Поглед назад: Раковски – от учител до революционер

07:30, 02 апр 20 / Поглед назад 25 5174
Снимка: УИКИПЕДИЯ

„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“. Вероятно малцина знаят, че това са думи на българския възрожденец и революционер Георги Сава Раковски. Негови са и думите „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!“. Обръщаме поглед назад не само към словата, но и към ранните години от живота на великия българин именно днес.

Поглед назад: Страшилището на Турската империя

Раковски е роден на днешната дата - 2 април (14 април по нов стил), през 1821 г. в Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева. В църковните регистри българският възрожденец е записан като Съби Стойков Попович, вероятно кръстен на дядо си - Съби Попович, който е известен търговец на кожи и поддържа оживени връзки с румънските градове.

Баща му – Стойко Попович, е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилно име Раковски. Майка му Руска е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен.

Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си. В прериода 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град – там освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, което напуска две години по-късно заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети.

По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Снимка: УИКИПЕДИЯ

Освен родния си български език, Раковски владее турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езици, сред които сръбски, френски и английски. Служи си с арабски и персийски. Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и братя Грим, които чрез своите приказки създават национално чувство в германския народ.

Под тяхно влияние той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки. Раковски остава в полето на етнографията с „Показалец“ (1859) и „Българска старина“ (1865). В тях той очертава за първи път идеята за събиране народни старини и те са начало в събираческо-етнографската дейност в България.

С високото образование, което получава, Раковски несъмнено се превръща в личност с голям идеен размах – той е етнограф, журналист, издател, учител по чужди езици и дори поет. Раковски е и първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и негов ръководител през първите десет години. Негови „ученици“ в по-голяма или по-малка степен са Васил Априлов, Драган Цанков, Иван Касабов и най-вече Васил Левски.

За времето си Раковски е известна личност, познат в Гърция, Сърбия, както и сред одеските българи. Съвременниците му го описват като много красив, елегантен и с европейски обноски кавалер. Притежава огромна кореспонденция, която със сигурност му помага в делото за освобождение на България от османско владичество, на което посвещава целия си живот. 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!