Следващият ни гост в поредицата „Важното за теб с Ники Кънчев“ е поетът и писател, меломанът и бунтар, човекът ангажиран със силни социални казуси, написал 5 великолепни книги, или просто синът на художника Кольо Карамфилов – Росен Карамфилов. А какво не знаете още за него, вижте във видеото:
Луда глава и един свободен човек, който много държи на свободата си и покрай нея прави така, че с думите и с всичко, с което се занимава се старае да прави хората около себе си и света малко по-радостен.
Определението прикован към количката е един много любим негов израз. „Не аз съм прикован към количката, а обратното – тя е прикована към мен. В крайна сметка си мисля, че всяка една душа сама избира съдбата си, аз не приемам, че това нещо е дошло в моя живот като някакъв вид наказание или нещо подобно, а напротив. Това е едно от най-истинските изпитания, което можеше да ми се случи и именно това ме е научило на много неща. Количката ми даде един друг взор, който ми е много полезен и за литературата – вкарва в стиховете ми една много интересна съдба, която си е само моя“, разказва Росен.
„Аз не говоря много за физическото ми състояние или за някакви диагнози, не акцентирам върху това, но определено мога да кажа, че по-скоро самото ми битие през тези 27 години е изградило и опита ми като пишещ човек. Книгите ми са от типа на биографични, което според мен е голям плюс: „Церебрална поезия“, романът „Колене“, „Стереотишина“, „Въпреки бурите“, а заедно с Ники Владимиров написали великолепната книга „Огледални съзнания“.
Кой е най-големият му другар – любовта, болката или вярата?
„Те са съвкупност и вървят заедно. Ако изгубя вярата си, смятам че и любовта ще изчезне, а тогава вече няма да има смисъл от нищо друго. Аз съм изключително борещ се човек, защото го искам. Не може да мине и ден без да съм се опитал да помогна на някого, без да съм се опитал да бъда ангажиран с някакви проблеми, защото в България има много такива“, твърди Росен Карамфилов.
Бил ли е на ръба на пропастта?
„Това може да се случи във всеки един момент според мен и за него няма минало време, защото като човек на изкуството постоянно си на границата и виждаш пред себе си тънката червена линия и се чудиш какво ще стане, ако я прекрачиш“, казва той.
По думите му в същото време продължава да лети.
Създател е на платформата „Съвременна литература“, води курсове по творческо писане, иска да е активен и да е между хората.
Писател къща храни ли?
Според Росен проблемът не е в самото книгоиздаване, а в книгоразпространението в България и да се издържа само от това е невъзможно.
Точно с тази идея е създадал платформата „Съвременна литература“, за да се опита да събере хора – силно четящ контингент. Започнали са 5 000 човека, а в момента са около 30 000.
Осъзнаваме ли обаче кое писане е добра литература?
„В днешно време всеки си мисли, че ако напише един текст, това вече е поема, а това не е точно така. Обикновено хората, които са блогъри и имат такива страници изобщо не са чели големите западни поети“, дава за пример Карамфилов.
На кои български поети се възхищава?
Елин Рахнев, Недялко Славов и Димана Йорданова.
Кольо Карамфилов беше за теб баща или учител?
„Повече от баща и повече от учител. Това е високо стъпало, на което цял живот се опитваш да стъпиш. Беше ми изключително трудно първите години след като той си отиде, защото особено тогава бях само синът на Кольо Карамфилов и лека полека със собствени усилия постигнах мои лични успехи“, спомня си Росен.
Няма как хората да не правят тази съпоставка – баща му беше велик, а той дали е такъв?Аз нямам проблем с това. Напротив – това, че съм син на Кольо Карамфилов е възможно най-голямото щастие, което може да ми се случи.
Липсва ли му?
„Да. Аз описах колко много ми липсва в 188 страници в романа „Колене“ и тепърва продължавам да пиша за това и да се опитвам да преодолея по някакъв начин именно тази липса, защото тя е страшна. Това е една вселенска загуба, защо не е само за мен. И до днес има хора – негови приятели, които ми пишат да видят как се справям. Единственият начин да излезеш от тази яма е като си дадеш сметка, че той не си е отишъл“,споделя той.
Разкажи ни за приятелката ти. Вдъхновява ли те?
Росен е имал типичната „Яворова“ връзка – такава е била с бившата му приятелка, от която е бил изключително вдъхновен и е можел да пише нон-стоп. Сегашната му приятелка Ана – вади от него една светла страна, която дори той самият не е знаел, че съществува.
„Когато срещнеш един човек, който просто те обича, това е много ценно, защото той е с теб просто заради теб. Изключително съм благодарен, че това момиче ме подтиква просто да си пазя живота“.
Ако има причина, поради която да не е гладен и жаден, жена му да е щастлива и да има дрехи и хубави обувки, то причината е името му и това, което е постигнал като писател.
Важното за Росен Карамфилов е да бъде спокоен, да има ясна посока и да е здрав.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар