СБЛЪСЪК: "За" или "Против" Истанбулската конвенция?

09:00, 27 ное 19 / Сблъсък 25 3424
1

Очаква се тази седмица Европейският парламент да призове всички държави от ЕС да приемат Истанбулската конвенция. До този момент седем страни още не са я ратифицирали, като сред тях е и България.

У нас срещу Истанбулската конвенция се обявиха ВМРО, БСП и църквата, както и редица граждани. Те заподозряха, че с конвенцията се въвежда понятието „джендър“, което позволява на отделния индивид да самоопределя пола си според социалната роля, която заема в семейството, а не според биологични си пол, с която се разрушават традиционните представи за семейството. В подкрепа на документа се обявиха близо 200 неправителствени организации, граждани и фигури от обществения и политически живот, според които Истанбулската конвенция е най-високият и надежден регионален стандарт за защита срещу всички форми на насилие срещу жените.

По темата трябва ли да приемем Истанбулската конвенция ТОПНОВИНИ потърси психолога от Фондация "Асоциация Анимус" Катя Кръстанова и народния представител от ВМРО Александър Сиди.

                                                                                                                                                               

Трябва ли да ратифицираме Истанбулската конвенция?

Предвижда се в четвъртък евродепутатите да приемат резолюция, в която призовават за незабавно ратифициране на документа и за предприемането на всички необходими законодателни и политически мерки за спиране на насилието срещу жените и момичетата.

Катя Кръстанова от „Анимус“ подчерта, че конвенцията трябва да бъде приета у нас, защото чрез нея ще се създаде цялостна рамка за борба с насилието над жени. „Истанбулската конвенция се отнася за борбата с насилието над жени – насилието, основано на пол във всичките му форми, включително и домашното и социалното насилие и другите форми като убийствата на честта, обрязвания и др. Документът поставя темата за ранните бракове, които са форма на сексуално насилие над деца. Така че всички форми на насилие над жени са обхванати в Истанбулската конвенция като превенция“, посочи тя.

Според депутата от ВМРО Александър Сиди обаче България категорично не трябва да приема Истанбулската конвенция, защото такова е решението на Конституционния съд. „Истанбулската конвенция не отговаря на основния закон в държавата и по този начин въпросът с нейното съществуване в правния мир на Република България според мен е затворен. Каквото и да смятат розово-либералните лицемери в Европа, Истанбулската конвенция е затворена страница за нашето законодателство и тя не трябва и няма как да бъде приемана. Разбира се, текстовете в нея, които касаят защитата на жени от насилие, трябва да бъдат импонирани в нашето законодателство в най-скоро време. И аз мисля, че вече работим в тази посока, така че част от тези текстове ще влязат като част от нашето законодателство, но през българското законодателство, а не чрез приемането на този вреден документ, който не отговаря на Конституцията на държавата“, коментира народният представител.

На всеки 15 минути - шамар

Ще създаде ли Истанбулската конвенция джендъри?

Основният проблем, който се завъртя около документа, бе по повод понятието „джендър“. Противниците на конвенцията заподозряха, че с него се цели да бъдат разрушени традиционните български семейни ценности. А защитниците твърдят, че у нас понятието не е било разбрано правилно.

Катя Кръстанова подчерта, че в Истанбулската конвенция не става дума изобщо за джендър идеология или за въвеждане на нови понятия. Тя уточни, че понятието „джендър“ в Европа е различно от понятието „биологичен пол“ у нас. По думите ѝ като „джендър“ европейците определят социалните характеристики на пола, които се определят от контекста и епохата, в които живеем. Психоложката даде пример с това, че през 19 в. е било неприемливо жените да са обществено изявени, а през 21 в. вече това се е променило и се счита за нормално. „Така че социалните характеристики на пола са това, което е понятието „джендър“. Но в България беше преведено като „социален пол“, като „друг пол“ и оттам тръгна спекулата – от неточност във формулировката на понятието“, коментира тя.

От своя страна, Александър Сиди защити тезата, че Истанбулската конвенция е първият документ, който вкарва у нас терминология за пола, различна от това, което знаем – мъжки и женски пол. Той обясни, че именно това е причината Конституционният съд да се произнесе, че не отговаря на основния закон и така да сложи точка на спора дали трябва да бъде приеман. „Така че със сигурност каквото и да говорят нашите партньори на запад в ЕС, този документ няма как да стане част от българското законодателство, съгласно решението на Конституционния съд“, посочи Сиди. Депутатът обясни, че като се изключи въвеждането на подобни нови понятия, Истанбулската конвенция е един общ и сравнително добър документ, който изследва и се опитва да намери решения на едни тежки проблеми като проблема с насилието над жените.

Кога жертвата става зависима от своя насилник?

Може ли текстовете от конвенцията да влязат в законодателството без тя да се ратифицира?

След поредицата от жестоки убийства на жени през 2018 г., парламентът криминализира всички форми на домашно насилие, с промени в Наказателния кодекс. Те бяха внесени от управляващите, след като Конституционният съд реши, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон.

Според Катя Кръстанова обаче Истанбулската конвенция няма да може да се въведе с промени в законодателството без тя да е ратифицирана, тъй като трябва в много нормативни актове да се направят промени, свързани с политиките за превенция и интервенция при случаите на насилие над жени. „Може би политиките по интервенция ще бъдат създадени в рамките на законодателните промени, които вървят, но политиката по глобалната първична превенция няма да бъде обезпечена в българското законодателство. А тя определя това, дали ще има жени - жертви на насилие в следващото поколение или не“, коментира психоложката.

Александър Сиди пък смята, че българското законодателство може да се промени достатъчно, за да защити жените, които са жертви на насили. Той подчерта, че някои от промените в законодателството вече са направени – промени в Наказателния кодекс, промени в Закона за защита от домашно насилие и т.н. „Това са текстове, които вкарват онази добра част от идеологията на тази конвенция, която защитава жените наистина. Аз продължавам да не разбирам упорството на европейските либерални групи, които в един документ, който сам по себе си е наречен „документ за защита на правата на жените от насилие“, да се вкарват някакви други групи като джендъри, които нямат място в един такъв документ. Но по всички съпътстващи документи от конвенцията е описано много ясно, че става въпрос за жени и за хора с нетрадиционна сексуална ориентация, както и всякакви други трансджендър понятия, които аз не разбирам. Но налагането на тази терминология е абсурдно и няма място в нашето законодателство“, заяви Сиди.

Истанбулската конвенция може да бъде приета, въпреки че е противоконституционна

Ще ратифицират ли депутатите Истанбулската конвенция?

Въпреки че Конституционният съд се произнесе, че документът е противоконституционен, топката остава в ръцете на парламента. Т.е. въпреки това, че конституционните съдии са сметнали текстовете за несъвместими с основния закон, не е  проблем те да бъдат приети, ако има политическата воля за това.

Катя Кръстанова обаче заяви, че не вярва, че парламентът може да ратифицира конвенцията без ново становище на Конституционния съд. „Но в крайна сметка законодателната власт е тази, която ще реши какво да направи“, коментира тя.

Според Александър Сиди също е на мнение, че депутатите няма да приемат конвенцията. „Не мисля, че някой в момента би си позволил да прави тази глупост. Това е един документ, в който 90% от текстовете са добри, но със съпътстващите го документи е описана една терминология, която е различна от терминологията, приета в нашето законодателство. Налагат се нови термини като „джендър политики“, „социална роля на пола“ и други безумия, каквито няма в нашето законодателство. И не виждам причина да ни налагат отвън инсталирането на такива понятия в българското законодателство“, посочи той.

Сигналите за домашно насилие се увеличават

Развиват ли българите толерантност към домашното насилие?

Според специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович в България се забелязва толерантност и един вид "нормализиране", нечувствителност към насилието над жени и домашното насилие, включително и заради дупки в законодателството.

И Катя Кръстанова, и Александър Сиди подкрепят тезата, че сме станали прекалено толерантни към насилието.

„Нашето общество е изключително толерантно към всички форми на насилие над жени – в това число и домашното насилие. Ние сме толерантни и не се интересуваме тогава, когато пред нас, около нас бият жена или дете и обикновено не реагираме, като считаме, че това си е семеен проблем. И по този начин подкрепяме извършителят на насилието да продължи да го прави безнаказано“, коментира Кръстанова.

„Аз лично се надявам, че ще намерим правилния път да спрем такъв тип посегателства, защото те наистина са ужасни. И един не малък процент от убийствата на жени в България са свързани с домашното насилие по някакъв начин – доколкото знам по статистика става въпрос за всяко четвърто убийство. Така че много се надявам да намерим правилния начин да спрем тези издевателства. Но със сигурност това няма да се случи с приемането на един безумен документ, който налага различна идеология от тази, която Старият континент въобще е свикнал да вижда. Това е един добър документ, но, за съжаление, в една каца с мед е сложена лъжица катран, която всъщност спря ратификацията в България, а и в някои други европейски страни“, коментира Сиди.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани