Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“. Що е то? Ледената пързалка, разбира се!
Първите кънки в София са донесени от чуждестранните дипломати в края на 19 в., които намирали столицата ни за най-скучното място на планетата. По онова време – няколко години след Освобождението, градът не бил нищо повече от лабиринт от кални и тесни улички, заради които чешкият историк Константин Иречек не случайно нарича София „калната Венеция“.
За това и едва ли някой ще се изненада, че първата ледена пързалка е била един гьол до Александровска болница. Освен това той служел и за добиване на лед. Едва по-късно – в началото на 20 в., проницателен швейцарски градинар дава идеята до Борисовата градина да се построи голямо езеро, което през зимата да се превръща в естествена зимна пързалка.
Първоначално софиянци гледали на карането на кънки скептично и като нещо неприлично. Според патриархалните разбирания от онова време не било прилично да те гледат как се носиш над блатото, камо ли да се пързаляш на един крак. Едва по-късно гражданите започнали да възприемат западната мода и дори типично по нашенски за поддържане на доброто настроение канили цигански оркестри да свирят до пързалката.
Снимка: БГНЕС / Ледената пързалка на стадион „Юнак“
Първоначално българите я наричали „харзалище“, а княз Батенберг, който не говорил добре български, я открил с думите: „Да е честит нашият skatingring“. През следващите няколко години пързалката се превръща в любимо място на софиянци. Така у нас се пръкват няколко такива, като различните класи ходили и на различни пързалки – тази до Борисовата градина била за най-знатните фамилии, гьолът до Александровска и бил посещаван от средната класа, а най-бедните се пързаляли на замръзналото мочурище между улиците „Искър“, „Бенковски“ и „Раковски“.
Любопитно е обаче, че новият княз Фердинанд не смее да се качи на кънки от суеверие – смята, че Батенберг се бил „хързулнал“ от трона, защото открил „харазлището“.
Тогавашните кънкьори рядко разполагали със специална екипировка. Най-често носели поизтърканите си ежедневни дрехи, а вместо със специални зимни кънки, софиянци били оборудвани с обикновени обувки, към които с канап привързвали ножовете за пързаляне. В близост се намирала някогашната Зоологическа градина и нерядко, докато обикаляли пързалката, те слушали и оглушителния рев на столичния лъв.
Страстта към кънките на нашите пра-пра-баби и дядовци е останала и до днес. И всяка зима в София се появяват множество зимни пързалки, които привличат стотици малки и големи любители на леда.
Снимка: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Кой Гешов е живял в историческата къща?
„Хора и улици“: Когато изгоряха 40 000 тома книги
„Хора и улици“: Един паметник между „Осанна“ и „Разпни го“
„Хора и улици“: Къде са избрани първите Мис и Мистър България?
„Хора и улици“: Софиянци са големи шегобийци
„Хора и улици“: Каква е връзката на президенството със Сталин?
„Хора и улици“: Човешки кости са вградени в Министерския съвет
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар