Поглед назад: Революционерът с прикритие на фотограф

07:15, 08 апр 20 / Поглед назад 25 3889
Снимка: Уикипедия

“Роден съм на 8 април 1870 г. (ст. ст.) в Битоля. Баща ми се казваше Диме Лозанчев, а майка ми Анча. Той се занимаваше с кръчмарство и търговия, а имахме и зеленчукова градина, която давахме на изполица”.

С тези спомени българският революционер и деец на националноосвободителното движение в Македония Анастас Лозанчев разказва първите години от живота си. Лозанчев е основател на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Битолско. Често използва псевдоними, сред които Гроздан, Гроздин, Гроздев, Лозан Баба, Насто Димов, Сушко, Ташко.

Поглед назад: Раковски – от учител до революционер

Анастас завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий” през 1885 г., а след това изучава фотография в София при Димитър Карастоянов. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля.

Този период той описва така: “Пети клас завърших в Солунската гимназия през 1885 г. Съученици ми бяха Христо Матов, Йосиф Дякончето, Александър Чакъров и др. След като завърших пети клас, прибрах се в Битоля, където престоях известно време, а през 1887 г. заминах за София и постъпих на работа при фотографа Карастоянов. Скоро обаче се разболях и се върнах в Битоля. После заминах за Белград, където купих фотографически апарат (машина)".

Снимка: Уикипедия 

"Преди това в продължение на две години (1891/1892 г.) бях учител в селата Могила и Смилево, Битолско. В последното село учителствахме заедно с Лазо Лигушо и Неделко Дамянов, а в село Могила учителствах сам. Учител станах, защото бях заболял, но после отново станах фотограф. През време на революционната ми дейност този ми занаят служеше за прикритие. В продължение на месеци обикалях Костурско, Охридско и други места.Тогава този занаят бе трудна работа”.

Лозанчев е един от първите членове на ВМРО в Битолско. Активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Там работи с Пере Тошев. “Мога да кажа, че в организацията уважавах две личности – Гоце Делчев и Пере Тошев. Само пред тях аз се прекланям. С Гоце Делчев съм бил само в продължение на няколко дни. Той правеше впечатление със своята дейност. Гоце можа да преброди цяла Македония в едно тежко време. Той имаше обноските на Пере, но беше и по-добър организатор”, казва Лозанчев. 

Поглед назад: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония“

По-късно Лозанчев е в местния комитет с Георги Попхристов и Георги Пешков. Когато последните двама са арестувани по време на Йосифовата афера, Анастас остава сам да ръководи комитета. През това време се жени за съпругата си Параскева Лозанчева. Анастас Лозанчев е сочен като най-ярък привърженик за въстание и такъв си остава докрай.  

Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес  на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание. Първото му сражение е над село Цапари край местността Бора в началото на юли 1903 г. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание, до септември 1904 г., обикаля с чети Охридско и Дебърско.

Анастас Лозанчев, Параскева Лозанчева и семейството им в Битоля, снимка: Уикипедия 

От 1904 г. до 1908 г. живее в България. Участва в подготовката на „Мемоар на Вътрешната организация“. След Младотурската революция през 1908 г. се връща в Македония, където живее до окончателното установяване на сръбската власт през 1913 година, след което се установява в София и се занимава предимно с индустриална дейност да края на живота си. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

В периода между двете световни войни участва в дейността на македонските емигрантски организации в България. Представител е на Битолското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

Поглед назад: Илинденско-Преображенското въстание - стремеж на поколения към свобода

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година се установява там. През 1943 година участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в Битоля и открива фонд „Паметник за Илинденското въстание“, за който дарява 10 000 лева лични средства. В списание Илюстрация Илинден публикува статия озаглавена „Как се достигна до Илинденското въстание, и неговото значение“, в която пише:

“Горд може да бъде целият български народ с въстанието, но още по-горда требва да бъде Битоля, защото тя беше сърцето откъдето се ръководеше сложната организационна машина. Горд требва да бъде българският народ, защото всички тук останаха верни до край на своята клетва, верни на своите водачи... Целият български народ, а най-вече Битолчани, требва да въздигнат паметник на безсмъртните герои, които пожертваха живота си за свободата на тоя мил народ с велика душа, с несъкрушим дух, който презре всичко мило тук на този свят. Паметникът трябва да бъде висок, по-висок от Пелистер, за да го гледа целият български народ и да се вдъхновява от него. Той трябва да бъде висок, за да го гледат и народните неприятели, които толкова са се гаврили с тоя народ и той пак остана на крака”.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!