Поглед назад: Авторът на "Кървавото писмо"

08:00, 16 юни 20 / Поглед назад 25 3542
Снимка: Уикипедия

На 16 юни 1876 година на едва 25-годишна възраст се самоубива Тодор Каблешков - един от най-видните български революционери. Остава известен като автор на Кървавото писмо. Той е един от образите в романа на Иван Вазов "Под игото".

Роден е на 13 януари 1851г. в Копривщица, в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков. На крехка възраст губи майка си Стойка, а за него и за петимата му братя и сестра се грижи леля му Пена, сестра на баща му.

Тодор Каблешков се привързва към нея и дори я нарича "мама Пена". Баща му Лулчо по-късно се жени за Ана Григорова, с която Тодор става близък приятел, като тя му помага в издигането на революционния му дух. Въпреки че има здравословно проблеми, Каблешков набляга над образованието си. В началото учи в училището в Копривщица, където му преподава Харитон Груев.

През 1864 година Тодор продължава образованието си в престижното Главно епархийско училище в Пловдив. Там той се сблъсква с надменното отношение към българите от страна на гърците и често се спречква със съучениците си от гръцки произход.

Омразата му към враговете на България се разпалва допълнително след като е нападнат с камъни от турчетата, докато минава през един от техните квартали. Прибира се у дома разкървавен и с пукнат череп.

През 1867 година се разболява тежко и баща му го прибира в родната Копривщица, където му преподават като частен ученик, за да не изостава своето образование.

Там той създава ученическо дружество за просвета и знание "Зора". Подава оставка като председател, когато родителите му го изпращат в Цариград, за да учи във френския султански лицей Галатасарай. През 1868 година продължава в изключително престижния за времето си френски лицей "Мехтеп Султание".

В частния лицей той отново среща познатия от Пловдив гърцизъм и решава да се откаже от името си Тодор, което е с гръцки произход, като настоява да се обръщат към него с българското Богдан. Докато е в Цариград Каблешков бива обладан от мисълта да убие тогавашния султан - Абдул азис, докато го наблюдавал как всеки петък излиза от двореца си, за да се моли в джамията.

През 1871 година Тодор се завръща в Копривщица и се отдава на революционна дейност. Въпреки че е тежко болен, той се среща с Васил Левски, когато апостолът пристига в Копривщица в края на декември 1871г. Няколко седмици по-късно Каблешков основава дружеството "Трудолюбие".

Заминава за Одрин, за да се научи да работи на телеграф в Одринската железопътна гара. Там организира първия си бунт, като ученици и членове на неговия кръжок запяват "Стани, юнак балкански" по време на литургия. Заптиетата арестуват учениците, но по-късно ги освобождават.

След като овладява добре телеграфа, Каблешков започва да работи като чиновник-телеграфист в Пловдив, след което е преназначен на гара Белово, а не след дълго става неин началник. Той се възползва от служебното си положение и обикаля близките села, за да подбужда у селяните революционен дух. Помага за откриването на читалище в село Голямо Белово, което се превръща в революционно средище. Той взима активно участие в подготовката на Старозагорското въстание.

През 1875 година подава оставка и се мести в Пазарджик. Като търговец на дървен материал обикаля София, Самоков, Пирот и други селища, за да види какви са революционните настроения сред българите и помага за укрепването и развитието на комитетите.

Снимка: Уикипедия

През есента на същата година отново се разболява и се връща в родния си град. В Копривщица научава за неуспеха на Старозагорското въстание и решава да се занимава с революционна дейност още по-активно. Често пътува до Пловдив, за да купува нови български книги, като по време на пътуванията си създава и укрепва комитети.

В Гюргево се събират видни революционни дейци, за да планират ново въстание, което да избухне през пролетта на следващата година. Сред създателите на Гюргевския централен революционен комитет са Бенковски, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Никола Обретенов. Решено е въстанието да избухне на 1 май. В Четвъртия революционен окръг за главен апостол е избран Панайот Волов, а за негов помощник Георги Бенковски. Преместват революционният център в Панагюрище. Волов дава пълномощно на Каблешков, с което той може да създава революционни комитети.

Турците разбират за подготовката на въстанието, но го подценяват. Изпращат Неджиб ага с няколко заптиета да арестува бунтовниците на 19 април 1876 година, като арестите трябва да започнат рано сутринта на следващия ден. Сред арестуваните трябва да бъде и Тодор Каблешков, но майка му заблуждава заптиетата, че не си е удома, въпреки че тогава той лежи болен в бащината си къща.

Въпреки състоянието си той взима решение и обявява въстанието по-рано. По негова заповед камбаните в градските църкви обявяват началото на бунта, познат ни като Априлско въстание.

Георги Тиханек, който предвожда групата на въстаниците, среща на Кълъчковия мост заптието Кара Хюсеин Хайдук и го застрелва. Той е първият турчин, убит във въстанието.  Под водачеството на Каблешков обкръжават конака, но Неджиб ага успява да избяга, убити са няколко заптиета. Тогава Каблешков пише прочутото си Кърваво писмо.

"Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков"

Накрая на писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. 

Всички пътища и пътеки около Копривщица са блокирани от въстанически отряди. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, за да не се използват от турските войски като укрития.

Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци.

На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души. Начело е Хафъз паша, който вече е унищожил Панагюрище. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп.

Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Снимка: БГНЕС

На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан.

Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден пак се връщат в гората. За главата им има обявена награда, а изпратената потеря ги издирва под дърво и камък. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от турците и започва престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е заловен жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен.

Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд.  Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в крайна сметка бесило.

Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, на 16 юни 1876г., Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.

На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.

През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея-костница на априлци. Поради недобрите условия там, костите на Тодор и Найден Попстоянов са изложени за поклонение в родния му дом до 1996 година, когато са препогребани в двора на храм „Успение Пресветия Богородицы“.

Къща музей "Тодор Каблешков"

Родната къща на Тодор Каблешков днес е превърната в къща музей, където се съхраняват някои от личните вещи на революционера.

Тя представлява архитектурен паметник, построен от известния копривщенски майстор Генчо Младенов. Архитектурния стил до голяма степен се доближава до този на пловдивските къщи.

Снимка: БГНЕС

Отличава се със изразена симетричност и изящни форми. Къщата притежава просторен красиво остъклен салон разположен на втория етаж, големи издадени еркери, живописен кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!