Поглед назад: Църквата „Света Неделя“ стана гробница...

08:00, 16 апр 21 / Поглед назад 25 6941 Шрифт:
Ирина Иванова

Днес се навършват 96 години от деня, в който църквата „Света Неделя“ стана гробница...

„Какъв хубав пролетен ден, как приветливите лъчи на дневното светило, през ведро небе, топлеха, а над столицата за първи път след дългата зима, се ширеше красиво и необятно синьо небе...“. Така генерал Иван Шишков описва деня малко преди огромната трагедия. Тази красива картина обаче не трае дълго. 

Минути след 15.00 часа на Велики четвъртък храмът е пълен с хора, дошли да се простят с генерал Константин Георгиев. Той е убит два дни по-рано, докато отива с осемгодишната си внучка на литургия в църквата „Св. Седмочисленици“. 

На опелото присъства голяма част от военния и политическия елит на страната, жени, деца и видни общественици. Два дни преди Велики четвъртък в прохода Арабаконак опит за покушение е извършен и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници. Царят закъснява за поклонението заради друго погребение.

Клисарят премества ковчега по-напред под купола и много от хората се изместват към него. Веднага след това в 15.20 часа се чува тътен. Един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря“, разказва Владимир Такев, който е един от оцелелите при атентата. 

Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. „Света Неделя“ се превръща в „жива гробница, с парчета от икони, разхвърляни шапки, окървавени глави“, споделя след случилото се пожарният командир Юрий Захарчук.

Жертвите са над 150, а техният брой бързо нараства, защото часове след случилото се много умират от раните си. По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. 

Целта на атентата

Целта на атентата е била да се ликвидира военният и политически елит на страната. Преди да се стигне до този кървав акт, БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г., след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Партията обаче не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ.

Полицията засилва натиска си, което радикализира комунистическото ръководство. То е решено да отвърне на удара с насилие, затова задачата, която си поставя е извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. За целта се организират малки терористични групи („шесторки“). Извършването на атентата в църквата е възложено именно на една от тях, ръководена от Петър Абаджиев.

През втората половина на януари 1925 г. Абаджиев влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. Между взривното устройство и кубето на храма е поставена бутилка със сярна киселина, която да усили поразяващия ефект от взрива чрез отделяне на отровни газове.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Именно за това е избран генерал Константин Георгиев. Той е бил депутат и председател на софийската организация на управляващия Демократически сговор и гарнизонен водач на Военния съюз.

Съветският съюз срещу политически елит на страната

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси през Виена от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития. Малко след извършването на атентата ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“, като по-късно в комунистическата литература извършителите му са определяни като „леви сектанти“, действали срещу волята на партията. 

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама