СБЛЪСЪК: За или против оръжието за Украйна?

15:00, 03 дек 22 / Сблъсък 25 1850 Шрифт:
Автор: Георги Павлов

"За" или "против" изпращането на оръжие на Украйна

(бел. ред.) Мненията са събрани преди да бъде одобрен списъка с оръжията за Украйна. 

Докато конфликтът в Украйна продължава, международната общност се колебае да се намеси с военни средства. Въпросът "за" или "против" изпращането на оръжие е безкрайно поляризиращ поради сложните нюанси на темата като възможните последици по време на на конфликта и след прекратяването му. 

Решението неминуемо трябва да балансира между нуждата от подкрепа на украинското правителство и необходимостта да се избегне по-нататъшна ескалация на конфликта.

Поканихме Александър Христов и Димитър Димитров да споделят позициите си по три въпроса свързани с темата съответно "за" и "против".

I. За или против оръжието за Украйна?

А.Х.:Твърдо подкрепям изпращането на оръжия в подкрепа на украинските въоръжени сили. Не като тайно търговско споразумение, а като ясна и открита помощ. Защото Русия е агресор, а Украйна е жертва. Което е факт, а не внушения на Западните фондации, както твърдят някои сили у нас.

Д.Д.: Всяко делигитимиране на системата, в която живеем, има моята подкрепа. Генерално, позицията ми е „против“, тъй като няма как да сме наясно какво ще се случи нататък и какво ще изскочи от кутията на Пандора. Съществува обаче друг елемент свързан с изпращането на оръжие за Украйна. Както всеки друг белег за липсата на общественa представителност, то следва да бъде приветствано от всеки критик на настоящата система. Тъй като няма по-голяма антиреклама на евроатлантизма от неспособността на местните подставени лица да направят каквото и да е за обществото, освен да го предадат и ограбят.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

II. Прави ли ни цел и участник във войната или потвърждава партньорските ни ангажименти?

А.Х.: Цивилизования избор е да помогнеш на потиснатия, а не с бездействието си да подкрепяш терора над едно мирно население. С целия исторически опит от предходния век отново беше допуснато в Европа хора да бъдат преследвани и убивани заради идентичността си и несъгласието да се откажат от родината си. Всеки следващ ден, в който този конфликт продължава, означава нови вълни бежанци. Изпращането на оръжия ще бъде нашата лепта, за да се види скорошния край на тази агония, която е само на 1 500 км от нашата столица.

Д.Д.: Отвързването на ръцете на политическия елит поставя въпроса за липсата на ясно очертани граници, в които България ще участва в конфликта. Няма никаква яснота каква ще бъде продължителността на войната, нито е изключена вероятността да се открият нови фронтове, сред които да е България. При такъв сценарий, западът няма никакви ключови инвестиции в страната ни, за чиято загуба да се тревожи, това премахва всяка пречка да бъдем превърнати в бойно поле. Няма документ, натовски или друг, който да стои над икономическия интерес. (За сведение ненамесата на НАТО в конфликта между Гърция и Турция в Кипър)


III. 
Следва ли да се отчита общественото мнение или това е изключително въпрос на политическо решение, било то и непопулярно?

А.Х.: Това може и да не се харесва на много хора, които в детството са си разменяли писма със “съветското другарче” и са ходили на екскурзия до Москва по линия на Комсомола. Човешкото достойнство на оскърбените и унижените обаче е по-важно от нечии мили спомени. С това нашите политици трябва да се съобразят, а не с популистките лозунги за предаността към една уж наша братска държава. Държава която всъщност много повече ни е предавала, отколкото ни е помагала.

Но дори в тази си опора се провалят хората, които истерично се противопоставят на военната помощ. Българският народ, в своето реално мнозинство, доказа кого подкрепя и на чия страна застава. Видяхме шествията с преобладаващи жълто-сини знамена, които се случиха още в първите дни след 24 февруари. Останалото бяха крясъци, заглушени от четвъртата стена на социалните мрежи.

Дори при сценария, в който политиците трябва да се допитат до народа, силата ще бъде на страната на подкрепящите жертвата. Не на потисника.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Д.Д.: Самия факт, че отчитането на общественото мнение при взимане на политически решения, (подчертано политически, а не експертни, какъвто беше случаят с COVID-19 локдауните например) се поставя под въпрос, показва колко изчерпана от смисъл е цялата политическа система, чиято функция по дефиниция е репрезентация на нечий интерес. И след като политическата класа прави всичко възможно, за да се разграничи от общественото мнение, остават въпросите чии интереси реално биват защитавани и кой всъщност назначава управниците ни, след като страхът от „западните партньори“ е по-голям от страхът от избирателите?

***

Александър Христов е роден през 1998 г. в София. Завършил e НГДЕК “Константин Кирил Философ” и НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Занимава се с театър и медии. Писал е театрална критика за “Литературен вестник” и сп. “Кукларт”, и е бил асистент-режисьор на три постановки. От 2019 г. работи в БНТ, където е бил последователно сътрудник, асистент-режисьор и режисьор. Автор е на блог платформите, коментиращи политически събития и културни процеси “З. А. Х. А. Р.” и “СВОБОДА”, които развива от 2016 г. насам. През септември 2022 г. създава подкаста “Всичко и Всички”, в който показва мнението на млади хора от политическия и артистичния живот на България.

Димитър Димитров е роден през 1999 г. в Пловдив. завършил е ОУ "Княз Александър I", в момента е студент IV-та година Право в Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски". Занимава се с програмиране, интересува се от политика, религия и психология.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама