Започваме месечния обзор „България отдясно“ в която ще представяме „добрите, лошите и нелепите“ събития през изминалите 30 дни, пречупени пред погледа на нашия колумнист Георги Заяков:
Доброто
· Повишаването на минималните основни учителски заплати
От 1 януари те вече са 920 лева, което е скок с 160 лева или 21% спрямо нивото им от миналата година. Широко известен факт е, че средната възраст на българските учители е изключително висока, а бройката на желаещите да се занимават с преподаване сред младежите е крайно недостатъчна. Повишението на минималната основна учителска заплата има 3 позитивни икономически ефекта:
1) Осигурява с една идея по-висок жизнен стандарт на иначе мизерстващите представители на една от най-важните професии в обществото,
2) Представлява по-висок стимул за тепърва излизащите на пазара на труда да станат учители,
3) Стимулира вече преподаващите да работят по-усърдно и да се фокусират върху преподаването на квалитативни знания като развиването на критично мислене у учениците. Същите аргументи важат и за основното заплащане на главните и старшите учители, което се повиши с около 200 лева.
· Съкращения в държавната администрация
Години наред има публичен консенсус, че държавната администрация е раздута и се нуждае от сериозна оптимизация. Предложените съкращения на 1600 места, част от които са просто незаети щатове, съставляват под 2% от числеността на администрацията. Макар и скромно, все пак съкращението е стъпка в правилната посока, която трябва да се адмирира и поощрява.
· Връщането на българските фамилии на нашите сънародници в Западните покрайнини
След 100 години шовинистични опити за безмилостна денационализация и сърбизация на откъснатите от Майка България Западни покрайнини, днешните сръбски власти решиха да постъпят демократично и вече сънародниците ни останали извън националните граници на Отечеството имат право на български окончания във фамилните имена. Българската дипломация използва желанието на някога агресивната ни западна съседка да се присъедини към Обетованата земя на Европейския съюз и постигна малка, но сладка победа.
· Акция срещу фалшивите ТЕЛК-ове
На фона на намаляващото население в България броят на инвалидните пенсии отдавна е застрашителен и нереалистичен и вероятно превишава броя на ранените в двете Балкански войни и Първата световна. За първи път от десетилетие насам МВР и прокуратурата явно са се вслушвали в предупрежденията на икономистите и решиха да разследват съмнителния брой инвалиди в конкретни населени места. Подобно на съкращенията в администрацията, започналата борба с фалшивите инвалиди, които отнемат от средствата за истински нуждаещите се от помощ хора с увреждания, е само една малка начална стъпка в правилната посока. Докъде ще доведе целият процес, тепърва предстои да видим. В последния ден от месеца бе добавена и хубавата новина, че цяла престъпна група, занимаваща се с раздаване на фалшиви ТЕЛК-ове в Ловешко, е била разбита
· Частичното блокиране на пакета “Макрон” в ЕП
Пакетът “Мобилност 1”, известен повече като протекционистко предложение на френския президент Еманюел Макрон, е в крещящ разрез с българските национални интереси и застрашава хиляди работни места. Важно е да се отбележи, че числата за бранша, които българските политици, опониращи на френския президент, бяха нереалистично завишени -
1) Не, превозите не съставляват 17% от БВП на България и
2) Не, от предложените еврорегулации не са засегнати 150 хиляди български семейства.
Въпреки това, всяко работно място, което българите губят за сметка на Западноевропейски протекционисти заради въвеждането на нови регулации, трябва да бъде защитено. Затова отлагането на приемането на пакета Макрон за поне няколко месеца напред е сред позитивите през месеца.
· Откупуването на портрет и други ценни вещи на княз Александър I
В края на месеца българската държава представлявана от министъра на културата Боил Банов откупи на търг ценни от историческа гледна точка предмети, свързани с Победителя от Сливница и Защитник на Съединението княз Александър I Български. Оценявам събитието като позитивно поради 2 причини - 1) България показа рядка инициатива да направи нещо за културата си и да защити историята си. 2) Сумата от 82 хиляди лева (по-малко от 42 хиляди евро) е повече от символична, когато става дума за подобни предмети, чиято стойност в бъдеще само ще расте и ще бъде оценена подобаващо от следващите поколения българи. Ако разказаните от министър Банов факти са верни, то българската държава за първи път от много време насам успява да извърши една операция абсолютно брилянтно.
Лошото
· Аферата “Ало, Банов съм”
Само ден след като даде повод да бъде похвален, министърът на културата Боил Банов бе замесен в скандал със записи, които го направиха клиент на прокуратурата. Според депутатът от БСП и дългогодишен журналист Елена Йончева записите го уличават в корупция в строителството и злоупотреба с държавни средства, защото като заместник-министър през 2016 г. съдействал закъсняваща със строителството на столичното Ларго фирма да се отърве от 700 хиляди лева неустойка. Тъй като министърът отрича и твърди, че записите са монтаж, остава прокуратурата и съдът да изяснят кой казва истината. Независимо дали имаме корумпиран министър или депутат-клеветник, събитието няма как да не бъде категоризирано в графата “лоши”.
· Повишаването на минималната работна заплата (МРЗ)
От началото на годината МРЗ се повиши за пореден път с 50 лева, без да има никаква икономическа обосновка защо това се случва. Негативните ефекти от тази административна мярка са ясни за всеки икономист - повече безработица и по-високи цени. В България трябва да се отбележи, че МРЗ води допълнително до икономическа смърт и демографско обезлюдяване на по-неразвитите райони като Северозападна България. В момента МРЗ е 80% от средната заплата във Видин, а до 2 години ще стане и 90%, при сегашните темпове на ръст. Неведнъж съм писал, че реалната МРЗ винаги е равна на 0 и ако не е политически възможно да я премахнем изцяло, трябва поне да я диференцираме на ниво регион и да я определяме като процент от средната за региона заплата.
· Повишаването на максималния осигурителен доход
Максималният осигурителен доход беше повишен с 400 лева, достигайки 3 хиляди лева. Определен брой пенсионери имат повод да се радват, защото с него се вдига и таванът на пенсиите, но негативните ефекти от мярката преобладават - политиците и чиновниците изземват повече средства от продуктивните граждани, които да харчат неефективно, а инвестиционният климат в страната се влошава и се откриват по-малко нови работни места. Също така по-високото облагане на доходите понижава стимулите да се работи по-усърдно и противопоставят една група от обществото на друга.
· Опитите за данъчна хармонизация в ЕС
Вероятно заради натиск от голяма страна като Франция Европейската комисия сюрпризира неприятно с новината, че ще се движи в посока на премахването на “пълното единодушие” при взимането на решения, отнасящите се към данъчната политика в ЕС. Преведено на прост език - богатите страни с тежки социални системи ще се опитат да наложат по-високи данъци на догонващи страни като България, отнемайки им едно от малкото конкурентни предимства, които имат. За българските граждани данъчна хармонизация в рамките на ЕС ще означава по-тежко данъчно бреме, повече неефективни публични харчове и по-малко чужди инвестиции.
· Вандализмът
Надписът “Локо София” върху Хеопсовата пирамида, разбитите с камъни стъкла на Софийската синагога, надрасканата със спрей църква “Св. Седмочисленици” са само част от неприятните събития през месеца на тема вандализъм. Като прибавим към тях нападенията и над други църкви, джамии и синагоги през годините лесно можем да достигнем до заключението, че и семейството, и училището се проваля в това да възпита морални ценности у днешните българи. Срамота е да се посяга над молитвен храм, независимо за коя религия става дума. Срамота е и да се посяга на монументи, чиято историческа и културна стойност е висока за цялото човечество. Обществото ни страда от духовна нищета и единственото дългосрочно работещо решение е да се въведе още в ранните класове някакъв вид обучение по етика и религия, което да адресира изграждането на морални ценности у подрастващите. Тук е моментът да добавим, че и случаите на агресия в училищата достигат нови и нови рекордни нива, докато възпитаването на християнски ценности като кротост и скромност остава тема табу. Същевременно трябва като общество да спрем да толерираме простотията и да ѝ даваме вирална гласност. Няма нищо геройско и готино в това да вандалстваш, да чупиш, да драскаш свастики или нецензурни думи, да обиждаш други хора и накрая просто “да бегаш, бате”.
· Агресията сред ромите от гетата
Криминалната хроника през януари не бе никак бедна, но побоят над военен от страна на двама млади роми във Войводиново разбуни духовете за седмици напред. Нападението на сам човек в гръб и зверската жестокост, с която са скачали върху главата му говори за сериозен проблем в ромските гета. Да, МВР спазва евродирективите и не събира статистика за етноса на криминалните елементи. Да, има и роми, които успешно се интегрират в българското общество. Но само в рамките на няколко дни имаше три ромски нападения над полицаи, военни и курсанти от военната академия. Явно е, че част от ромският етнос е дълбоко маргинализиран в гетата и върши престъпления несъвместими с идеята за homo sapiens. Добри примери за интеграция са махалите с по-активна дейност на Евангелистката църква, в които в рамките на няколко години ромите се “очовечават” и вместо да вършат престъпления започват да работят, да плащат данъци и да си изпращат децата в училище. Затова съм на мнение, че във всяка една ромска махала трябва да има поне 1 поп, независимо от коя деноминация, който да възпитава ромите на морал и ценности. Това е решение, което ще проработи дългосрочно, а в краткосрочен план трябва да има тежки и ефективни присъди за всеки криминален елемент.
· Строежите по морето
Ако България беше на три морета, вероятно вече да сме успели да ги застроим всичките. В рамките на десетина дни имаше новини за поне пет места, на които строежите или са откровено незаконни, или са разрешени след очевидно магьосничество при оформянето на документацията. Оставяйки ориенталският манталитет настрана, може да отбележим, че и законите, и правораздаването ни не е читаво. Всеки черноморски Бай Ганьо може да си позволи да съсипе защитени дюни и после да плати скромна глоба от 10 хиляди лева, която направо си е развързване на ръцете, за да може после да си построи ресторант или хотел на нейно място. Решението е глобите при унищожение на природни забележителности да се завишат, защото при сегашния си размер просто са стимул да се извърши незаконно действие, при което да се спестят обаче стотици хиляди левове за подкупи или за разумно разрешаване на проблема. Също така съдът трябва да се замисли дали извършителите трябва да се отърват само с глоба и пробация вместо с глоба и ефективна присъда. Грешна и финансово неефективна е идеята за национализация на имоти по морския бряг, каквато министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова изказа в последния ден от месеца.
· Булгартабак
Само преди месец бе арестуван един бизнесмен, чието име се наложи в публичното пространство като еталон за “хайдушка приватизация”, “шуробаджанашки капитализъм” и “източване на предприятия”. Този месец един друг стоящ в сянка негов “колега” направи поредната стъпка към ликвидацията на Булгартабак - някога монополист на тютюневия пазар в България и едно от най-печелившите предприятия в България. В десетилетието преди приватизацията си Булгартабак бе ябълка на политически раздори - самата приватизация цели 10 години беше блокирана от една партия, известна с това, че разчита на етнически вот. В крайна сметка е обществена тайна, че компанията попадна в лапите на близки именно до тази партия лица, а финансовите ѝ резултати започнаха прогресивно да се влошават. През 2016 г. бе затворена фабриката в София, а този месец я последва и оредялата ѝ откъм работници сестра в Благоевград. През 2017 г. пък бяха продадени печелившите цигарени марки на компанията. Цялата история на Булгартабак през последното десетилетие е символ на всичко, което не е наред при приватизацията в България - политически игри, прекомерна държавна подкрепа за определени лица, ликвидиране на парче и неработещ следприватизационен контрол. Мир на душата на това знаково за българската икономика предприятие!
Нелепото
· Дигитализацията на услуги, предоставяни от държавата
Когато чух, че от 1 януари ще се въведат електронни винетки си казах, че идеята е добра. Но държава, която може да съществува две седмици без търговски регистър, явно е и способна да превърне всяка свързана с дигитализация добра идея в пълен цирк. Още на първия ден се оказа, че системата не работи. Техническите проблеми продължиха няколко дни и дори в последния ден от месеца отново се появиха. И не бяха сами - електронната система за митническо освобождаване на практика в пощите рухна за повече от 3 седмици след като във втората януарска седмица агенция “Митници” също направи опит да влезе в 21 век със замах и разходи от почти 15 милиона лева. МВР също не пропусна да вземе участие в държавния цирк и поради технически проблем в средата на януари спря издаването на документи за самоличност и шофьорски книжки. Обективната реалност е, че България изостава с около 40 години от развитите Европейски държави не само когато става дума за икономика, но и при предлагането на дигитални услуги. Живот и здраве 21 век за нашата държава ще настъпи около 2050 г.
· Сагата с втория лифт на Банско отново в задънена улица
Изграждането на лифтове в България спокойно може да съперничи с предоставянето на дигитални услуги в надпреварата за най-бърз охлюв. С темповете, с които се развива сагата около втория лифт в Банско, скоро ще доживеем замразеният и блокиран от еколози проект да чества пълнолетие. Може би именно това ще бъде панацеята - Вторият лифт да стане на 18 и сам да поеме отговорност за развитието си вместо да му бабуват политици и грантаджийски НПО-та. Този месец Върховният административен съд отмени промените в плана за управление на парка с мотива, че не са спазени изискванията за екологична оценка. Според запознати, досега винаги в подобни ситуации съдилищата са отсъждали, че нужда от екологична оценка при правенето на план няма - такава се прави едва когато става дума за конкретен строеж. Решението на съда беше чествано с фанфари от шепата протестиращи против промените в плана за Пирин, които пропуснаха да споменат, че според същият този съд опорната им точка как 48% от парка ще бъдат застроени е напълно несъстоятелна. Към нелепостта на ситуацията допринасят и няколко поредни български парламента, които удобно протакаха решаването на проблема и не си направиха труда да направят дребни промени в законодателството, които да изчистят всичките неуредици, които блокират развитието на зимния туризъм в България вече второ десетилетие.
**
Георги Заяков е възпитаник на 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“. Завършил е магистратура по бизнес администрация в Хумболтовия университет в Берлин. Освен от чисто икономически теми като маркетинг, мениджмънт и енергетика, се интересува живо и от история и култура. От 5 години се занимава с дигитален маркетинг. Автор е и на множество статии в различни медии като вестник „Труд“, дясната платформа „Консерваторъ“ и „Топновини“.