Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
На 2 септември депутатите се завръщат на работа, но на ново работно място. Те вече ще заседават в сградата на бившия Партиен дом в София.
Снимка: БГНЕС
Идеята за преместването е от преди 25 години. За ремонта обаче средства отпусна кабинетът „Борисов 2“ с идеята сградата да се използва за провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС, но то бе изтеглено с шест месеца заради Brexit. Така сградата на пл. „Народно събрание“ 1 с надписа „Съединението прави силата“ ще остане само за провеждането на официални срещи и конференции.
Снимка: БГНЕС
Нова зала за 44 млн. лв.
44 млн. лв. струва създаването на новата пленарна зала. Тя е със стъклен купол по примера на германския Бундестаг. Площта му е около 500 кв. м, а стъклопакетът има UV защита, както и филми за акустика и звукоизолация. За депутатите са предвидени 270 места, като креслата им са в синьо – като в Европейския парламент.
Помислено е и за удобството на народните представители. Те вече ще правят изказванията си от място. Направени са им по-големи банки, за да имат възможност спокойно да използват таблети и лаптопи. Те са разположени на 12 амфитеатрални реда, като разстоянието между тях е почти 2 метра. Подът е с мокет в тъмносин цвят, а стените са от мрамор с обшивки от тъмен дъб. За ръководството на парламента пък има президиум със седем места.
Снимки: БГНЕС
Внушителната сграда, величаеща БКП
Въпреки че от падането на комунизма вече са минали 30 години и Централният комитет на БКП, който се е помещавал тук, вече не съществува, всички продължават да наричат сградата „Партийния дом“. Тя е част от по-голям ансамбъл, който включва Министерския съвет и президентството, в които преди са се помещавали министерството на електрификацията и министерството на тежката индустрия. Идеята е била в този район да се ситуират всички сгради на властта.
Партийният дом е в неокласицистичен стил с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ ролята на БКП в управлението на страната. Външната помпозност и представителност са постигнати от строго симетричните фасади и крупните ордерни форми. Сградата с площ около 40 000 кв. м е изградена по проект на архитекта Пецо Златев, а строежът продължава 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Коридорите ѝ са дълги около 3 километра. На първия етаж има две големи зали „Света София“ (с 900 места) и Гербова зала (с размери 18 на 11 метра). Сградата е построена върху останки от три късноантични църкви.
На върха на Партийния дом, върху пилона, на който днес се вее националният флаг на България, от 1954 до 4 октомври 1990 г. се извисява внушителна червена петолъчка, явяваща се важен символ на комунистическата идеология. Най-напред, още през 30-те години, подобна петолъчка е издигната на Московския кремъл, поради което често символът е свързван със СССР. Днес оригиналната червена звезда може да се види в Музея на социалистическото изкуство.
Снимка: Wikipedia
Протести, палаткови лагери и една петолъчка
Както днес, така и през 1990 г. Партийният дом става ням свидетел на граждански протести. В края на миналия век там се е намирал клубът на БСП, а площадът отпред е бил средище на палатковите лагери под надслов „Град на истината“ на движение „Инициатива за гражданско неподчинение“.
При дебатите във Великото народно събрание СДС поставя въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП е против. В Партийния дом пламва пожар в нощта на 26 август 1990 г. след предупреждение на Пламен Станчев, член на „Инициатива за гражданско неподчинение“, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде премахната петолъчката, която е символ на чужда държава. Константин Тренчев също предупреждава, че ако петолъчката не бъде свалена, сградата може да бъде щурмувана.
Това действително се случва и около 23.00 ч. сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследване установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват.
Снимка: БГНЕС
Днес площадът пред Партийния дом отново е „дом“ на палаткови лагери, а пространството в Триъгълника на властта всяка вечер се изпълва с хиляди хора, които искат да живеят в една по-различна България. Те се заканиха, че на 2 септември ще организират „Велико народно въстание“ за сваляне на властта. Дали историята ще се повтори, предстои да разберем.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: 10 интересни факта за софийското метро, които може би не знаете
„Хора и улици“: Мрачният подлез, който светна
„Хора и улици“: „Орлов мост“ – символ на мечтата на българите за по-добри дни
„Хора и улици“: Сградата на парламента, която отива в историята
„Хора и улици“: Първият аквапарк в София… не е този във „Възраждане“
„Хора и улици“: По следите на важните дати
„Хора и улици“: Кметът, при когото улиците бяха чисти, а градският транспорт - редовен
Милата ми Цветка,понаписала нещо с претенции за исторически анализ с крайна цел да опюе бъдещите участници във ВНВ на 02.09.2020 пред НС!Дали е била родена 1990 не е видно от фотото.Да се опитваш да правиш сравнение за нещо състояло се преди 30г. и нещо което предстои,това е по дарбите на платените джурналя участвуващи в информационно психологическата война дето се води срещу България и народа ни вече 30г.
бъдещите участници на 02.09.2020 във ВНВ!