През месец май темата за коронавируса беше детронирана от злободневни, социални и политически казуси. Словесни схватки се водиха на различни фронтове, а най-интересните събрахме в месечния ни материал на рубриката „Сблъсък“.
Снимка: CanStockPhoto
Сред най-обсъжданите теми след падането на извънредното положение беше отварянето на яслите и детските градини. Много родители настояха това да се случи възможно най-скоро, за да могат самите те да се върнат на работа, тъй като иначе няма кой да се грижи за децата им. Резултатите от анкета в социалната мрежа показва, че 70% от родителите биха пуснали децата си на градина веднага. Не на това мнение обаче бяха премиерът Бойко Борисов, здравния министър Кирил Ананиев и шефът на щаба за борба с коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски. Според тях това може да доведе до разпространение на заразата. Какви бяха различните позиции по казуса може да видите тук.
Снимка: БГНЕС
След като излязоха от домовете си, софиянци се насочиха предимно към Витоша, което стана повод за дискусия на тема да води ли метрото и до планината. Миналата година Столичният общински съвет разреши на главния архитект Здравко Здравков да проектира разширение на първия лъч на метрото с нов участък с дължина 2 км, включващ две станции. Първата ще е в близост до магазин "Декатлон" на Околовръстното, а втората - при магазин ИКЕА. Според независимия общински съветник Борис Бонев обаче проектът е изключително вреден за града, защото зоната около бъдещата крайна станция е ниско застроена и именно такава трябва да остане. Председателят на комисията Силвия Христова от ГЕРБ е на съвсем друго мнение. Според нея проектът помага за обезпечаването на достъпа до Витоша с метро, а това е подходящо и за туристите, и за хората, които ходят в планината. Повече по темата може да откриете тук.
Снимка: CanStockPhoto
Казусът с езика на Северна Македония периодично излиза на дневен ред. Представената през май книга на учени от БАН и университетски преподаватели „За официалния език на Република Северна Македония“ отново повдигна темата и предизвика вълна от остри реакции и коментари в София и в Скопие. Според авторите на книгата официалният език на Република Северна Македония е вариант на българския - и го обозначават като северномакедонски български. Македонският език е реалност, а не югозападна писмено-регионална форма на българския език, заявяват от института „Кръсте Мисирков“ в отговор на БАН. Какви други реплики се размениха по оста София – Скопие прочетете тук.
Темата за намаляване на ДДС-то също предизвика полюсни мнения. Мотивът на ГЕРБ да предложат новата намалена ставка на данъка е, че така по-бързо секторът ще може да се справи с последиците от коронавируса. Идеята им за 9% ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги е за ограничен период от време - до 31 декември 2021 г. От финансовото министерство обаче използват европейски пример. Според тях опитът на страни от ЕС показва, че с намаляването на данъка ще дойдат допълнителни задължения за отчетност, както и увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса. Повече по темата вижте тук.
Снимка: Pixabay
Посегна ли Москва на светите братя Кирил и Методий? Темата предизвика напрежение между София и Москва на 24 май заради изложбата „Извoрът нa cлaвянcкaтa културa“, в която бяха пoдбрaни caмo руcки дoкумeнти, а приносът на България в създаването на славянската писменост изобщо не се спомена. Изложените пана представяха братята св. св. Кирил и Методий като „реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия“ и успяха да разбунят духовете у нас и да предизвикат вълна от остри реакции в българската общественост. Кой каква позиция зае вижте тук.
Добави коментар