Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Представяме ви разговора с д-р Петър Берон:
Какво се случи на 10-и ноември 1989 и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?
На 10 ноември се случи една смяна на едни комунисти с други, вътрешнопартиен преврат с оглед да се промени положението така, че нищо да не се промени. Целта на цялата перестройка беше да се направят промени, които да осигурят дълговечието на тези хора и тази идеология. Това не можа да стане, защото беше назряла необходимостта комунистическата партия да се махне от монопола на властта. Тя не го направи изцяло, тъй като се промени в социалистическа, но вече няма монопола. Махна се член 1 и после се промени цялата Конституция – България стана партийна и демократична държава.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Беше вечер и в Южния парк в София имаше пореден митинг. Румен Воденичаров се беше качил на една пейка и четеше някакво възвание. Бях до него и с фенерче му осветявах текста. В това време една журналистика ме дръпна за балтона и каза: "Свалили са Живков’’. Дойдоха после едни японци, които ме помолиха да изясня какво е станало в България на японската публика. Заведоха ме в хотел, където имаше пряко предаване за Япония и всъщност те разбраха преди нас за станалото.
Настъпи ли всъщност „строителство“ на ново общество след 10-и ноември? Ако да, какво построихме?
Настъпи строителство на едно друго общество и тези, които казват, че не е имало никакви промени в страната след това, са съвършено неправи. Ако не беше така, те нямаше да имат възможност да го кажат. Още 1990-1991 година след крълата маса и след Великото Народно събрание се установиха основните човешки права – правото на словото, на печата, на събранията, на пътуванията, на политически организации и всичко останало. Тези неща бяха в програмата на тогавашната коалиция СДС и те са изпълнени.
Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация? Останаха ли излъгани?
Ако някой си е внушавал, че в момента, в който се махне член 1 и се промени Конституцията, ще потече мед и масло, е останал излъган. Почти никой не е доволен от развитията от тогава. Ако те не бяха станали, тези хора щяха и до ден днешен да си вадят открити листове, за да отидат до Драгоман.
Къде е мястото на малка България в революцията през 89-та? Спечелиха ли повече други страни от социалистическия блок? (Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия).
България не е малка. Два милиона българи я напуснаха и се намали населението от най-качествените хора. Всички тези, които емигрираха, сега казват да оправим страната и тогава ще се врънат. Как ще се оправи без тяхното участие - едно е да са 9 милиона активните хора, друго е да са между 6 и 7 и то повечето възрастни хора и такива, които не са особено икономически активни.
Сякаш у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това- 30 години след падането на режима?
Носталгията е преди всичко жалба за младост. Тя е носталгия за времето, когато сме били млади, всичко е било лесно и сме се справяли с лекота с тогавашните трудности. Последните, които биха желали да се върне комунизма, са децата на тогавашните комунисти. Навремето те са ходели с привилегии да летуват в някой държавен хотел по Черноморието, а сега хотелите са техни. Тези червени капиталисти никога няма да пожелаят да се върне социализмът у нас.
Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес?
Има една голяма инерция. Сега много бързо започваме да ругаем хората по върховете, които сами избираме. Народът не чувства управлението на държавата като нещо конструирано от него.
Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?
Неравенствата от едно време бяха от съвсем друг тип. Те не бяха имуществени неравенства, а неравенства в ситуацията – правоимащи и правонямащи. Хората нямаха чак такава огромна разлика в парите, които притежават и в мощта, която имат като стопански субекти.
Живи ли са идеалите на СДС днес и постигна ли Съюзът целите си?
Да, разбира се. Идеалите на коалицията СДС са живи и до днес, но трябва да се допълнят. Сегашното СДС няма нищо общо с тези процеси и да не се правят, че те са извършили промяната, не е честно. Никога не сме мислили, че ще имаме отново друг голям брат, че ще бъдем една напълно зависима държава без грам национална независимост, че от разни посолства ще звънят на нашето правителство да му казват какво да прави. Това не сме го искали и не го искаме.
Приключи ли Преходът за България след приемането ни в НАТО и ЕС?
Преходът по отношение на промяната на собствеността е на приключване, но за да станем една страна на европейско равнище има още много път да извървим.
Ако 20-годишния ви син или внук ви попита какво е Прехода, как бихте отговорили?
Преходът е климактериум.
Още по темата:
Добави коментар