Димитър Луджев пред ТОПНОВИНИ: Имаме демокрация и правова държава, но само формално

16:00, 09 ное 19 / Общество 25 2539 Даяна Дюлгерова
1

Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Представяме ви разговора с Димитър Луджев, депутат, вицепремиер, министър, партиен лидер.

Г-н Луджев, какво се случи на 10-и ноември 1989 г. и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?

На 10-и ноември бе пленума на Централния комитет на БКП, който освободи дългогодишния диктатор Тодор Живков от поста генерален секретар на партията и председател на Държавния съвет. Това е краят на една епоха. Бяха избрани нови партийни ръководители, реформаторски настроени. Те заявиха, че в България трябва да се извърши промяна в посока на пазарната икономика и правовата държава. Техните намерения бяха да променят един контролиран преход, като се реновира социалистическата система и се въведат по-модерни и демократични елементи, от типа на западната социалдемокрация. Актът на 10-и ноември отключи един огромен революционен процес. С дни нарастваха демонстрациите, шествията, събранията, формирането на сдружение. СДС възникна като ясна политическа опозиция и алтернатива. Тази дата се превърна в началната точка на българската мирна либерална революция.

Политическата мирна революция, която започна на 10-и ноември, мина през Кръглата маса, Великото народно събрание, стачките на студентите, парламентарната опозиция на СДС и стигна до 29 ноември 1990 г., когато Луканов бе принуден да подаде оставка и така последното комунистическо правителство си отиде. След което бе създадено първото многопартийно, демократично коалиционно правителство на Филип Димитров, доминирано от СДС.

Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?

Около 10.30 часа бях вкъщи, когато моята ми позвъня. Тя работеше в списание „Български език“ на „Московска“. На път за работа е срещнала един професор от университета, който и е казал, че току-що член на БКП му е съобщил, че Тодор Живков е подал оставка. Тя ми позвъня и ми каза. Междувременно срещнала и Жельо Желев, и на него му съобщила. По обяд се събрахме в университета група и почнахме да обсъждаме. Всички бяхме развълнувани, но осъзнавахме, че това е голямо събитие. Оттук нататък връщане назад няма – започва голямата промяна. Аз останах целия следобед в университета, ходих и до Института по история в БАН, за да съобщя новината и на моите колеги. В 18.00 часа се събрахме отново в университета, където чухме официалното изявление за оставката и избора на новото ръководство. Вечерта в клуба „Яйцето“ имаше организирано тържество.

Настъпи ли всъщност „строителство“ на ново общество след 10-ти ноември? Ако да, какво построихме?

Първата политическа фаза премина през създаване на нова система: въвеждане на свободата на словото, сдруженията, защита на правата на човека, деполитизация на армията, полицията, съдебната система. Избиране на временни народни съвети, изборът на президента Жельо Желев. Тази революция позволи на правителството на Попов и екипа на СДС да стартира решаващата част – икономическите закони, които засягаха фундаменталната смяна на системата. Те искаха последователност в своите провеждания. Те минаваха задължително през „долината на сълзите“. Хората днес говорят много лекомислено – как си представяте, че се разрушава една командно административна тоталитарна система? Партията имаше връзки на всички нива. Съществувала 40 години, създала е невероятна за преодоляване система и начин на живот. Колко е трудно на нейно място да изградиш новите институции и механизми на пазарната икономика? Това искаше време. За съжаление стана така, че реформаторите от дясно, но и от ляво през 1992-1993 г. бяха изхвърлени от СДС и БСП. Взеха връх по-крайните непримирими елементи – големи антикомунисти, големи врагове на либералните реформи. Тези хора влязоха в една двуполюсна система, която спря развитието на либералните течения. Последва управлението на Виденов и Костов с тази грабителска и непрозрачна приватизация, която няма нищо общо с идеите на либералните реформи. В резултат на което в България се зароди една уродлива политическа демокрация. Това е една фасадна демокрация, зад която едни партийни организации се боричкат за кокала. Установи се една мижава, неконкурентноспособна пазарна икономика. Една правова държава, разядена от корупция, съдебна система, създадена от лобистки и политически интереси. Имаме демокрация, пазарна икономика и правова държава, но за съжаление само формално.

Приключи ли Преходът за България след приемането ни в НАТО и ЕС?

Приключи. Формално бяхме изпълнили критериите. Изпълнихме трансформацията на българската икономика, бяхме създали политическите институции на парламентарната демокрация, законодателство, гарантиращо правата на човека. Формално бяхме изпълнили критериите и приемането ни в НАТО и ЕС може да се счита за края на Прехода. Самият факт, че бе създаден специален Механизъм за сътрудничество за България и Румъния, означава, че според ЕС явно не сме завършили процеса и не сме изпълнили докрай изискванията и критериите. Надеждите на ЕС бяха, че като станем членове, ще ни притиснат и нашите управляващи да извършат реформите. Те се разочароваха, излъгаха и ние също, не видяхме никакви реформи. В България се задълбочи вредният и опасен модел на управление. Той деформира развитието на България.

Като че ли у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това- 30 години след падането на режима?

1991-1992 г. минаха под знака на една страхотна борба на Демократичните сили срещу хардлайнерите и техния електорат. България бе единствената държава в Източна Европа, където комунистите спечелиха изборите за Велико народно събрание. Това означава, че в страната е имало достатъчно много хора, които са се стремели да запазят старата система.
Сега се връщам от една конференция на представители на левите течения. Те продължават да си говорят каква икономика сме имали, каква социална защита, здравеопазване и образование. И как всичко това е било унищожено по време на Прехода. Сега нямаме никакви достижения, хората живеели по-зле отколкото преди. Това са глупости! С просто око може да видиш, че България вече е в границите на модерната европейска система. Имаме един сравнително модерен европейски живот. Хората могат да пътуват в чужбина, могат да се реализират навън. Всеки има възможност да учи където си иска – държавни, частни училища или в чужбина. Има огромен напредък, но можеше да бъде много по-добре и по-справедливо.

Ако 20-годишният ви син или внук ви попита какво е Прехода, как бихте отговорили?

Голямата ми дъщеря помни, че Преходът е скъсване с един мрачен, жесток, насилствен режим – затворен, нечовешки свят. Преминаване към света на свободата и демокрацията – към по-добрия начин на живот.

Още по темата: 

Георги Лозанов пред ТОПНОВИНИ: Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Проф. Андрей Пантев пред ТОПНОВИНИ: И след 10 ноември се появи социалната пропаст между хората на подиумите и аплодиращите ги
Д-р Петър Берон пред ТОПНОВИНИ: Преходът е климактериум
Христо Смоленов пред ТОПНОВИНИ: След 10-и ноември бюрократичният диктат бе заменен с пазарен
Андрей Слабаков пред ТОПНОВИНИ: Преходът е смяната на едни крадци с други
Проф. Искра Баева пред ТОПНОВИНИ: Демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, тя се нуждае от непрекъснато препотвърждаване
Велислава Дърева пред ТОПНОВИНИ: Преходът ще свърши, когато българите поискат осъзнато да си върнат държавата

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Трябва ли повторно ВСС да подкрепи кандидатурата на Гешев за главен прокурор?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 221 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.