Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Юни е. 1991 г. Много хора решават да се спасят от жегата в планината. Семейства с подскачащи около тях деца. Млади влюбени, пърхащи с мигли. Възрастна двойка, решила да отдели част от пенсията си този месец, за да се полюбува на чистия въздух горе в гората. Един по един всички се вмъкват в кабинката на лифта. Без да подозират, че само след няколко минути ще изживеят най-кошмарните 24 часа в живота си.
След близо три десетилетия на безаварийна работа едно от въжетата се поврежда. Появява се внезапен силен вятър, който го къса, и то провисва между два междинни контролни стълба по трасето. Пътниците остават приковани на лифта в продължение на едно денонощие, колкото трае спасителната акция. След това Княжевският лифт никога не заработва отново.
Безрезултатни се оказват опитите на служителите да пуснат съоръжението отново през този ден. Те дори усложняват още повече положението. Районът наоколо е отцепен и започва спасителна акция, продължила около 24 часа. До късно през нощта хората от кабинките са спускани един по един с въжета от голяма височина.
По-късната експертиза показва, че до аварията се е стигнало заради лоша поддръжка на лифта. Оказва се, че почти всички аварийни защити са били неглижирани от персонала и дълго време той е работел в рисков режим. След инцидента съоръжението е спряно и вече над три десетилетия не работи. За кратко време станциите – изключително модерни за времето си, са съсипани, а ценният алуминий, от който са направени – е ограбен.
Така оглозганият секелет на Княжевския лифт се превръща в най-тъжния символ на столицата и съсипването на Витоша. Той е построен през 1962 г. и е първият кабинков лифт в България. Произведен е от австрийската фирма „Братя Гирак“. Началната му станция е в кв. „Княжево“ - на 744 м надморска височина, а крайната - при Копитото на 1348 м н. в., непосредствено до 160-метровата телевизионна кула. Дължината на линията е 1900 м и се е изминавала за 11 минути, а капацитетът е бил 600 души на час.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: По следите на старите софийски бардаци
„Хора и улици“: Мястото, което свързва Пенчо Славейков и Стоянка Мутафова
„Хора и улици“: Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“
„Хора и улици“: Кой Гешов е живял в историческата къща?
„Хора и улици“: Когато изгоряха 40 000 тома книги
„Хора и улици“: Един паметник между „Осанна“ и „Разпни го“
„Хора и улици“: Къде са избрани първите Мис и Мистър България?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар