TOPNOVINI.BG и "100 малки победи" стартирахме поредица от интервюта с треньори и спортисти, които ще показват колко важна част от нашия живот е спортът и как по един или друг начин трябва да намираме време, за да го практикуваме. Също така те ще ни разказват пътя, който са извървяли и това как да поддържаме ежедневна форма. Здравият дух и здравото тяло се постигат с добра дисциплина, целеустременост и хъс. #100 малки победи е предизвикателсто за всеки един от вас.
Диан Минчев е състезател по вдигане на тежести от 20 години и треньор през последните. Състезавал се е за Националния отбор по вдигане на тежести, СКВТ "Левски" и за френския клуб "Francoville”, където са най-големите му успехи.
Зад гърба си той има редица извоювани спортни успехи. За трудния път към професионалния спорт, тежките тренировки по два пъти на ден и силата на спортния дух.
Снимка: Диан Минчев/Личен архив
Диан, кога и защо започна да тренираш? Какво те вдъхнови?
Роден съм в град Шумен, а израснах във Велики Преслав, град известен със своето историческо минало, но не и със спортни традиции. Учил съм в НСА, треньорски профил с вдигане на тежести. За първи път се сблъсках с вдигането на тежести през 2000 г. Преди това се занимавах 3 години със спортна гимнастика а след това и 3 години с футбол. С времето разбрах, че и двете са неперспективни за мен в България. Докато бях в подготвителен период (тренирах футбол), ходехме в залата по вдигане на тежести, като част от задължителната ни физическа подготовка. Треньорът по вдигане на тежести Христо Господинов видя голям потенциал в мен и настоятелно ме подканваше да започна да Вдигам тежести. Взех решение да спра да се занимавам с футбол и да се преориентирам към вдигането на тежести. Тогава бях на 18 години.
Започнах да тренирам всеки ден. Веднъж в залата, забелязах едно момче - две глави над мен и видимо по-слабо телосложение от моето. Вдигаше много повече от това, което вдигах аз в този момент (аз - 20-30 кг, а той 80 кг). Това събуди спортната ми злоба, амбицирах се и реших, че ще надмина неговите резултати. Три месеца по-късно направих своя дебют на републиканското първенство, проведено в Асеновград. Завърших на 24-то от общо 28 места. Класирането не ме накара да се откажа, напротив – мотивира ме още повече. С времето резултатите ми се подобряваха и това ме караше да продължавам целеустремено напред. Благодарен съм за подкрепата, която виждах в лицето на треньора си, нещо което не бях получавал често в живота си.
Как се мотивираш?
Мотивирам се от резултатите, които са видими и не видими (ежедневен тонус, енергичност, работоспособност, здрава имунна сисмтема и не на последно място добра визия). Мотивирам се от резултатите и задоволството на хората, с които тренирам.
До някъде ме мотивира и страхът да не изгубя форма. Тогава бих попаднал в непозната за мен среда, което само по себе си е страшно.
Има ли невъзможни неща или това е просто оправдание?
Няма невъзможни неща, ако имаш цел и посока, които следваш е необходимо и постоянство, а след това идват и резултатите. Когато нямаш желание и какво да те мотивира единственото, което ти остава е оправданието. Спортът дава много повече отколкото може да ти вземе, но не всеки го разбира. Спортът ми даде здраве, дисциплина, увереност, направи ме по-силен и осъзнах, че мога да успея във всичко, стига да имам нужното търпение, воля и хъс да го постигна.
Изброй няколко от най-важните ползи, защо трябва човек да тренира?
Спортът учи да си дисциплиниран, отговорен и да не съществуват оправдания във всеки един аспект от живота ти. Лично мен той ме изгради като човек - благодарение на него не поех по лош път и мога да кажа, че дори ме извади от калта, защото в живота ми нямаше кой да ми показва кое е правилно и грешно, със сестрите и брат ми израснахме не там, където трябва и сами сме намерили начина как да станем хора. Моята отправна точка беше спортът и това как да стана все по-добър и успешен с всеки изминал ден. И така вече 20 години тренирам, 18 от които на професионално ниво. Друга полза в днешно време е заседналия пред компютрите живот, обездвижването. Това трябва да те мотивира да се раздвижиш поне малко. Някой беше казал „Формулата на живота е движението“. Движете се!
Снимка: Диан Минчев/Личен архив
Кой е най-правилният спорт, който човек да избере и да тренира или важното е да спортуваме независимо какво?
Най-важно е да спортуваме. Вече изброихме ползите от спортуването. Не всеки харесва да спортува, а за да сме щастливи от това, което правим изборът трябва да е индивидуален. Аз избрах вдигането на тежести – никога не съм имал колебания затова и не съм помислял да тренирам нещо различно. Синът ми е на почти 6 години и го записахме на спортна гимнастика – в началото не беше въодушевен, но сега ходи с удоволствие, но предстои да разберем дали това е неговият спорт или ще се преориентира.
Кои са най-често използваните извинения и оправдания при пропуснати тренировки?
Най-честите оправдания са НЯМАМ ВРЕМЕ. Аз го разбирам като не искам да имам време. Щом можеш да отделиш 30 минути да си пред компютъра или телефона. Така можеш да се лишиш от това ти удоволствие и ще имаш 30 минути за спорт. Всеки има време.
В каква възрастова група са хората, на които си личен треньор?
От 14 до 55-години. Има тренировки за почти всякаква възраст. Най-често трениращи са хората от IT сектора. Те са хората, които най-добре са осъзнали, че олимпийското вдигане на тежести е идеално за тях, идеално за изправяне на гръбначните мускули, идеално за цялостна физическа подготовка. Сега в България силно навлиза CROSSFIT течението, което включва голяма част Олимпийско вдигане на тежести. Доста от практикуващите са на ясно, че без правилното вдигане на тежести няма как да постигат резултати и да се усъвършенстват. Това е нещото, на което аз ги уча. Да вдигат правилно, за да сведем до минимум нежелани травми, както и до минимум оправданията.
Кои са най-често срещаните заблуди за достигането и поддържането на оптимална кондиция?
Заблудите се появяват, когато приемаш спорта по един по различен начин - не като начин на живот, а по скоро като начин, по който изглеждаш.
Най-честите заблуди са: Резултати без усилия и жертви; очаквани резултати месец след влизане в залата.
Спазваш ли диета/хранителен режим и какви хранителни добавки приемаш?
Думата диета не съществува в живота ми, хранителен режим и добавки да. Спортувам, за да мога да си позволя храната, която ми е вкусна. Режими спазвам и съм спазвал най-много по време на спортните лагери, на които съм бил и преди участията на състезания. Когато се състезаваш в спорт разделен по категории е неизбежно спазването на тегло.
Снимка: Диан Минчев/Личен архив
Какво най-много ти помага, за да постигаш целите си?
Упоритостта и желанието да продължавам напред и да показвам на себе си, че няма невъзможни неща и всичко зависи само и единствено от нас самите. Нещото, което винаги ме е мотивирало съм самия аз. Независимо от многобройните ми ангажименти – работа, семейство и грижа за сина ми, винаги намирам време да отида на тренировка, както и не пропускам уговорена такава. Сам се дисциплинирах от много малък и навикът и мотивацията ме крепят всеки изминал ден. Голяма част от живота ми премина в тренировки и състезания, които ме зареждаха постоянно.
Не съм от спортистите, които обичат да се изтъкват с постиженията си. За мен успехът е, когато покажа на себе си и околните това, на което съм способен. Състезанията, в които съм взел участие са най-голямата ми награда, независимо от мястото, на което съм се класирал. Няма да крия, печелил съм медали от много състезания. Но не винаги съм бил и сред първите. За мен победата е, че не съм се отказал да преследвам целите си. Не съм осъществил мечтата си да създам собствен клуб, в който да тренирам млади таланти, но съм сигурен, че и това ще се случи.
Снимка: Диан Минчев/Личен архив
Кое е мотото, което следваш?
Накарай хората да спортуват. Необходимо е да намериш правилния подход, за да ги мотивираш и да има едно взаимно удовлетворение от спорта, както за треньора, така и за трениращия.
Още по-темата:
Добави коментар