„Хора и улици“: Домът на днешните будители

09:30, 01 ное 20 / София 25 1479 Цветилена Симеонова
Снимка: CanStockPhoto

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

В Деня на народните будители – денят, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и будители на възраждащия се национален дух, решихме да обърнем поглед към мястото, където днес се намират съвременните будители. Защото безспорно преподавателите и студентите в най-голямото висше учебно заведение у нас са хората, които „бутат“ духовно и интелектуално народа ни напред.


Снимка: CanStockPhoto

Софийският университет „Св. Климент Охридски” е създаден на 1 октомври 1888 г. и вече над 130 години се смята за културно средище и за институция, моделирала и възпитала няколко поколения. Като първо висше учебно заведение след Освобождението у нас, СУ носи идеята за просвещение и напредък.

Софийският университет е образец на научно-изследователска и преподавателска работа с широко културно и обществено значение. Той формира ядрото на българската интелигенция и просвещава българското национално самосъзнание. Университетът допринася решително за българското участие в световното развитие на науката и образованието и играе активна роля в проектирането и провеждането на политики с национално, регионално и международно значение.


Снимка: CanStockPhoto

СУ е призван да съхранява, обогатява и пренася през вековете знанието и човешкия стремеж към истината и познанието. Университетът развива науката и обучава студенти във всички нейни области, възпитава високообразовани, национално отговорни личности, които водят българската нация към духовно извисяване и благоденствие.

Сградата на Софийския университет, построена със средствата на двамата дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, е една от архитектурните забележителности на София. Днес тя заема 36 000 кв. м разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с 6000 места.


Снимка: CanStockPhoto

СУ преминава през няколко кризи

В дългогодишната си история университетът преминава през няколко кризи, една от които е в първите дни на 1907 г., когато група студенти организира демонстрация срещу княз Фердинанд пред Народния театър. Ден по-късно Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Проф. Иван Шишманов, който е един от законотворците на кодекса за автономия на университета, подава оставка като министър на просветата. На негово място идва Никола Апостолов, който постановява откриването на университета със „съвършено нови преподаватели”.

Академичната 1907/1908 г. започва с преподаватели чужденци и с гимназиални учители. При 70 души преподаватели обаче се записват 7 студенти. В края на януари 1908 година, няколко седмици след сформирането на ново правителство на Демократическата партия, ръководено от Александър Малинов, се възстановяват старите преподаватели.

Следващата криза за висшето учебно заведение идва по време на Втората световна война. След голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. университетът е евакуиран в Ловеч.


Снимка: CanStockPhoto

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Най-зелените квартали на София

„Хора и улици“: Колко бил хубав столичният зоопарк

„Хора и улици“: Площад „Независимост“, където се родиха протестите

„Хора и улици“: В Деня на София да си спомним защо въпреки всичко я обичаме

„Хора и улици“: Жълтите павета – преживели войни, бомбардировки… и Велико народно въстание

„Хора и улици“: Депутатите отиват във внушителната сграда, величаеща БКП

„Хора и улици“: 10 интересни факта за софийското метро, които може би не знаете

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!