100 дни протести – каква е равносметката

08:30, 16 окт 20 / Общество 25 2876 Василена Йорданова
Снимка: Юлиан Тодоров

Броени часове остават до началото на петото Велико народно въстание в сърцето на София. Събитието ще маркира стотния ден от началото на гражданското недоволство срещу правителството и главния прокурор. Организаторите се готвят за най-мащабната проява досега, но и се заканват от тук нататък действията им да навлязат в нова фаза.

100 дни протести – исканията остават 

За 100 дни исканията на протестиращите не се промениха – те настояват за оставки на правителството и на главния прокурор, въвеждането на дистанционно и машинно гласуване, предсрочни избори, както и свикване на Велико народно събрание за промени в Конституцията.

100 дни управляващите и главният прокурор отказват да чуят призивите за оставка и промяна на системата. Те оправдават оставането си на власт с очакваната криза заради коронавируса и необходимостта от стабилен кабинет и парламент, които да реагират бързо и адекватно.

През последните три месеца обаче вместо да обсъжда антикризисни мерки, парламентът първо излезе във ваканция, а после се зае да твори „спешни законодателни промени“, свързани с доброволната казарма, преименуването на 24 май и разбира се поредните кръпки на Изборния кодекс. Наред с всичко това депутатите „тупат топката“ и печелят време на кабинета с обречената още в зародиш идея за нова конституция – и всичко това на фона на постоянни нападки и размяна на квалификации от типа на „тъпанари“, „гугутки“ и прочее изрази, които не прилягат на висотата на дискусията, която би трябвало да се води в българския парламент.

Премиерът и кабинетът пък са се скрили добре от всенародната любов и се появяват само в избрани медии и пред подбрани симпатизанти (обикновено в някое отдалечено място – на поляни, паланки, пънчета). В опита си да спечелят някой друг ден и глас те развързаха щедро кесиите и започнаха да раздават пари на калпак, без ясен план за това как държавата ще подпомогне реално най-засегнатите от Covid-19 браншове и работници.

По сходен начин се държи и главният прокурор Иван Гешев, който се прави, че не чува призивите за оставка. Нещо повече – той представи прокуратурата за най-работещата институция и дори се изкара жертва на заговор за неутрализирането ѝ. В същото време обаче държавното обвинение имаше меко казано забавена реакция по отношение на изтеклите записи и снимки на Борисов, съмненията за къща в Барселона, издирването на изчезналия Янек от Дупница и други съвсем не маловажни казуси.

С това апатично и нагло поведение на властта с всеки изминал ден става все по-ясно, че протестите няма да доведат до оставката на Борисов, Гешев и компания. Въпреки това за 100 дни протестите постигнаха сериозни резултати. Ето част от тях:

Какво постигнаха протестите?

„Основен ремонт на кабинета“ – две седмици след началото на гражданското недоволство Борисов реши да се раздели с четирима министри – Владислав Горанов (финанси), Младен Маринов (вътрешни работи), Емил Караниколов (икономика), Николина Ангелкова (туризъм). Оставките им обаче не успокоиха разярената тълпа, която се обяви за промяна на модела, а не подмяна на едни лица с други. Въпреки това краят на кариерата на Горанов като финансов министър показа, че се задава и краят на Борисов, който от своя страна е все по-склонен да се раздели с хора от най-близкото му обкръжение в името на оцеляването си.

Оставки в НСО и сваляне на охраната на Доган и Пеевски - малко след акцията на Христо Иванов край "летните сараи" на почетния председател на ДПС темата за охраняваните от НСО лица отново изплува на повърхността. Това доведе до две неща - смяна на началника на службата и отказ на Ахмед Доган и на депутата Делян Пеевски от услугите ѝ. Наред с това държавата спря парите на ТЕЦ „Варна“ от студения ресерв, достъпът до плажа пред „летните сараи“ бе възстановен, а пътят до тях от частен отново стана общински.

Дебат и резолюция в ЕП - В резултат на много усилия и упоритост проблемите в България най-накрая привлякоха вниманието на Брюксел. На първо място Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) поиска важни отговори от Борисов и Гешев, включително по неудобни теми. След това политическата криза у нас стана част от дневния ред на евродепутатите, а накрая (въпреки немалко спънки) ЕП размаха пръст на София заради влошаващата се демокрация и подкрепи протестите. Резолюцията на европарламента е „червена лампа“ за Борисов, за чиито действия доскоро Брюксел си затваряше очите. Документът може да се приеме като „исторически пробив“, тъй като е сигнал за пропукващата се подкрепа за това управление не само у нас, но и извън границите на страната.

Пробуждането на интелектуалците - Важен момент бе и „пробуждането на интелектуалците“. В миналото именно родната интелигенция е била в основата на всички значими процеси в българското общество, днес обаче първо въстанаха обикновените хора, чак след това учените и културните. След близо два месеца пасивно наблюдение на кризата отстрани, в началото на октомври за първи път музиканти, артисти, журналисти, творци се престрашиха да подкрепят протестите и да поискат промяна в модела на управление. 

Първи депутатски въпроси към Гешев - в навечерието на 100-ия ден от началото на протестите  депутатите се осмелиха да зададат въпроси на главния прокурор. При последната им среща в средата на юни народните представители излушаха чинно отчета на Обвинител № 1, без да поискат от него никакви обяснения или допълнения към представената им информация. Явно този път, окрилени от масовите протести под прозорците на властта, от опозицията проявиха интерес към дейността на прокуратурата по знаковите дела от началото на мандата на Гешев. Очаквано или не обаче главният прокурор успя да надиграе депутатите на техен терен и със завидна лекота успя да се измъкне от конкретни отговори във връзка със скандалите, които от месеци тресат държавата.

Промяна на обстановката - Може би най-важният резултат от продължаващите вече 100 дни протести е промяната в средата. За разлика от 2013 г. днес политиците не смеят така лесно да яхнат гражданското недоволство. Не че опити липсват, но всички са една идея по-предпазливи и не се изявяват на трибуната на жълтите павета. Протестът е критичен не само към Борисов и Гешев, а и към всеки, който се опита да възпроизведе отново настоящия модел на управление – ето защо от площада бяха отправяни искания за персоналните оставки и на шефа на БНТ, председателя и зам.-председателя на парламента, кмета на София и министри в кабинета.

По всичко изглежда, че следващият парламент (когато и да се проведат изборите) ще бъде твърде шарен и ще трябва да се правят компромиси. Протестите обаче вдигнаха летвата на очаквания и към тези, които се готвят да заемат мястото на Борисов. Ето защо коалициите и договорките между партиите ще бъдат все по-трудни и ще трябва да бъдат аргументирани пред избирателите с нещо повече от проста аритметика.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!