Кога жертвата става зависима от своя насилник?

16:42, 25 ное 19 / Общество 25 4172 Даяна Дюлгерова
1

Защо Международният ден на ООН за борба с насилието над жени отново е белязан от протести, придобива ли агресията по-жестоки и по-крайни размери, докога сигналите за домашно насилие ще продължават да се увеличават? Отговори на тези въпроси потърсихме от Александра Петрова, един от най-известните психолози и психотерапевти у нас. 

Г-жо Петрова, в неделя отново станахме свидетели на ужасяващ инцидент в нощния влак София - Варна. Младо момиче бе намушкано след спор с 20-годишен младеж. Придобива ли агресията по-жестоки и по-крайни размери?

За съжаление има такава тенденция. На практика хората са по-лоши. Има един много неприятен процес в обществото. Много дълго време хората функционират на ниво сигурност и оцеляване. Липсва усещането - какви ще са последствията, ако човек бъде агресивен и нарани друго човешко същество. От друга страна в семейството и малките фамилни единици много рядко се говори за емоцията – кой какво преживява и какво чувства. Оттам на базово ниво липсва емпатия. Когато един човек е в афект, той няма цензурата от гледна точка на последствията, няма и емпатия – и няма какво да го спре да не прояви агресия. Агресията е най-първичната реакция. Тя има чисто инструментален характер – проявява се при безсилие и загуба на ориентация.

В Международния ден на ООН за борба с насилието над жени отново има протест. Отново исканията не са изпълнени (не са открити нови кризисни центрове за убежище, няма обучение на полицейски служители, липсват мерки за превенция). Държи ли се държавата така сякаш домашното насилие и насилието на пола не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите?

По отношение на институциите не мога да кажа. Но от гледна точка на социума и клиентите, с които работим, има такова усещане. Когато те са обект на агресия, няма към кого да се обърнат и не знаят какво да направят. Жените влизат в ситуация на криене и срам. Имат надежда, че всичко ще се оправи, че никой не трябва да разбере, защото ще има по-големи последствия. Няма масов процес, който да даде посока – как човек да се държи, когато е жертва на насилие, какво трябва да направи. Аз често съм говорила за млади хора, които стават обект на насилие на улицата. Те не знаят към кого да се обърнат. Става ли са обект и на неглижиращо отношение, когато потърсят съдействия от съответните овластени органи. Има и обратни случаи. Но, хората с които работим, и в кабинета, и в сайта, нямат ясно усещане към кого биха се обърнали. В чисто социален план, хората крият, защото смятат себе си за виновни. Много често не искат да се занимават или изпитват огромен срам, когато това е тенденция в техните взаимоотношения.

Изискваме от властимащите да разрешат проблемите с насилието, но каква е ролята на обществото в целия процес?

Много голяма е ролята, защото в България имаме една анонимност по отношение на агресията. Вървейки по улицата, едно мнозинство може да подмине случваща се агресия и всеки да остане анонимен и неактивен, казвайки си: „Другите могат да помогнат, другите трябва да действат. Аз ще се предпазя. Това не е моя работа“. Много често социалната група е склонна да остава пасивна. Хубаво е, че все повече млади хора имат активна позиция в тази посока. Надявам се това да е промяната.

Сигналите за домашно насилие се увеличават. По данни на правосъдното министерство всяко трето убийство на жена е извършено от партньора й. Разпознаваемо ли е домашното насилие и знаят ли жертвите кога да потърсят помощ?

Вие сте забелязали, че когато се случи трагедия в дадено семейство и се прави интервю на близките, най-често се чува: „Много добри хора, много добро семейство. Изобщо не сме очаквали такова нещо.“ Това е стандартната картина. Когато в едно семейство има системно насилие, за да се стигне до крайни и трагични ситуации, има индикации, които много добре се прикриват. Извършилият престъплението може по-често да употребява алкохол или да е свръх контролиращ в семейството. Обикновено това се неглижира. Неглижират, че единият партньор може да подвиква на другия, че чуват по-остри скандали и викове в съседния апартамент. Никой не се намесва. Много често такива ситуации с домашно насилие ескалират изключително бързо и трудно хората разпознават около себе си физическата патология. Близките и околните трудно забелязват насилието. Обикновено виждат това, което е стандартно. Самата жертва е склонна да се крие, защото се срамува, че е обект на насилие, страхува се, че ако каже, това ще предизвика нова вълна на насилие. Тя самата се чувства безпомощна и не знае какво ще последва, ако изведе на светло този тежък процес на семейството.

Успяват ли жертвите напълно да се възстановят от преживяното физическо или психическо насилие?

Да. Процесът е труден. Повече от 90% в случаите е нужна терапия. Когато си бил жертва, ти изработваш поведение склонно да се подчинява, да бъдеш обект на манипулация и много бързо може да влезеш в сходни отношения с друг агресор. Необходимо е да има терапевтична намеса за преодоляване на травматичния процес и така наречения постравматичен етап. От друга страна да се изработят нови механизми за поведение. Така жертвата ще се научи сама да управлява живота си. Тогава започва възстановяване и изграждане на нов тип отношения с околните. Напълно е възможно.

Психическото или физическото насилие се отразява по-пагубно на жертвата?

Имаме си в българския фолклор една хубава приказва за лошата дума, брадвата и мечката. Ако е само физическо насилие, то тогава човек бързо може да осъзнае какво му се случва – по-склонен е дори да приключи отношения, да си тръгне и да се спаси. Психическото насилие дълго време може да остане неразпознаваемо от жертвите. Много дълго може да му бъде измисляно логично оправдание, да се дадат доводи, които да оневинят психическия насилник, да бъде проявено разбиране, търпение и очакване нещата да се променят. Така всъщност жертвата става буквално зависима от своя психически насилник. Цялото функциониране влиза в една схема на пълнo подчиняване. Стъпката от психическото до физическото насилие е много лесна и бърза. Физическото насилие върви ръка за ръка с цялото психично насилие.

 

1 коментар
Людмил Трифонов 23:10, 25 ное 19

"ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ" се увеличава прогресиращо, поради умишлено продължаващото прогресиращото масово натрапване на "РАВЕНСТВО" между половете.

Жалко за хуманната идея, но срещу природата не се върви, защото тя наказва само с едно наказание - изчезване на нарушителя.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани