Поглед назад: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония“

08:20, 04 фев 21 / Поглед назад 25 3692 Ирина Иванова
Снимка: Wikipedia

“Първи поредъ поставямъ Гоце Дѣлчева.
Защото всѣко велико дѣло се носи отъ велико сърдце. А сърдцето на революционна Македония бѣше Гоце Дѣлчевъ.”

Антон Страшимиров

На днешния ден през 1872 г. в Кукуш, Егейска Македония, е роден Гоце Николов Делчев – един от най-значимите дейци на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети (по-късната ВМОРО), революционер, екзархийски учител, създател на Четническия институт към ВМОРО и български национален герой.

Гоце израства в стария и буден еснафски род на Никола Делчев, в китното българско градче Кукуш – един от „седемте стълба на българщината в Македония“, както се изразява по-късно Христо Силянов. Българизмът и благосъстоянието на кукушани са определили до голяма степен характера на Гоце Делчев, който в своето детство има късмета да не види с очите си нито турския гнет, нито фанариотското иго.

В неговата биография, писана от най-близкия му съратник Пейо Яворов, поетът казва, че: “Гоце нѣмаше по-сетнѣ оная злоба къмъ турчина, която винаги характеризира македонския българинъ. Еднъжъ другари го бѣха упрекнали въ голѣма хуманность – и той бѣше отговорилъ: „Азъ не мразя османцитѣ като народъ; азъ воювамъ противъ османската тирания като господарствена система“. 

През 1888 г., вече юноша, Гоце постъпва в Солунската българска мъжка гимназия, където учител му е възрожденецът от костурското село Загоричане Благой Димитров. По това време Солун е своеобразната „столица на македонските българи“, в която се стичат българи от Шар и Цръни Дрин до Бяло море и Пирин. Там се осъществява и връзката със „стара България“ в лицето на образованите в младото Княжество учители и директори. Именно в тази, приповдигната след успешния свършек на Съединението, среда, се оформя окончателно нрава на бъдещото „сърце“ на революционна Македония. 

Снимка: Wikipedia

През 1891 г. Делчев постъпва във Военното училище в София. В онзи момент никой не предполага, че то ще бъде банката за първите кадри на четничеството за зараждащото се освободително дело отвъд Рила и Осогово. В София, Гоце се сближава с Борис Сарафов, Константин Кондов, Владислав Ковачев, Борис Дрангов, Димитър Думбалаков, Петър Дървингов. Запознава се и с човека, който впоследствие ще води аскерското поделение, което ще го убие – Хюсеин Тефиков.

На 24 септември 1894 г. – месец преди произвеждането му в първи офицерски чин, взел си всички изпити, Гоце Делчев (заедно с още петима души) е изключен от Военното училище за подозрение в писане на анонимни „псувателни“ писма до Военния министър и заради притежание на социалистическа литература.

Макар огорчен от несправедливата обида, Гоце Делчев същевременно се радва, защото е разбрал, че не армията ще е неговото поприще. Още същата година той заминава за Македония като екзархийски учител. Екзархията го назначава за учител в щипската махала Ново-село. Когато пристига на местоназначението си заедно с Туше Делииванов, там ги посреща другият учител в града – Дамян Груев.

Снимка: Wikipedia/ Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, януари 1905 г., Кнежево

Революционното кръщене на непроизведения офицер 

Само за три месеца, благодарение на Гоце Делчев и Даме Груев, целият град Щип става част от съзаклятието. Плодовете от този труд са по-дълготрайни, отколкото си мислят съвременниците. Последните двама лидери на ВМРО – Тодор Александров и Иван Михайлов, са именно от Щипско Ново-село и са продукт на средата, сътворена от двамата учители-съзаклятници.

Ако в началото Даме Груев вербува интелигенцията в различните градове и организацията пониква сред градския и селски елит, то Гоце Делчев е този, който се заема с нейното разширение и масовизиране. 

Следващите години са белязани от неуморимия хъс на младия Делчев, под чието обаятелно влияние поникват революционни комитети навсякъде из Македония и Одринско. Гоце заздравява организацията из Пиринско, а едновременно с това, организира и пограничните пунктове за нелегалните канали през тогавашната т.нар. „Северна Македония“ – Кюстендилско и Дупнишко. Малко са дейците, които да са обикаляли всеки кът от поробените български земи в Османската империя и Гоце Делчев е един от тях. Във връзка с тази масовизация, по инициатива на Гоце организацията се прекръщава от БМОРК на ТМОРО- Тайната Македоно – Одринска Революционна Организация. Той смята, че в борбата трябва да се включи цялото македонско население, тоест и други етноси, освен българския. Макар да не е теоретик, той бързо става школуван оратор, което му помага да разпространи революционното си слово.

Гоце добре осъзнава, че с масовизацията се увеличава и рискът от предателства, афери и инциденти. Те не закъсняват – Куманово, Прилеп, Виница. Османската власт става все по-бдителна, а една нелегална „държава в държавата“ има нужда и от добре обучена и боеспособна нелегална армия. Затова като „главен четнически инспектор“ Гоце Делчев, с помощта на български офицери основава Четническия институт на ВМОРО, който впоследствие ще излъчи цяла плеяда славни войводи за всички революционни окръзи на Македония и Одринско.

Солунските атентати

Разрастването на организацията и борбата с върховистите водят до Солунския конгрес, на който е решено да се вдигне въстанието, което ще остане в историята като Илинденско-Преображенско. Гоце Делчев е против, защото не смята, че моментът за решаващия отпор е назрял, но все пак се съобразява с решението на конгреса, където също е преценено, че трябва да се започнат бомбени атентати по железопътната линия Солун-Цариград.

На 14 април 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста над река Ангиста. Това провокира турците към дислоциране на повече аскер по селата.

Един герой си отиде...

На 3 срещу 4 май, само два месеца преди Илинден, четата на Гоце е обградена в серското село Баница от потерята на Хюсеин Тефиков. Гоце, заедно с още четирима комити, е убит. 

Делчев е погребан в общ гроб в село Баница заедно с мъртвите си четници. По време на Първата световна война, няколко години след унищожаването на родния му град Кукуш от гръцката армия, тленните му останки са пренесени от Михаил Чаков в България. От 1923 до 1946 г. те се пазят в урна в Македонския дом. През 1946 г., българското правителство на Отечествения фронт предава костите на Титова Югославия. Днес те погребани в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Снимка: Wikipedia/ Урната, където са пазени костите на Гоце Делчев до 1946 г.

Гоце Делчев остава икона не само за македонските, а за всички българи. Той е един от малкото водачи на организацията (заедно с Даме Груев и Пере Тошев), който умира от ръката на поробителя, а не вследствие на братоубийства. Останал недосегаем за посмъртна политизация поне до 40-те години, той е почитан както от десните, така и от левите македонски дейци. 

До ден днешен обаче остава спрорът чий е Гоце Делчев - на България или на Република Северна Македония. Официалната гледна точка в съседната ни страна е в съответствие с господстващото македонистко виждане и подкрепена от историографията на Македония, която определя Гоце Делчев като етнически македонец. 

Гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!