„Хора и улици“: Жълтите павета – преживели войни, бомбардировки… и Велико народно въстание

09:00, 09 сеп 20 / София 25 721 Цветилена Симеонова
Снимка: БГНЕС

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

Жълтите павета в София са преживели бомбардировки, войни, всякакви исторически превратности… а вече и Велико народно въстание.

Дупка от изкъртени жълти павета остана пред сградата на Партийния дом след провеждането на масовия антиправителствен протест, обявен като въстание, на 2 септември. Снимка на мъже, които къртят павета с дръжка на българското знаме, взриви социалните мрежи и предизвика вълна от негодувание срещу поругаването на този символ на София, съхраняван вече над 100 години.


Снимка: Facebook

Срещу този акт изригна и столичният зам.-кмет Тодор Чобанов, който обясни, че жълтите павета се намират в трагично състояние - с огромни дупки, хлътвания, разрушени, разпадащи се.

Екипи на Столичния инспекторат и на Регионалния исторически музей установиха, че изкъртените плочки са около 6 квадратни метра. Въпреки че числото не е фрапиращо, по-голямата част от българите осъдиха този акт на вандалска проява.


Снимки: Facebook

Защо сме толкова чувствителни към жълтите павета?

Повече от 100 години жълтите павета покриват като че ли със златист килим старинния център на София.

В началото на 20-ти век започва стремежът столицата ни да се превърне в град с европейски център. Така наред с появата на емблематични сгради като Народния театър, Военния клуб, Халите, Централната баня и храма „Александър Невски“, се появяват и жълтите павета - оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Така те се превръщат в символ на свободата за цялото българско население и остават такъв и до днес.

Но докато историята на красивите сгради е добре известна, тази на паветата по-скоро може да се определи като мъглива и противоречива.


Снимка: БГНЕС

Легендата…

Въпреки широко разпространената версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на практика керамичният паваж е дело на кмета на София - Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, запазени в архивите.

Според сайта на Столичната община „полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите“. Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.


Снимка: www.sofia.bg

… и фактите

За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната.

Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – „направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”. Търгът е спечелен от „Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Съгласно поемните условия, предприемачът има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя.


Снимка: www.sofia.bg

От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на общината, се записват като керамични павета или настилка.

През 1960 г. в сп. „София“ инж. Ст. Симеонов обаче разкрива „тайната“. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика „мергел”, известен в Унгария под името „марга”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат.

Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария.

Така след почти 60 години жълтите керамични павета започват да имат не само родина, но и месторождение и всякакви други версии се оказват неверни.


Снимка: БГНЕС

Животът на и извън жълтите павета

Без значение каква е историята на жълтите павета, за софиянци те не са само исторически символ. Те се превръщат в нарицателно за жителите кореняци на столицата – изключително популярен е изразът „роден на жълтите павета“. Често употребявано е и изречението „работи на жълтите павета“, което означава престижна работа.

А със своите нестихващите вече два месеца антиправителствени протести, недоволните граждани искат да покажат на властимащите, че животът на обикновените хора не е като този „на жълтите павета“. Това обаче може да бъде демонстрирано и без да се посяга на културното ни наследство.


Снимка: БГНЕС

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Депутатите отиват във внушителната сграда, величаеща БКП

„Хора и улици“: 10 интересни факта за софийското метро, които може би не знаете

„Хора и улици“: Мрачният подлез, който светна

„Хора и улици“: „Орлов мост“ – символ на мечтата на българите за по-добри дни

„Хора и улици“: Сградата на парламента, която отива в историята

„Хора и улици“: Първият аквапарк в София… не е този във „Възраждане“

„Хора и улици“: По следите на важните дати

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!