Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Какво свързва Пенчо и Петко Славейкови със Стоян Заимов, Константин Иречек и Стоянка Мутафова? Националната библиотека, разбира се! През годините директори на различните нейни звена са били както големите писатели баща и син, така и революционерът от Априлското въстание, чешкият историк и бащата на „Госпожа Стихийно бедствие“.
Знаете ли какво отличава Националната библиотека от всички останали в страната? Повече от век тя има една жизненоважна за България функция – да бъде най-голямото ни духовно средище и съкровищница на националната ни памет. Именно тя пази зад масивните си дървени врати личните архиви на Васил Левски и Христо Ботев и първия препис на „История Славянобългарска“, направен от Софроний Врачански. А документите, съхранявани в нея, са основата за създаването на всеки един учебник по история.
Снимка: FB / НБ „Св. св. Кирил и Методий“
За да засвидетелстват нейната особена важност в българското наследство, нейни директори са били едни от най-видните за времето си личности, сред които вече споменатите в началото дейци, така и „последния възрожденец“ Стоян Чилингиров, библиографът Тодор Боров и др. А първият директор на архива на библиотеката е бащата на великата Стоянка Мутафова – Константин Мутафов.
Тъй като всеки средностатистически българин може да открие историята на Националната библиотека в Google само с няколко клика, то решихме сега да ви споделим само няколко любопитни факта за сградата.
Библиотеката много пъти е сменяла адреса си. В новата българска столица непосредствено след Освобождението е имало огромен недостиг на книжовни помещения и тя последователно се е местила от ремонтирана турска къща в черквата „Св. Никола“, оттам отива в конака, а след това и в Голямата джамия. В началото на миналия век адресът на библиотеката е бил на ул. „Г. С. Раковски“ 131, но при бомбардировките на София през Втората световна война зданието там е разрушено. Заради което тя се мести на настоящия ѝ адрес.
Новата сграда е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук, който е участвал в проектирането на още редица емблематични сгради като Съдебната палата, Народната банка и Военната академия. А в градинката отпред е построен величествен паметник на братята Кирил и Методий - създатели на славянската писменост.
Снимка: БГНЕС
Интересно е и че третият по големина османски научен архив се намира именно в Националната библиотека. Преди него са само тези в Истанбул и Кайро. В това отношение сме дори и пред Виена. Заради това учените от цял свят, изследващи османската история, задължително кацат у нас.
До ден-днешен Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ е институцията с най-голямата роля за научното и културното развитие на България. Хранилището ѝ е с европейска и световна значимост, като фондът ѝ разполага с над 8 милиона регистрирани единици. Най-старият запазен ръкопис е от единадесети век - фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо. В нея се съхраняват и личните архиви на най-известните български писатели и поети.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“
„Хора и улици“: Кой Гешов е живял в историческата къща?
„Хора и улици“: Когато изгоряха 40 000 тома книги
„Хора и улици“: Един паметник между „Осанна“ и „Разпни го“
„Хора и улици“: Къде са избрани първите Мис и Мистър България?
„Хора и улици“: Софиянци са големи шегобийци
„Хора и улици“: Каква е връзката на президенството със Сталин?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар