Красен Станчев пред ТОПНОВИНИ за 10 ноември: В ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора

17:30, 09 ное 19 / Общество 25 1278 Любомира Николова
1

Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество.Представяме ви разговора с икономиста Красен Станчев.

Какво се случи на 10-ти ноември 1989 и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?

Както винаги в ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора. По-широките обществени кръгове биха рискували много, а и не биха имали достъп до съответния форум, за да извършат това.

Така стана навсякъде в страните от бившия Варшавски договор. Изключение са балтийските страни, но и там първите нови правителства бяха по-скоро от бивши сътрудници на стария режим.

Навсякъде имаше кръгли маси, на които се договориха конституционни промени, за да се проведат много партийни избори. Изключение е Румъния, където тайните служби, на които разчиташе диктатора, сами то ликвидираха. (Древните гърци наричат това „тироноцидийство“ и в много редки случаи го преследват като действително убийство на нормални хора.

В България и никъде другаде на власт не дойдоха или не останаха приятели на Горбачов и КГБ, каквато идея за „преход“ имаше от много дълго време.  

Свидетелствата за този план могат да бъдат намерени в книгата „Революцията на 1989-та“ на Виктор Себастиен и в архива и лекциите на неотдавна починалия Володя Буковски.

Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?

На конгреса на Философското общество. На 9-ти никой не говореше с мен, но всичките 17 души, които преди шест седмици бяха гласували против назначаването ми на работа в БАН след спечелен конкурс, ми съобщиха, „единствения гласувал „за“ бях аз“.

Настъпи ли всъщност „строителство“ на ново общество след 10-ти ноември? Ако да, какво построихме?

Да навсякъде и в България, примесът започва в края на 1960-те, спрян е от нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия (през август 1968 г.), но се възражда от т.нар. Хелзинкски процес в средата – края на 1970-те.

В неговите рамки комунистическите страни се съгласяват, че следва да спазват основните човешки права и да разрешат на роднини да пътуват в некомунистически страни. Това те правят, за да изпълнят условията за кандидатстване на заеми в твърда валута. Настроението от 60-те се възроди. Не е случайно, че демонтирането на Желязната завеса започна през май 1989 г. именно защото гражданите на ОДР искаха да пътуват.

Никакво строителство на ново общество не започна.

Всичките реформи бяха за възстановяване на:

  • Парите като пари, да не са лотарийни билети;
  • Цените като цени, да не са данъци, налагани от властите;
  • Собствеността като частна, а не държавна, т.е. на управляващите в момента;
  • Правото на всеки да се занимава с онова, което иска, стига да не вреди на другите;
  • Включително правото да произвеждат и продаваш каквото искаш, включително себе си, на цена, каквато можеш да договориш;
  • Правото да говориш каквото мислиш и да се сдружаваш, с когото намериш за добре.

Всичко това, с малки ограничения у нас е съществувало преди 1944 г. Т.е. строителството бе връщане назад към някаква нормалност, „като навсякъде“.

Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация? Останаха ли излъгани?

За всички цената бе една дълга рецесия от средата на 1987 до 1994 г., втора рецесия от януари 1996 до март 1997 г.

Първата бе естествена: когато горните седем неща се извършват, някак как да не се плати цената на изкуственото благоденствие, производство и т.н., с които всъщност се купуваше спокойствието на управляващите.

Това е един вид корумпиране на обществото, но е нормално хората да обичат да бъдат корумпирани.

Лъжа? Да, имаше, както в стария виц: те се правят, че ми плащат, аз се правя, че работя.

Не смятам, че онези, които първи протестираха през 1997-1989 г. с изключение на няколко арестувани, един стрелян, но оживял и една дузина бити, платиха каква то и да е висока цена.

Тези неща са нищо в сравнение с онова, което платиха турците, когато си поискаха обратно имената, дадени им техните родители. Румен Аврамов написа „Икономика на възродителния процес“, за да разкаже за тази цена.

Още по-тежка е цената на т.нар. от стария режим „бивши хора“ и съдбата на „Погубената България“, ако използвам заглавията на две книги на Вили Лилков и Христо Христов.

Къде е мястото на малка България в революцията през 89-та? Спечелиха ли повече други страни от социалистическия блок? (Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия).

На 2 май 1989 г. започва демонтажът на желязната завеса на унгарско-австрийската граница. Действията на правителството на Унгарската Народна република са координирани преди това от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (на среща, състояла се на 3-ти март с.г.). Аргументите са разработени от министъра на вътрешните работи в правителството на Немет, Ищван Хорват, и свеждат до следното: унгарските граждани разполагат със свобода на придвижване, 6 милиона от тях пътуват всяка година; на година има не повече от 10 случая за нелегално преминаване на граница от унгарски граждани (най-вече заблудили се пияници и бягащи от училище ученици) и 200-250 чужденци правят такива опити; при толкова ограничен трафик изразходването на 50 милиона щатски долара (които правителството няма) за ремонт на завесата е напълно безсмислен разход.

На същата среща Немет споделя с Горбачов и плана на унгарските комунисти да проведат разговори с опозицията на кръглата маса по полски образец и пита как биха реагирали 80 000 съветски войници, разквартирувани в Унгария. Отговорът на Михаил Горбачов е следния: „аз не съм съгласен с многопартийната система... и с въвеждането й в Унгария. Но това не е моя работа. Вие сами решавате. Но можете да сте сигурни, че на войските няма да бъде наредено да разгромят вашата многопартийна система".

На 7 май 1989 г. в ГДР са проведени местни избори, на които комунистическата партия (Германската единна социалистическа партия) и сателитите й от Народния фронт „побеждават" с 98,6% (в Магдебург – 99,7%, в Ерфурт – 99, в дъното на класацията е Дрезден – едва 97,5%). Но тези избори са различни от провежданите 44 години. На тях са допуснати независими наблюдатели и за първи път има свидетели, че изборите са фалшифицирани. Наблюдателите са от протестантската църква, която по конституция имат правото на наблюдава изборите. Два месеца преди изборите Берлинският пастор Райнер Епелман е поискал от властите църквата да упражни това право и те се съгласяват. Свидетелствата на протестантските наблюдатели са разпространени от Западно-германската Zweites Deutsches Fernsehen и стават основание за летните политически протести в ГДР, които свършват със събитията на 9-ти ноември същата година.

В трите балтийски републики на СССР на 23 август 1989 г. (50 години след подписването на пакта Рибентроп – Молотов) гражданите им протестират хванати за ръка с най-голямата жива верига в историята на човечеството, дълга 630 км, искайки независимост.

По същото, България се занимава с други проблеми. Правителството следи „неформалите“. Няколко души са уволнени от работа.

На 3 май 1989 г. е прието ПМС № 19 („За правилата на организация на банковото дело"), с което започва учредяване на частни банки с публични, т.е. на данъкоплатците средства:

През първата седмица на май започват протести на турските общности, чиито имена са сменени насила през 1984-1985 г. (в Джебел, Каолиново, Езерче и др. места) с искане за възстановяване на имената.

Това ускорява приемането на 10 май с.г. на закона за задграничните паспорти и пътуванията в чужбина. На 29 май, в 20:00 ч. вечерта Тодор Живков прочита половинчасово обръщение по държавните радио и телевизия, в което призовава властите на Република Турция: „Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно, или желаят да живеят там". Между 3 юни и 21 август 1989 г. 360 000 души (55-60 хиляди семейства) напускат България, много от тях продават имуществото си на функционери, близки до БКП и службите за сигурност. (В допълнение, има много сведения, че гранични и митнически властници „позволяват" излизането от страната, след като жените им заплатят изходна виза „в натура".) Имуществото е бързо преподадено и през 1990-те години само малко над 280 семейства успяват да възстановят собствеността си. Събитията оставят трайна следа в политическия живот на съвременна България.

Като че ли у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това- 30 години след падането на режима?

Да, БКП започна да разпространява слухове, че демократите са убийци и крадци още преди първите избори от юни 1990 г. Слуховете за добрия живот преди 1989 г. сега имат същата задача.

Иначе може да сравните: през 1945 г. България е с 40% по-богата от Гърция (по съпоставими цени и без да се смятат бившите окупирани територии), през 1989 г. е три пъти по-бедна. Същото е с Унгария и Чехословакия. След Втората световна война те са малко по-богати от Австрия. През 1989 г. са четири пъти по-бедни.

Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес?

Няколко, поне три:

  • използването на „службите“ за политическо влияние, заблуда на населението и защита на бандитите, но вече и за стопанско влияние и притеснение на политическите опоненти; с помощта на прокуратурата, но това донякъде ново явление;
  • използването на пари на данъкоплатците за частни привилегии и благини;
  • използването на държавни предприятия и банки (има само една такава сега) за назначаване и подпомагане на приятели; КТБ е феномен от този порядък, възникнал вследствие на съществуването на ограничен, но обемен като активи брой държавни предприятия;
  • публично-частното партньорство, при което публичният интерес се представлява от онези, които са на власт, а частният – от техните приятели.


Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?

В икономиката е известен феноменът „Крива на Кузнец“ – когато икономиката расте, неравенството се увеличава. Най-малко е неравенството през 1996 – началото на 1997 г.

Но тогава 40% от населението са под чертата на абсолютната бедност (1.9 щатски долара на човек на ден), сега тези хора (данните са на Световната банка от преди месец) са 1.5% от населението.

Живи ли са идеалите на СДС днес и постигна ли Съюзът целите си?

Да. Вижте учредителната декларация: плурализъм, права на човека, опазване на околната среда и защита на правата на човека, плюс политическа отговорност за несгодите на обществото. Доколкото има опити за ограничаване на тези неща, като ценност идеалите са живи.

Приключи ли Преходът за България след приемането ни в НАТО и ЕС?

Приключи преди това. Към 1998 г., след повторно начало на промените през 1997 г., изброените по-горе възстановявания на нормалността бяха постигнати, почни навсякъде.

През 1999 г. бе затворена страницата на миналото, с преговорите за членство в ЕС България се върна в Европа.

Още по темата:

Георги Лозанов пред ТОПНОВИНИ: Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Проф. Андрей Пантев пред ТОПНОВИНИ: И след 10 ноември се появи социалната пропаст между хората на подиумите и аплодиращите ги
Д-р Петър Берон пред ТОПНОВИНИ: Преходът е климактериум
Христо Смоленов пред ТОПНОВИНИ: След 10-и ноември бюрократичният диктат бе заменен с пазарен
Андрей Слабаков пред ТОПНОВИНИ: Преходът е смяната на едни крадци с други
Проф. Искра Баева пред ТОПНОВИНИ: Демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, тя се нуждае от непрекъснато препотвърждаване
Велислава Дърева пред ТОПНОВИНИ: Преходът ще свърши, когато българите поискат осъзнато да си върнат държавата
Димитър Луджев пред ТОПНОВИНИ: Имаме демокрация и правова държава, но само формално

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли повторно ВСС да подкрепи кандидатурата на Гешев за главен прокурор?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 221 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.