Поглед назад: Панайот Волов - апостолът, който не трябва да забравяме

На 26 май 1876г. загива революционерът Панайот Волов. Той се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание. 

Волов е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание

Панайот Волов е роден на 23 януари 1850 година в Шумен. Майка му и баща му са занаятчии в село Ченгел, където революционерът учи няколко години в местното училище. Завършва класно училище в Шумен, а след това продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев благодарение на богатия си роднина Маринчо Бенли.

Месеци преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Волов е принуден да се върне в родния си град заради заболяване. В Шумен той става главен учител, а по-късно и директор на класно училище, като участва активно и в дейността на местното читалище.

През 1874 година е първият му досег с революционната дейност. Тогава той води на обиколка с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, за да скицира укреплението на Шумен и крепостта Преслав. Малко след това Волов е избран да ръководи Шуменския частен революционен комитет и заминава за Букурещ, където се провежда общо събрание на БРЦК.

Снимка: Уикипедия

Обикаля шуменските селища под прикритието на училищен испектор, за да изгради комитети в 14 населени места.

Заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, строящи жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол, е арестуван и хвърлен в затвора. Там прекарва няколко месеца, след което отново заминава за румънската столица.

Определен е за един от апостолите на Старозагорското въстание, като действа в Ловешко и Троянско. След като въстанието е неуспешно той става един от учредителите и основни дейци на Гюргевския революционен комитет. Избран за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. Двамата създават десетки революционни комитети.

Заради конфликт с ръководството отстъпва първото място на Бенковски и инициира общо събрание на комитетите от окръга в местността Оборище, близо до Панагюрище.

Панайот Волов е сред апостолите, които вдигат на бунт местните в Панагюрище при избухване на въстанието. Формира и оглавява чета, с която обикаля Копривщица, Клисура, Карлово, за да окаже помощ на въстаниците.

След разгрома на Априлското въстание той се отправя отново към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство Волов е ранен и при опит да преплува река Янтрайкрай Бяла се удавя на 26-годишна възраст.

Къща музей "Панайот Волов"

Домът му в Шумен е превърнат в музей и е направена възстановка на стаите в оригиналния им вид.

В специално построена експозиционна зала са изложен документи, снимки и предмети, разкриващи живота на великия българин и дейността му, като апостол на IV революционен окръг по време на Априлското въстание.