Поглед назад: Илинденско-Преображенското въстание - стремеж на поколения към свобода

08:45, 20 юли 19 / Общество 25 353 Християна Димитрова
1
Бежанци от Македония преминават в Княжество България
2
Четата на Михаил Герджиков
3

Илинденско-Преображенското въстание представлява венецът на българското националноосвободително и обединително движение. Причините, многократно изброени от различни историци, са най-вече в броя на въстаниците (над 26 000). Участие вземат и етноси, различни от българския – власи и гърци, които участват във временното правителство на Крушевската република.

Организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (по стар стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта- Илинден и Преображение Господне.

В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО.

В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден).

Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия - в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.

Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко.

Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.

Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176 - пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници. 

Причините за неуспеха на въстанието са много и от различно естество: на първо място за това допринесло преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина била крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупредила ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите.

Въпреки понесеното поражение на въстаническите сили в неравната борба с турските поробители, Преображенското въстание като част от голямото въстание в Македония и Одринско винаги ще блести с непотъмняващ блясък в историята на освободителните и революционните борби на българското население в земите от Грамос до Странджа. То остави трайна следа в усилията на народните маси да се освободят от непоносимия гнет на османските потисници. Макар че претърпяха поражение, тракийските въстаници проявиха безпримерен масов и индивидуален героизъм и с пролятата кръв дадоха блестящ пример за кристално чист беззаветен патриотизъм, невиждано себеотрицание и беззаветна храброст.

Храбрите герои на въстанието и хилядите борци след тях за свобода оставиха скъпи завети, проникнати от голяма социална правда, дълбок хуманизъм, интернационалистическо разбиране.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани