„Хора и улици“: „Тук ще бъде пристанище Павлово“

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

„Тук ще бъде пристанище Павлово”. Такава табела е стояла в околностите на София близо половин век. И надписът далеч не е бил плод на някой шегобиец. Той е бил част от популяризацията на гигантски проект, с който е имало идея столицата да се свърже с три морета. Първоначалното намерение на комунистическата власт е било да се изгради софийски плавателен канал Павлово – Панчарево с пристанище  в Павлово. Започването на работата е тържествено обявено на 1 май 1961 г. от партийния ръководител Тодор Живков, който обявява, че по плавателния канал щели да плуват кораби.

Снимка: Wikipedia

Така гранде строежът започва с поставянето на голямата табела на спирка Павлово по линията на княжевския трамвай с надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. А под него е нарисуван корабоплавателният канал Панчарево - Павлово и са означени пристанищата.

Трябвало е цяла София да се обримчи с въпросния канал и гражданите на столицата да могат свободно да се придвижват с воден транспорт до различни точки. Проектът е наричан още „Софийското море“ и е част от хидровъзела „Пасарел“, който включва строителството на язовир „Сталин“ (сега „Искър“), ВЕЦ „Пасарел“, язовир „Пасарел“, бент „Кокаляне“, ВЕЦ „Кокаляне“, долен изравнителен язовир „Панчарево“, ВЕЦ „София“ и грандиозния Софийски плавателен канал.

Идеята е била всеки софиянец да се включи в проекта, като вземе участие в изкопаването на амбициозния канал всяка неделя, когато не е на работа. Вложените доброволни трудови дни са десетки хиляди, а вдъхновение се черпи от мисълта за новия облик на столицата. Гражданите обаче бързо се оказали без особен ентусиазъм и в един момент започнали с лопати да връщат изкопаното обратно в дупката. Така всъщност те спрели устрема на властта София да стане „Венеция на Балканите“.

Снимка: Wikipedia

Според журналиста Георги Марков, който посвещава на темата репортаж от своите „Задочни репортажи за България“, строежът се използвал като начин за тероризиране и провокиране на населението. Поради тоталитарния режим и наложената от него политика на цензура и терор, липсва открито противопоставяне на идеята. И след изоставянето не последва критика за прахосването на милиони работни дни.

След като начинанието окончателно приключва в края на 60-те години, от желаните 17 километра са прокопани едва 9, а и до днес на някои места в „Младост“ и „Панчарево“ може да се видят неизравнените участъци от великата софийска мечта. Ако тя се беше изпълнила обаче, сега с удоволствие щяхме да си правим разходки с лодки и да не плащаме 1,60 лв. за билетче за градския транспорт.

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Първият модерен жилищен комплекс – няма да се сетите къде е

„Хора и улици“: Изчезналата улица

„Хора и улици“: Софиянци се страхували от първия трамвай

„Хора и улици“: Имало едно време едно старо софийско кино...

„Хора и улици“: Най-старата сграда в София

„Хора и улици“: Три факта за храма „Св. Александър Невски“, които ще ви изненадат

„Хора и улици“: Какво да покажем на чужденците в София