Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Представяме ви разговора с режисьора и евродепутат от ВМРО Андрей Слабаков:
Какво се случи на 10-и ноември 1989 г. и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?
За съжаление, това беше вътрешнопартиен преврат, който заблуди повечето от хората, които излязоха на улицата с надежда за промяна.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Довършвах дебютния си филм „Влак за морето“ в студио „Време“.
Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация? Останаха ли излъгани?
Цена платиха тези, които имаха какво да губят - някои загубиха работата си, други, естествено, бяха репресирани. Основният проблем е не кой каква цена е платил, а че това беше една псевдо-промяна.
Чуваме призиви за смяна на системата - наясно ли сме обаче каква система искаме?
На 10-и ноември нямаше смяна на системата. Политиците в България най-после трябва да разберат, че когато говорят за социализъм, следващата дума е капитализъм, а когато говорят за тоталитаризъм, следващата дума е демокрация. Според мен хората искат да живеят в ясно дефинирана система, а не в система хибрид.
Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес?
Един от най-големите проблеми е финансирането на области и общини. Все още живеем в „тежкия“ социализъм, което означава, че все още не сме сменили системата.
Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?
Не знам кой ви е казал, че демокрация означава равенство. Ние сме равни пред Бога и пред закона. Абсолютното равенство в умовете на някои хора е признак за сенилност, мразъм и вроден идиотизъм.
От началото на Прехода са управлявали 18 правителства, доста от тях „яхват“ вълната на недоволството и отричат предишните. Докога така?
Това, което най-много липсва на България, е национална стратегия за един относително кратък период от 100 години напред. Тяснопартийните интереси не работят в интерес на държавата. Всяко правителство би трябвало да продължи да работи в интерес на българския народ.
Какво постигнахме и какво пропуснахме в развитието на България като демократична държава с отворена пазарна икономика?
В началото на Прехода, по неизвестни за мен причини, подарихме на западноевропейските държави и на САЩ невероятно големи пазари. Това беше страшна тъпотия. Сега се чудим как да си ги върнем.
Как оценявате ролята на медиите в годините след 89-а и днес? Колко свободно е словото?
Постепенно медиите от свободни се превърнаха в зависими. Икономически зависими. Не употребявам думата „морал“, защото такава не съществува. Свободата е въпрос на вътрешно усещане. Човек може да бъде свободен и да говори това, което мисли във всяка система. Друг е въпросът дали системата ще му прости това.
Ако 20-годишният ви син или внук Ви попита какво е Преходът, как бихте отговорили?
Едни крадци се смениха с други. Налага се хората да започнат да мислят сами.
Още по темата:
Добави коментар