„Хора и улици“: В Деня на София да си спомним защо въпреки всичко я обичаме

08:30, 17 сеп 20 / София 25 1083 Цветилена Симеонова
Снимка: CanStockPhoto

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

На 17 септември, когато църквата почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се чества Денят на София. Датата е обявена за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.


Снимка: CanStockPhoto

Днес е идеалният ден да си спомним защо обичаме София. Но не да я сравняваме с Виена, Париж или Копенхаген, защото е безсмислено и би отключило единствено чувство на безнадежност, а нека погледнем на нея с един различен поглед.

И въпреки понякога да изглежда, че в нашата хаотична столица сякаш нищо не е наред, все пак… се оказва, че всичко си е наред и хората нямаме проблем с това. Дори можем да намерим за чаровен факта, че много неща не са както трябва. Кривите и на места изпочупени плочки ни научиха, че спокойно можем да станем каскадьори. Пресичането на пешеходна пътека пък е като игра на руска рулетка, която всеки ден ни напомня, че сме големи късметлии. Задръстванията след работния ден ни научават на търпение и цветущ език. Бутаницата в автобусите и трамваите ни кара още повече да сме благодарни за третия лъч на метрото. А циганчетата, дебнещи от всеки ъгъл, развиват бдителността ни.

А сега сериозно…

Градът на всички религии


Снимка: CanStockPhoto

В София всеки може да вярва във всичко… и в нищо. Храмове на трите световни религии – православен, мюсюлмански и еврейски, се намират в един идеален триъгълник и са абсолютно равнопоставени и централни. А преди години фигурата се превърна и в квадрат с добавянето на католическия храм.

И това съжителство е не само историческо в световен план, но и е доказателство за толерантния характер на столицата.

Една от най-зелените столици


Снимка: CanStockPhoto

София е една от най-зелените столици, но в стария смисъл на думата. Навсякъде в града има дървета и различни по големина зелени пространства. А всяка панелка може да се похвали с поне няколко храста отпред.

Пък и щом замирише последователно на люляк, а след това и на липа, значи всичко е наред.

Голямото село


Снимка: CanStockPhoto

Рядко си даваме сметка, че въпреки че живеем в голям град, всеки от нас си има своя „махала“, в която всички го познават и той познава всички. Където и да е домът ти, около него със сигурност има малки магазинчета, от които можеш да си купиш всичко, което ти трябва.

А някъде наблизо има и голям пазар с пресни плодове и зеленчуци, където познаваш бабата, която продава най-хубавите.

Да не забравяме и любимото квартално кафе – мястото, където можеш да обсъдиш всичко с всеки. Пък и всички познават кучето ти по име.

Достъпна и демократична


Снимка: CanStockPhoto

Почти няма място в София, което да е недостъпно. Но, както би казал всеки кореняк софиянец, всяка жаба трябва да си знае гьола. Малко са местата, на които можеш да разходиш диамантената си огърлица (ако имаш такава), но затова пък дънките са подходящи почти навсякъде. Никой не би се притеснил от група скейтбордисти пред НДК или дядовци, играещи шах в градинката на Народния, както и от гледката на ядящи дюнер тийнейджъри в 3 часа сутринта около Попа.

В София всеки може да стане каквото си пожелае – шеф на фирма, телевизионер, доктор, полицай, IT специалист, депутат, премиер, президент или обикновен софийски безделник. Всичко е въпрос на лични желания, няма нищо задължително.

А и в един и същи ден може да станете свидетели на прайд и контра прайд.

Нито в миналото, нито в бъдещето


Снимка: CanStockPhoto

София не живее нито в миналото, нито в бъдещето. Затова и не страда много за Мавзолея или безвъзвратно развалената фасада на старите сгради, окичени с ръждясали тела на климатични инсталации. Въпреки това все още пази голям брой археологически разкопки, които да ни напомнят, че светът нито започва, нито ще свърши с нас. А супермодерните стъклени сгради, макар и често грозновати, са леко намигване към модерните западни столици. И въпреки че не харесваме ремонта на Графа, все още обичаме да минаваме по него.

И въпреки че в София си нямаме Оксфорд, нямаме си ЦЕРН, нямаме Силиконова долина, нямаме Лувъра или Шанз-Елизе, почти навсякъде си имаме безплатен wi-fi, с който можем да идем навсякъде!


Снимки: CanStockPhoto


Снимки: Юлиан Тодоров


Снимки: БГНЕС

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Жълтите павета – преживели войни, бомбардировки… и Велико народно въстание

„Хора и улици“: Депутатите отиват във внушителната сграда, величаеща БКП

„Хора и улици“: 10 интересни факта за софийското метро, които може би не знаете

„Хора и улици“: Мрачният подлез, който светна

„Хора и улици“: „Орлов мост“ – символ на мечтата на българите за по-добри дни

„Хора и улици“: Сградата на парламента, която отива в историята

„Хора и улици“: Първият аквапарк в София… не е този във „Възраждане“

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!