнемане на деца.

***

Няма край драмата в БНР

Месец след опита за сваляне на журналистът Силвия Великова от ефира на БНР и налагане на цензура на журналисти и замлъкването на радиото за 5 часа, наказани няма. Темата се дъвче и дъвче, каква ли информация не се изкара и кой ли не взе участие в нея.

Във вторник главният заподозрян за случващото се в радиото, генералният директор Светослав Костов в провокативно интервю по Дарик радио се изкара национален герои осуетил повторно замлъкване на радиото подобно на това от 13 септември т.г. А какво постигна с това? За пореден път сам си вкара автогол с поредното безумно действие, обвинявайки „НУРТС България“ ЕАД, че са искали да спрат излъчването на програмите на националното радио. Нищо подобно. На 3 октомври е получил по имейл писмо от тях за планова профилактика, за която са уведомени още от предходната година и СЕМ и КРС, която той отказал и такава не е била осъществена. И видиш ли – Костов героят. Екипът ни отправи запитване и към КРС и към „НУРТС България“ ЕАД и отговорите от позициите им съвсем не съвпадаха с твърденията на г-н Костов.

Редколегията на "Христо Ботев" също поиска оставката на Светослав Костов, а междувременно СЕМ реши да започне процедура за предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНР с три гласа „за“ от членовете му. Против откриването на процедурата се обявиха Бетина Жотева и най-новият член на регулатора - Галина Георгиева. Те мотивираха решението си с липса на достатъчно официална информация. Според тях до решение за започване на процедура би следвало да се стигне след излагане на фактите, разкрити от проверката на прокуратурата. СЕМ даде възможност на директора в 7-дневен срок да подаде доброволно оставка. След като това не се случи, регулаторът открива административно производство срещу Светослав Костов. Той има възможност до 5 дни да изпрати свое становище по отношение на откритата процедура, след което регулаторът ще пристъпи към окончателно решение.  СЕМ ще подаде оставка, ако Костов се окаже невинен заяви председателят София Владимирова.

Припомняме, че СЕМ наложи глоба на БНР в размер на  27 хил. лв. -  за нарушаване на индивидуалната лицензия и за нарушаване на принципа за гарантиране правото на информация. Комисията за регулиране на съобщенията също санкционира националното радио – с 40 000 лв.

След изслушване в КРС екипът на ТОПНОВИНИ попита Светослав Костов за случилото се и защо разпространява фалшиви новини за саботаж. Той отрече да е създал фалшива новина около твърдението му за втори „саботаж“ в националното радио. „Въпросът беше считате ли го за саботаж, а аз казах, че вече не знам за какво да го считам“. Относно започналата процедура по предсрочното прекратяване на мандата му, Костов заяви, че все още няма изпратено писмено становище от СЕМ за започването на такава. След като се запознае с мотивите на състава на медийния регулатор, той ще предприеме съответни действия и добави, че БНР ще обжалва наложените от КРС и СЕМ глоби на радиото. 

Главният прокурор е оптимист, че ще разберем защо спря сигналът на БНР за повече от пет часа на 13 септември. Прокуратурата работи по две версии за спирането на БНР, повече за тях може да прочетете тук.

Според Цацаров Обвинител №1 смята, че ще стане ясно защо спря БНР, както и дали е имало натиск над Силвия Великова.

Главният прокурор съобщи, че предстои очна ставка между двамата, защото има "крещящо разминаване" в показанията им. По думите му ще се изискват разпечатки от телефоните на всички лица, за да се установят всички факти.

Цацаров обясни, че е съществувал план за профилактика на предаватели, но за Белоградчик, Ивайловград и Тръстеник, а то не предполага спиране на сигнала на радиото в цялата страна. Проверката е установила, че причината за спирането на сигнала на програма „Хоризонт“ не е техническа. „Имало е пълна техническа възможност да има програми“, обяви Цацаров. 

***

Повече пари за медиците... ама друг път

Предизборно и на фона на протести управляващите обещаха да заложат 200 млн. лв. допълнително в бюджета на НЗОК за догодина за болнична помощ. ¾ от тези средства са предвидени за увеличаване на заплатите на медицинските служители.

Увеличението на заплатите заедно с правилата, по които ще се определя съотношението между това каква част от средства за болниците отиват за персонал и каква за други разходи, ще бъде част от новия Национален рамков договор, който предстои да се приеме заедно с бюджета на Касата.

Ресорният министър Кирил Ананиев отбеляза, че за пръв път такъв огромен ресурс ще отиде за болнична помощ, а една значителна част от тях ще отидат за заплати. Той обясни, че парите ще влязат през увеличение на клиничните пътеки. По думите му отпуснатите средства няма да са еднократен разход, а ще бъдат заложени на годишна база. Ананиев обяви, че ще увеличи броят на хората от Министерството, които ще наблюдават разходването на бюджета за персонала в лечебните заведения. При нарушения ще се търси отговорност от ръководствата на болниците.

Протестиращите медици: Търпението ни свърши - следващият път няма да сме мирни и тихи

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров допълнителните средства ще са достатъчни, за да покрият исканията на медиците за минимални заплати от 950 лв. за медицинска сестра и 1100 лв. за лекар. Проблемен обаче остава секторът на детското здравеопазване, където заложеното увеличение е по-малко от исканото. Разговорите с финансовия министър и с премиера по темата продължават.

Решението за увеличение на парите за болниците дойде малко след като медици от цялата страна се събраха под прозорците на властта с искане за достойно заплащане. Протестът, организиран от КНСБ, обаче не бе припознат от Българския лекарски съюз и от Асоциацията на медицинските сестри у нас. Последните искат по-голямо увеличение на заплатите им, които да достигнат две минимални или 1120 лева. Лекарския съюз пък в последния момент обяви, че е договорил с МЗ удовлетворителни условия в бюджета за 2020 и правилата, по които ще действа системата.  

С поетия ангажимент неизпълненото през тази година обещание на правителството основните заплати на сестрите да достигнат навсякъде 950 лева, заради което напрежението и протестите по места не стихват, се прехвърля за следващата. Ананиев и КНСБ увериха, че ще бъдат заложени гаранции в бъдещия рамков договор, че ресурсът ще отива приоритетно за заплати както и как ще се поделя той между лекари и сестри, за да няма ощетени.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани