„Хора и улици“: По следите на важните дати

09:00, 24 юли 20 / София 25 1465 Цветилена Симеонова
Снимка: CanStockPhoto

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

Въпреки че софийските улици носят предимно имената на известни българи и чужденци, оставили своя отпечатък в родната история, те пазят спомена и за важните за нас дати.


Снимка: CanStockPhoto

Ул. „6-и септември“ 

"6-и септември" е централна улица в София.  Прострира се от бул. „Цар Освободител“ (след който се нарича ул. „Париж“) до бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ през целия център на София. Пресича се с някои основни пътища в София като ул. „Ген. Й. Гурко“, ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Васил Левски“.

На 6 септември отбелязваме един от най-светлите български празници – Съединението. В нощта срещу 6 септември 1885 г. стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешният град Съединение, се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат. Така става съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, и е обявена обща мобилизация.


Снимка: Юлиан Тодоров

Ул. „11-и август“

Улицата се намира в центъра, като излиза точно при Храм-паметника "Св. Александър Невски".

11 август 1877 г. е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. Тогава се е състояла решителната битка за Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България. След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си към Шипченския проход. Придвижването на турските войски остава неизвестно за руското командване, което очаква врага на друго място. Този хитър ход накланя везните в полза на поробителя. В боя обаче се включват всички, дори и тежко ранените и страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В точния момент редиците на генерал Радецки идват в помощ на защитниците, които със сетни сили задържат върха. Вследствие на всичко това Шипка е спасена.


Снимка: Юлиан Тодоров

Ул. „3-ти март“ 

Единствената софийска улица, кръстена на датата на Националния празник на България, е в ромския кв. „Филиповци“. Тя е дълга близо 2.5 км. и за разлика от много други е павирана добре. На нея се намират училището, църквата и единственият паметник за район „Люлин”. Историята й е на повече от 70 години.

Трети март е най-големият национален празник на България – Освобождението на страната ни от османско владичество. Датата слага начало на Третата българска държава през 1878 г. след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Ул. „19-и февруари“ 

„19-и февруари“ е централна улица в район „Оборище“. Простира се между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Московска“. Пресича се с улиците „Шипка“ и „Оборище“. Успореден на ул. „19-и февруари“ е бул. „Васил Левски“.

19 февруари 1886 г. става паметна дата в българската история заради сключването на Букурещкия мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война. Победителят във войната - Княжество България, и победеният - Кралство Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските на старите граници.


Снимка: Юлиан Тодоров

Ул. „20-и април“

Ул. "20-и април" се намира в р-н "Красно село".

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, насочено срещу османското владичество в България. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.


Снимка: Юлиан Тодоров

Ул. „8-и декември“ 

Ул. "8-и декември" се намира в кв. "Студентски град".

През 1903 г. в България за първи път дата 8 декември е чествана като празник на Софийски университет и като студентски празник. Първоначално празникът е бил отбелязван на 25 ноември – денят на свети Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование. На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Григорианския календар. Понеже Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар (до 1968 г.), датата на празника се измества с 13 дни напред и се чества на 8 декември. Любопитно е и че на същата дата през 1949 г. е открито Панагюрското златно съкровище.


Снимка: CanStockPhoto

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Кметът, при когото улиците бяха чисти, а градският транспорт - редовен

„Хора и улици“: Какво е общото между Ами Буе, Фритьоф Нансен и Васил Левски?

„Хора и улици“: Частно парти в градския транспорт? – Срещу 200 лв. на час

„Хора и улици“: Майсторът на китари

„Хора и улици“: Убитият с камъни софийски мъченик

„Хора и улици“: С какво е значима църквата, през която трябваше да мине столичен булевард

„Хора и улици“: Големите тайни на най-късата уличка в София

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!