„Хора и улици“: С какво е значима църквата, през която трябваше да мине столичен булевард

13:23, 12 юни 20 / София 25 2897 Цветилена Симеонова
Снимка: http://svetipanteleimon.bg/

„Столичен булевард минава през църква“, „Проект за разширение на булевард „Цар Борис III“ сложи тротоар в църква“, „След ремонт тротоар трябва да мине през църква в столицата“, Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо“…

Тези заглавия в медиите от днес насочиха погледа на хората и държавата към един малък храм в сърцето на столицата.

Оказа се, че заради грешка в план за регулация тротоар край столичния булевард „Цар Борис III“ е бил предвиден да мине през църквата „Св. Панталеймон“. Сигнал за притеснителното разширение бе подаден от отец Димитър. След множество сигнали до общината грешката е била поправена.


Снимка: БГНЕС

Историята с благополучен край обаче ни накара да се разровим в архивите и да проследим историята на красивия храм, покрай който много софиянци минават всеки ден, но едва днес разбраха, че не познават. Оказва се, че той има дълга история с тъжно минало по време на тъмния комунистически период и възраждане в настоящия момент.

Всъщност храмът „Св. Пантелеймон“ е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена. Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. Историята на църквата разказва Таня Бондер в сайта svetipanteleimon.bg.

Храмът е построен като домашна църква към Инвалидния дом в Княжево през 1923 г. от Съюза на руските военни инвалиди. Самия Инвалиден дом е представлявал цял комплекс, построен чрез дарения. От 1923 до 1944 година България, както и всички страни-членове на Лигата на нациите, ежегодно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на руските бежанци.


Снимка: БГНЕС

Храмът обслужва болничното заведение, където са настанени руските военно инвалиди. Това е и причината да бъде боядисан в светло синьо – болничните цветове на руската имперска армия. А положението на руските инвалиди по това време било отчайващо – те не са знаели езика, не са имали познати, без стотинка в джоба, с патерици или без ръце, с пробит череп… Но с гордостта на руския офицер. Съюзът обаче си поставил за цел да създаде възможно най-нормални условия за живот за тези хора. Така били открити работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си - да създават реални ценности и да се учат да живеят от собствения си труд. Специално за Дома селската община в Княжево отделила участък за безплатно сечене на дърва. Каузата била припозната и лично от цар Борис III, който като научил за желанието им да се трудят, изпратил в дома своя собствен тезгях и комплект инструменти към него.

За сакатите руски инвалиди църквата „Св. Пантелеймон” била жизнено необходима, тъй като чисто физически за тях било невъзможно да се придвижат до друг храм. Зданието по онова време е съвсем обикновено - по-скоро приличало на малка селска къща, като даже нямало купол. Средствата обаче катастрофално не стигали, заради което храмът бил украсяван ръчно от енориашите, инвалидите и преселниците, като последните донесли множество семейни икони и свещени книги.

Обликът на храма постепенно се променил, след като в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век Съюзът на руските инвалиди започва да се превръща във все по-мощна организация. Така скромната камбанария била украсена с камбана, постепенно се попълвала и църковната утвар, а все по-хубава ставала и украсата.


Снимка: http://svetipanteleimon.bg/

Като по чудо промените в България след края на Втората световна война не засегнали храма. А дори напротив. Въпреки прекратяване на дейността на Съюза на инвалидите, той се запазил и службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал. Много емигранти решили да се върнат в родината си, но разбираемо се страхували да вземат със себе си в СССР личните си икони. И така те останали завинаги в „Св. Пантелеймон”. Както и преди, живущите в Инвалидния дом продължавали да украсяват своя храм. По онова време били изрисувани Царските врати на храма.

В началото на 90-те години настъпва нов период в живота на църквата „Св. Пантелеймон”. През 1993 г. Руската фондация за милосърдие и култура извършва ремонт, след който буквално се преобразил обликът на храма - най-после е оформена камбанария. За да не пострада „хранилището на руските беди и  надежди”, вратите били укрепени и 13 метални решетки били поставени на всички прозорци. Интересна подробност е, че 70-годишният (от 1923 до 1993 г.) слой маслени бои на вратите на храма, който заради реставрирането трябвало изцяло да се снеме, бил с дебелина почти един сантиметър.


Снимка: БГНЕС

През 1998 г. и 2004 г. са извършени последните ремонти за облагородяването на храма „Св. Пантелеймон”. На стената на храма е поставена паметна дъска: „Храмът „Св.Пантелеймон” е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след октомврийските събития праз 1917 г. Изгнанниците бяха радушно приети от братята българи“. А под Престола е положена частица от мощите на св. Теофилакт.

Много изпитания е преживял малкият храм, но въпреки историческите перипетии и икономическите проблеми, изводът, който можем да си направим от историята му е един – заедно руснаци и българи успяват да го поддържат жив и съвсем скоро ще стане на един век.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!