Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.
Очакванията за сблъсък на идеи и аргументи на политическата сцена след откриването на предизборната кампания се оказаха напразни. Да, повишена активност има и да стари и нови политически физиономии ни заливат отвсякъде, но темите и проблемите на дневен ред са дълго дъвкани и предъвкани. Единственото, което се открои през първата седмица от кампанията, е фриволното поведение на лидера на ПП „Атака“, което обаче ако се замислим не е нито изненадващо нито нещо ново – отново старата песен, но преди нови избори.
Защо размахваме пръст на Северна Македония?
Седмицата започна с извънредна консултативна среща при президента заради отношенията ни със Северна Македония. Причината – две години след подписването на Договора за приятелство и добросъседство, разбрахме, че опитите за решаване на спорните моменти в историята ни са забуксували. И не само – на път сме да изпуснем възможността да склоним съседите ни веднъж завинаги да спрат с македонизацията на българската история и герои, защото вече виждат вратата към ЕС, а веднъж влезли вътре – ходи се разправяй с тях.
На въпросната среща президент, премиер, министър на отбраната, министър на външните работи и опозиция се разбраха, че подкрепата на България за членството на Северна Македония в ЕС не е безусловна и не може да стане за сметка на българската идентичност. До дни правителството трябва да излезе с нова позиция за Северна Македония в защита на българския интерес, в която ще заложи ясни критерии към нашите съседи, от чието изпълнение ще зависи дали ще им кажем заветното „да“ за Европа.
И макар София очевидно да размахва пръст на Скопие, не е ясно дали наистина ще се стигне до блокиране на пътя на страната към ЕС. За това говорят и думите на Борисов: „Довчера говорехме, че сме един народ. Нека приемем, че сме братски народи. Нека тази убийствена война от страна на Скопие да не продължава, защото ние нямаме по-близък народ“, коментира той и подчерта, че не може България да е единствената държава от всичките 27, която да е против.
Не е за подценяване и фактът, че страната ни има интерес Северна Македония да върви към Европа, а не към Сърбия – нещо, което отбеляза и новосформирания Евро-атлантическия център за сигурност на Цветан Цветанов. Остава да видим каква е новата ни позиция за съседите, колко и какви са червените линии, които ще очертаем и как ще реагират нашите братя на този ултиматум.
Македонският премиер Зоран Заев вече заяви, че приема препоръките на България и посочи, че бързо може да се намери решение на откритите въпроси. Той подчерта, че България e един от най-силните поддръжници на членството на Македония в ЕС и очаква това да се докаже и при гласуването на решение за получаване на дата за преговори. Президентът Стево Пендаровски пък коментира, че няма сигнали, че България ще блокира получаването на дата за започване на преговори на Македония с Европейския съюз. По думите му исканията, с които страната ни ще излезе, ще бъдат ориентир в хода на преговорите за членство.
Следим с интерес развоя на събитията, а часовникът тиктака. На 17 октомври се очаква лидерите на ЕС да вземат решение за старт на преговори за членство на Македония и Албания. Само 2 дни преди това - на 14 и 15 октомври, ще бъде проведено поредното заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси, което ще даде ясен отговор дали от заканите ни е имало смисъл.
Сагата "Полфрийман" - законодателен тюрлюгювеч
В предизборна кампания събитията и проблемите по правило придобиват нереални размери и случаят с Джок Полфрийман потвърждава това правило. Предсрочното освобождаване на австралиеца, обвинен за убийството на български студент, предизвика огромна вълна от недоволство и коментари на редица експерти, политици, магистрати и въобще предизвика сериозен шум в системата. Скандалът около делото е толкова голям, че породи редица меко казано странни съдебни практики, а освен това е на път да доведе и до бързи, писани на крак законодателни промени.
Макар че в момента законът не предвижда делото за освобождаването на Полфрийман да бъде възобновено, главният прокурор Сотир Цацаров направи прецедент и поиска от ВКС освобождаването на австралиеца да бъде спряно, а делото – преразгледано.
Мотивите са два - първо, Софийският апелативен съд e трябвало да се произнесе с "решение", а не с "определение" по молбата на Полфрийман за предсрочно освобождаване и второ - двама от съдиите са имали "лични отношения" с Българския Хелзинкски комитет, който е дал положителна характеристика за поведението на австралиеца в затвора и така се поставя под съмнение безпристрастността на съда.
ВКС няма правомощия да преразглежда окончателни съдебни решения, но какво предстои да се случи е само в сферата на догадките, защото датата за делото вече е насрочена и дори впоследствие изместена с две седмици напред - за 7 октомври. Същевременно обаче от ГЕРБ вече са готови със законови промени, които да позволят преразглеждане на влезли в сила решения за предсрочно условно освобождаване.
Законови промени написаха и от „Обединени патриоти“, които настояват да отпадне външното финансиране на магистратите. С тях се цели да се забрани на чужди неправителствени организации да финансират професионалните организации на магистратите. Поправките са насочени срещу Българския Хелзинкски комитет, който според Патриотите освен че е повлиял с позицията си върху съдебното решение за предсрочното освобождаване на Полфрийман, е връчвал и награди на част от съдебния състав, отговорен за това. Организацията дори номинира австралиеца за „Човек на годината“, но заради недовослтвото оттегли предложението.
Поради тази причина партията на Каракачанов внесе преди дни искане в прокуратурата БХК да бъде заличен от регистрите на НПО, премиерът Борисов обаче защити организацията и посочи, че работят добре. БХК също излезе с позиция по казуса и обвини ВМРО, че се заиграват с името им и ги използват за предизборни цели. Организацията отбеляза, че ще престане да съществува, когато се постигне пълното зачитане на правата на човека в България, и призовава хората да подкрепят усилията в тази посока.
На фона на тези правни умотворения адвокатът на австралиеца поиска възобновяване на делото за убийството на Андрей Монов. Повод за искането на защитника стана анонимно видео, което бе публикувано в Youtube със заглавие "Истината за Джок Полфрийман". Според адвоката, има много факти, които са останали неустановени, макар че кадрите са част от делото. Освен това има и свидетели, заснети от камерите, но те не са били открити и разпитани за случилото се. Ден по-късно се появи и „контра-видео“ по случая, този път от приятели на убития студент, в което те правят свои коментари и обяснения на различни сцени, заснети от камерите. В тях се твърди и за намесата на въоръжена охрана в края на сблъсъците.
Какъв ще бъде финалът на сагата с австралиеца – предстои да разберем. А филмът изглежда интересен, въпреки че главният герой изглежда най-пасивен – настанен в центъра за чужденци в Бусманци, където чака да получи документи за напускане на страната, без да създава проблеми.
Важни сте ни, но пак ви излъгахме
Напрежението сред медицинските сестри и специалистите по здравни грижи не стихва. В кулминация се превърна новината, че сестрите ще получат само 6 млн. лева за увеличение на възнаграждения им, вместо обещаните от правителството 50 млн. лева. Очакваше се с допълнителните средства минималната им работна заплата да стане 950 лв. Министерски съвет „отпусна“ парите през април на фона на нестихващите масови протести.
Опозицията прозря в лъжа в обещанието на премиера Борисов и здравния министър Кирил Ананиев за увеличение на заплатите. Министърът се защити, заявявайки, че средствата за медиците са отпуснати, но с различен източник – не от държавния бюджет, а от резерва на Здравната каса. Тезата на министъра, че отпуснатите пари от касата заместват обещаните от кабинета, се опровергава от лекарския съюз и от членове на Надзора на касата. От стенограмата на заседанието на Надзора на здравната каса от 27 май е видно, че е воден разговор за увеличение на клиничните пътеки и освобождаване на 50 млн. от резерва, но не и да се заместят обещаните от кабинета до 50 млн. лв. от държавния бюджет. Здравният министър обяви, че не вижда основания да подаде оставка.
Междувременно болницата в Карлово може да остане без Вътрешното и Детското отделение. Подалите колективна оставка медици отказват да оттеглят молбите си за напускане, защото настояват за нови трудови договори със заплати 950 лв., което до момента не е договорено.
КНСБ подготвя и национален протест на работещите в здравеопазването за 7 октомври, но част от медиците, както и Българският лекарски съюз отказват да участват в него. Сестрите определиха синдикатите като „предатели“, защото досега многократно са ги молили за подкрепа, но през март те са били едни от първите, които са се разграничили от техните протести. Българският лекарски съюз е постигнал договорености с Министерството на здравеопазването и не вижда причина да излиза на протест. От КНСБ пък недоумяват как протестът им може да бъде наричан „бутафорен“ преди да се е провел.
Хвалят Габриел, но важен ли е ресорът й?
Ресорните комисии в ЕП одобриха кандидатурата на Мария Габриел за комисар с ресор „Иновации и младеж“. След 3- часово изслушване и отговори на повече от 50 въпроса Габриел получи „зелена светлина“. Тя мина изпита си успешно с единодушно одобрение и аплодисменти. Критики обаче има за името на ресора, защото не се споменават културата и научните изследвания. Факт е и че страната ни не успя да се пребори за зам.- председателско място в ЕК. България отказа да има комисар по разширяването, както и върховен представител на ЕС по външна политика и сигурността. До каква степен обаче се оправдаха очакванията ни за ресора на Мария Габриел?
Всички я похвалиха. Положителни оценки имаше и от евродепутатите от ГЕРБ, и от опозицията. Според БСП изслушването й е било удовлетворително. За ДПС представянето й е било успешно. От ГЕРБ изтъкнаха изключителната подготовка на Габриел за ресора, безупречното й представяне и подкрепата на ресорните комисии заради усърдната й работа.
8 ще бъдат основните точки във визията на Мария Габриел за ресора й. Тя ще работи за запазване на позицията на Европа като световен лидер в науката, с отворена и последователна рамка за научни изследвания. Ще се стреми към създаване на Европейски съвет за иновации. Габриел иска намаляване на разделението в научните изследвания и иновациите, както и по-добро включване на гражданите и регионите. Поставя си и целта да се засили геополитическата роля на следващата ЕК, с по- тясна връзка със Западните Балкани. Габриел ще подкрепя културата и ще насърчава участието на жените в областите, обхванати от ресора й. Тя ще се бори за силен бюджет през следващия седемгодишен период.
Одобрението на комисиите беше задължително, за да продължи Мария Габриел напред. След като бъдат изслушани всички кандидати за еврокомисари, трябва да бъдат утвърдени от ЕП. Председателският съвет на ЕП трябва да реши дали да обяви изслушването за приключило. След това в Страсбург на 23 октомври ще се гласува съставът на комисията на Урсула фон дер Лайен. Не е ясно обаче дали вотът няма да се забави заради отхвърлянето на кандидатите за комисари на Румъния и Унгария заради конфликт на интереси. Френският кандидат за комисар Силви Гулар също не получи одобрението на ЕП и най- вероятно ще бъде изслушана втори път.
Сидеров отново въртя предизборни номера
Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров за пореден път завихри скандал около себе си преди местен вот. След като през октомври 2015 г. в нощта на предходните местни избори той и депутатът Десислав Чуколов направиха опит за саморазправа с продаващи в денонощен клекшоп на ул. „Раковски“, а след това вилняха и в НАТФИЗ, този път патриотът избра за поле на изява студиото на БНТ. По време на участието си в предаването „Референдум“, в което участваха и представители на различни партии, Сидеров отново се оказа в центъра на скандала.
Лидерът на „Атака“ започна спор с депутата от ВМРО Юлиан Ангелов, като каза, че кандидатът им за кмет на София Ангел Джамбазки е "гей, който трябва да оглави гей парада". От своя страна, Ангелов го обвини, че е в неадекватно състояние. След словесен спор и обиди между двамата микрофонът на Сидеров беше спрян. Водещата на предаването го помоли да остави събеседниците си да се изкажат, тъй като времето му за изказване от 7 минути е изтекло. Сидеров пък обяви, че му се налага цензура. Стигна се дори до там предаването да бъде спряно, а в студиото да влезе охраната на БНТ, която се опита да изведе патриота.
На следващия ден ръководството на БНТ излезе с декларация, в която заклейми грубото незачитане на подписаното между ЦИК, телевизията и политическите партии споразумение от страна на Волен Сидеров. Генералният директор Емил Кошлуков разпореди той да не бъде допускан повече в сградата на БНТ. Ръководството на СЕМ подкрепи позицията на телевизията. От ЦИК пък посочиха, че Сидеров ще трябва да заплати парична глоба заради държанието си.
От своя страна, Волен Сидеров посочи, че ще съди БНТ за нарушаване на споразумението с „Атака“ и настоя Добрина Чешмеджиева да му се извини. Той заяви, че дори 7 секунди не е могъл да говори самостоятелно и отчете това като нарушение на споразумението с БНТ. Той поиска ЦИК да задължи БНТ да му позволи да участва в предаването „Панорама“ в петък вечер, а СЕМ да извърши проверка на телевизията.
От БНТ обаче останаха на твърда позиция, че няма позволят на Сидеров да стъпи в телевизията. Те поискаха писмено извинение от него.
Светослав Костов не се даде
В петък изтече срокът, който СЕМ даде на генералния директор на БНР да си подаде оставката доброволно, но той не го направи. Следващата седмица регулаторът ще реши дали да прекрати мандата му предсрочно.
Сагата около Светослав Костов продължава почти месец. Въпреки че вече мина толкова време от фаталното спиране на сигнала на програма „Хоризонт“ за пет часа, ситуацията в националното радио все още остава неясна, а напрежението – високо. Доказват го постоянните протести за и против Костов.
Работещи в различни звена на БНР, представители на КНСБ и "Подкрепа" в общественото радио, както и на музикалните състави се събраха в защита на директора пред СЕМ в четвъртък. Те подчертаха, че редколегията на „Хоризонт“ не представлява цялата медия и заявиха, че имат данни, че е оказвала натиск над журналисти, за да се подпишат под искането за неговото отстраняване. Протестиращите поискаха СЕМ да даде втори шанс на Костов.
Председателят на СЕМ София Владимирова заяви, че генералният директор е загубил доверието на регулатора и при гласуване следващата седмица ще стане ясно дали мандатът му ще бъде прекратен. Тя определи като натиск протеста в защита на Костов.
Междувременно СЕМ наложи глоба в размер на 27 хил. лв. на БНР – 7 хил. лв. за нарушаване на индивидуалната лицензия и 20 хил. лв. за нарушаване на принципа за гарантиране правото на информация. Ръководството на БНР ще обжалва.
През седмицата се проведе и първото заседание на създадената от парламента временна комисия по казуса „БНР“. Депутатите извикаха на следващото си заседание главния прокурор Сотир Цацаров, който да представи данни относно следствието в БНР. Членовете на комисията заговориха и за промяна в законодателството, с които да се избегне натрупването на финансов дефицит на националните медии.
Добави коментар