Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Често времето е несправедливо към паметта за редица достойни българи, завещали ни неща, които днес приемаме за даденост. Стотици софиянци всеки ден минават покрай Народната банка, Съдебната палата и Природонаучния музей или поемат глътка свеж въздух в Южния парк. Но малцина обаче знаят чия е заслугата да ги има…
Все по-малко столичани са чували името на инж. Иван Иванов, който доскоро беше най-дълго управлявалият кмет на София - цели десет години, три месеца и 15 дни (от май 1934 до септември 1944 г.). На 10 март тази година обаче той бе детрониран от Йорданка Фандъкова. Въпреки това именно по негово време София е била наричана „Виена на Балканите“ и „Малкият Брюксел“.
Снимка: Wikipedia / ДА "Архиви"
Чисти улици, редовен градски транспорт, усмихнати ватмани – така с няколко думи може да се опише управлението на инж. Иван Иванов. Колкото и утопично да ни звучи днес, по негово време улиците се миели по два пъти седмично, а ватманите били по-прилежно облечени дори и от колегите си в Прага. Нещо повече – на бедните столичани той давал всяка година помощи, с които да заведат семействата и децата си на море за сметка на общината.
По професия инж. Иван Иванов е хидроинженер и именно той е човекът, който докарва водата на София. Безспорно най-големият му триумф е създаването на Рилския водопровод, който и до днес снабдява голяма част от столицата със свежа планинска вода. На откриването, което се е провело на 23 април 1933 г. на стадион „Юнак“, тогавашният столичен градоначалник ген. Владимир Вазов дори заявява, че ако съоръжението е било построено в чужбина, целият свят е щял да разбере за него. Но приносът на инж. Иван Иванов за водата на столичани не свършва до тук - негова е и заслугата за построяването на язовир „Бели Искър“ високо в Рила.
Снимка: Wikipedia / ДА "Архиви" / Инж. Иван Иванов в кабинета му на ул. „Гурко“
Именно инж. Иванов наследява кметското кресло на ген. Вазов и от този момент настъпва златното десетилетие на столицата. Не случайно той дори е бил наричан „Некоронованият цар на София“, от когото и до днес управниците ни могат да се учат. Сред нововъведенията на инж. Иванов е създаването на общинско списание „Сердика“, което всеки месец публикува публичен отчет за разходите на общината. Той поощрява и гражданите в борбата с изнудванията и корупцията. Павира много от столичните улици. Засажда и хиляди дръвчета, с което София се прослава като един от европейските градове с най-чист въздух. По негово време към общината се приобщават и Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди това са села. За по-малко от 20 години населението нараства почти двойно до 300 000 жители.
Инж. Иванов въвежда в София и духа на модерността. Създават се емблематични за столицата ни сгради като Българската народна банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала „България“, къпалнята „Мария Луиза“ и др. Започва и активна работа по създаване на работнически квартали, в които се отварят кухни за бедни. След поредица от съдебни битки общината връща в свои ръце и електроснабдяването, откупувайки неизгодната концесия, дадена на белгийска фирма. Кметът определя това събитие като един от най-щастливите дни в неговия живот.
Снимка: Wikipedia / ДА "Архиви" / Инж. Иван Иванов пред разрушената от бомбардировките сграда на Столична община на ул. „Гурко“ в София.
Всеки добър управник обаче има и своите срамни моменти. След като животът в София бива белязан от Втората световна война, инж. Иванов прави едно предложение, което впоследствие ще се превърне в основен аргумент срещу него в Народния съд – за няколко години три централни булеварда да бъдат кръстени на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил.
Заради войната бурният разцвет на София е спрян и 11 януари 1944 г. се оказва най-тъжният ден в живота на инж. Иванов – голяма част от изграденото от него се срива буквално за една нощ. През целия ден кметът обикаля затрупаните улици, опитвайки се да помага на изпадналите в беда свои съграждани. Не напуска града, въпреки реалната опасност за живота му - остава сам в общината, за да управлява спасителните дейности. Краят на войната за България идва, а с него инж. Иванов е изправен пред тежко изпитание – вече бившият кмет на София е обвинен, че е германофил с профашистки настроения. Но дори и осъден да прекара дните си в затвора, той продължава да работи за София, като създава най-големия язовир в България – „Искър”, тогава носещ името „Сталин”.
Но въпреки превратностите на времето, делото на инж. Иванов, чийто живот е изцяло отдаден в полза на хората в София, не е напълно забравено. Няколко поколения жители на столицата вече могат да се разхождат по „Алеята на инженер Иван Иванов” край Бистрица. Кръстена е така в знак на признателност към делото на „некоронования цар на София“.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Какво е общото между Ами Буе, Фритьоф Нансен и Васил Левски?
„Хора и улици“: Частно парти в градския транспорт? – Срещу 200 лв. на час
„Хора и улици“: Майсторът на китари
„Хора и улици“: Убитият с камъни софийски мъченик
„Хора и улици“: С какво е значима църквата, през която трябваше да мине столичен булевард
Добави коментар