Какво правим след Войводиново?

11:00, 11 яну 19 Сподели в: 25
1

 

Има граници, чието преминаване задължава извършването на (остра) ответна реакция. Има престъпления, чието недостатъчно сурово наказване е по-голямо престъпление от самите тях.

Такъв е случаят с жестоко пребития военнослужещ в село Войводиново. Ритниците в главата на паднал на земята и изпаднал в безсъзнание човек са еднозначно варварство. В комбинация със заканите „няма да го оставим, ще го довършим”, е повече от видно, че става дума за брутална, нечовешка жестокост. На която държавата следва да отговори със същото.

Оставането в ареста е най-малкото, което заслужават двамата побойници. Сега, по време на следствието, върху тях трябва да се стовари целия ад на Гуантанамо и Абу Гариб, взети заедно - физически изтезания, ритуали на унижение, психоатаки, психотропни вещества... Да, формално това е незаконно и България рискува да бъде осъдена в Страсбург, но евентуалният възпитателен ефект върху други индивиди, склонни на подобни мерзости (особено ако запис от изтезанията стигне до медиите) би бил многократно по-голям от обезщетенията, които би се наложило да платим.

(А ако се окаже, че пребитият Валентин Димов е бил в униформа, то обвинението трябва незабавно да се преформулира от "нанасяне на средна телесна повреда" в "престъпление срещу държавата и тероризъм".)

Необходимо е също и законът да "развърже ръцете" на полицаи и военни (когато са в униформа), а също и на лекари и учители (при изпълнение на служебни задължения). Когато някой от тях е обект на нападение, да може законово да се защити, използвайки огнестрелно оръжие.

Все по-често разбираме за случаи на ужасяваща жестокост, на която трябва да се пречупи гръбнака. Силово, безапелационно и безпощадно. Наказателният кодекс следва да се промени така, щото тежките посегателства срещу личността (не само убийство и грабеж, но и побой и изнасилване) да се наказват много по-сурово.

Неотдавна бях свидетел на най-голямото падение, което съм виждал в 40-годишния си живот - 120-килограмов бабаит удряше с юмруци в лицето 50-килограмово момиче. Озаптихме го, викнахме полиция, момичето подаде жалба, аз и още един свидетел писахме сведения и биячът бе задържан за 24 часа. Впоследствие разбрах, че момичето е оттеглило жалбата и всичко приключва дотук.

В една друга реалност само свидетелските показания биха били достатъчни за стартиране на наказателно производство, което, при успешен завършек, води до минимум 15 години лишаване от свобода при строг режим. А за да няма пренаселване на затворите, престъпления като кражба, измама, вземане на подкуп и т.н. следва да се наказват не със затвор, а с многочислена глоба, която се изплаща чрез общественополезен труд.

Добра идея е също и да се въведе "данъчен минимум" - всеки мъж в активна възраст внася определено количество данъчни постъпления. Който не покрива минимума, "доплаща" разликата отново чрез общественополезен труд.

Но да се върне на нашия случай. Оказа се, че двамата биячи, макар и съответно на по 17 и 21 години, са абсолютно неграмотни. За такива като тях и за всички други, които не са покрили някакъв базов образователен стандарт (например, завършен 10-и клас) трябва да се създадат "училища от затворен тип", където да се провежда принудително ограмотяване. Без значение какво мислят по въпроса разните хелзинкски комитети и други правозащитни негодници.

Като стана дума за правозащитните организации, нека да помислим и как да намалим тяхната вредителска дейност. Ако дадено НПО се финансира от чужбина (извън ЕС) и прокарва зловредни практики (мързел, чувство за привилегированост и безнаказаност), то следва да попадне под ударите на "Закон против моралното разложение" и да отговаря пред съда за антидържавна дейност. А защо не и за шпионаж.

Като за начало, това е. Или ще си  върнем държавата, или... Нататък не ми се мисли.

Димитър Петров Автор: Димитър Петров

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани