„Хора и улици“: Софиянци се страхували от първия трамвай

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

До началото на 19 век софиянци познават само „конския трамвай“ – омнибус, теглен от коне, който превозвал от църквата „Св. Неделя“ до гарата, Горна баня и Княжево. Новият век обаче София посреща с изградена трамвайна мрежа. Така на 14 януари 1901 г. тръгва първият трамвай и столицата ни става една от малкото европейски държави, които използват електрически градски транспорт.

Първият покрит вагон тръгва накичен с цветя, проследен от любопитните погледи на гражданите. Интересно е, че в началото софиянци приемат резервирано новия трамвай и дори се страхуват да се возят в него.

Снимка: Wikipedia / Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Трамваят изплашил софиянци със скоростта си – 20 км/ч

В първите трамвайни вагони е имало салони за първа и втора класа, като билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Първите возещи били възхитени от трамвая - от „бързината му и светлите искри под колелата и на жицата отгоре“. Пред медиите те посочват, че той върви бързо, без друсане и се осветява електрически и „има изящна мебелировка“. Въпреки че има обособени спирки, по желание на пътниците трамваят можел да спре и на други места.

След първоначалната еуфория обаче цената на първокласните вагони се оказала твърде висока за софиянци и те стояли празни, заради което бързо били премахнати. Но билета не бил единствената причина гражданите да не се возят в новото технологично чудо. Те се плашили и от скоростта - 20 километра в час. Затова на трамвая му трябвало доста време, за да надделее над конските омнибуси, файтоните и каруците.

Снимка: Wikipedia / Депото в "Красна поляна"

Писателят Иван Вазов например се престрашава да се качи на трамвая цял месец след пускането му. Той го описва в цели три разказа, които обаче не са особено ласкави. Той пише: „Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици“.

Въпреки всичко трамваят променил манталитета на над 50 000 софиянци, които започнали ежедневно да го използват. Чиновниците дори били задължени да ходят на работа с костюми, тъй като в трамваите било чисто и външният им вид се запазвал.

Първоначално първият трамвай се движел по бул. „Княгиня Мария-Луиза“ през площад „Св. Неделя“ и по ул. „Граф Игнатиев“, като достигал до пресечката с бул. „Патриарх Евтимий“. След това маршрутите се увеличили до шест. А през 1934 г. на територията на днешния столичен район "Красно село" е изградено и първото голямо трамвайно депо. В него след почти две десетилетия е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси.

Снимка: CanStockPhoto

„Република“, „Комсомолец“ и „София“

Първите изцяло български трамваи носят патриотичното название „Република“ и се появяват през 1956 г., а след тях идват и не по-малко „родолюбивите“ „Комсомолец“ (1956 г.) и „Космонавт (1961 г.). Последните два обаче са взели много висока цена с над 40 жертви заради практическата липса на спирачки. На базата на тази грешка се разработват и следващите трамваи - „София“ (1965 г.), които установяват продължително господство по софийски релси.

Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт. Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

Снимка: БГНЕС