Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Снимка: Facebook / KDBasses
Днес в „Хора и улици“ ще ви срещнем с Костадин Димитров, който като дете е мечтал да стане космонавт. Животът обаче го среща с китарите. „Не съм мечтал да стана китароделец, китароправец или друг такъв дървообработващ труженик, но така се стекоха обстоятелствата – хванах този път и съм щастлив“, категоричен е той. Неговата марка „KD Basses“ е добре позната не само сред българските музиканти. Изработва ги изцяло ръчно в малък гараж в кв. „Горна баня“.
Костадин разказва, че времето, прекарано в казармата, се е оказало много важно за социалните му контакти – за това време по една или друга причина е прекратил контакти с тогавашните си приятели. Така се озовава в нов социален кръг, в който присъствали предимно учители. Тогава негов приятел му споделя, че има опит с направа на грифове за китара, искал да започне да изработва цели инструменти, но имал проблем с хардуера по инструмента – струни, железа, ключове, механизми в грифа. А Костадин, като пресен стургар, решава да му помогне. И до ден-днешен си пази работната тетрадка от онова време - 1996 – 1997 г. На нея е начертал китарата, разбита на елементи.
Снимка: Топновини
Така двамата събират пари и създават три електрически китари. След две години обаче приятелят му заминава за чужбина и Костадин продължава работата сам. „Научих се да върша и неговата работа. И така осъзнах, че ми доставя голямо удоволствие да правя това. Набрах една инерция, която не можех да спра“, разказва той. А удовлетворение от работата си изпитва, когато види усмивката на лицето на музиканта, след като е посвирил на неговата китара. Той разпространява информация за дейността си чрез официален сайт, страница във Facebook и по най-стария начин – от човек на човек.
Случката, която Костадин ще помни цял живот, станала през 2014 г. по време на първото изложение в Европа, организирано от Европейската лютиерска организация в Берлин. Идеята била да се съберат филтрирани лютиери, одобрени след кандидатстване. „Най-добрите бяха там – всички, за които си мечтаем да срещнем в китароделието и правенето на басове“, спомня си той. Присъствали и японци – майстори на китари, с които Костадин се запознава. „Имаше една жена на име Акико, която ми подаде визитка. Аз я взех и видях на нея нарисувано плашило – кръгче за глава и чертички за ръчички и крачета. И аз се пошегувах, попитах я дали това човече е тя. Всички наоколо се смяха, а аз се сконфузих. И това е нещото, което не мога да забравя, защото мисля, че типично по български обидих въпросната дама“, разказва той. За него тези срещи са много полезни - за да си свери часовника и да получи полезна информация от контактът с най-големите в бранша.
Снимка: Топновини
Голямото предизвикателство за Костадин е да работи с претенциозни клиенти. „Защото това е човекът, който ще те накара да си вдигнеш нивото и ще те накара да излезеш от собствената си гледна точка“, обяснява той. Според него този тип клиенти са много важни. „И моята радост е, когато успея да ги задоволя“, посочва Костадин и подчерта, че и самият той е доста взискателен.
Много са китарите, с които лютиерът се гордее. „Имаше много сериозни предизвикателства, които съм срещнал, за да направя някои мои модели, и се гордея с тях“, подчертва Костадин. Спомня си създаването на модела „Силвия“, който и до ден-днешен продължава да се развива. „Това е един обикновен телестайл модел, изработен на база на стандартни инструменти“, посочва Костадин. Особеното при него е, че изглежда като копие, но всъщност има свои собствени подобрения, които впечатляват консервативните клиенти. „Този модел сам по себе си е изключително прост, но всеки елемент по него е направен с конкретна цел – да се подобри и да се даде малко по-съвременна визия на нещо популярно“, казва той и обяснява, че го е създал в съвместна работа със своята съпруга, която също носи името Силвия. Отнело им повече от две години. „И до днес ми държи влага, когато трябва да правя този модел“, обяснява лютиерът.
Изработката на една китара може да отнеме от два месеца до години. Китарата, по която работи в момента, я прави вече четвърти месец. „Специалното за нея е, че човекът, който има нужда от нея, има специална физиология – конструкция, дължина и дебелина на пръсти. И има значение дали ще държиш гриф, дебел Х милиметри, или малко по-дебел“, обяснява Костадин.
Снимка: Топновини
Специфичното в България по отношение на китарите е дървесината. „Ние тук нямаме много голям традиции в изработката на китари. Нямаме чак такава голяма музикална индустрия. Но се оказва, че имаме прекрасен дървен материал за изработка на електрически и акустични инструменти. Това е българският явор“, обяснява Костадин. Това, което го прави по-добър от останалите, е твърдостта му, която се дължи на специфичния климат у нас, който оказва влияние върху механичните свойства на дървесината. „Има една легенда, според която великият Страдивариус е извличал материалите за цигулките си именно от нашия регион“, разказва Костадин. Има и още пет-шест вида дървесина в България, които са подходящи за изработката на китари.
Костадин обаче е категоричен, че човек не може да се издържа от китароделие у нас. „Цените винаги са били обект на дискусия. Цената обикновено се формира на базата на какво има инвестирано в китарата“, казва той. Според него в България няма голям музикален бизнес и по-голямата част от музикантите ни не могат да си позволят такива китари. „Нашите музиканти са поставени в ситуация да преживяват. И затова по-рядко им се появяват мисли за покупки на скъпи инструменти. Докато в другите държави не е така. „Ние сме зависими от нашите потребители – когато музикантите са добре, и ние ще сме добре“, казва Костадин.
И подчертава, че не прави разлика между клиентите си. „Дали ще дойде с „Бентли“ или ще му построят специално метро до тук, за мен не е от значение.“
Заедно със съпругата си от няколко години организират инициативата „Българска музикална работилница“. Там всеки, който желае да покаже какво прави, е добре дошъл. Идеята е да се показват български продукти, за да може така да се усъвършенстват. Тази година инициативата няма да се проведе заради коронавируса, но Костадин вече е насрочил следващата среща – на 6 февруари 2021 г. в Joy Station.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Убитият с камъни софийски мъченик
„Хора и улици“: С какво е значима църквата, през която трябваше да мине столичен булевард
Добави коментар