Николай Манев: Спорт, спорт и само спорт- рецепта за дълголетие и здраве
От 1955 година е сред националите на Българния в кану-каяка /винаги в призовата тройка на К2 /двуместен каяк/. През 1955 година заедно с русенеца- национал Бончо Бонев носят първия медал/бронзов/ за България от международна проява – регата “Снагтов” в Румъния. През 1958 година е в състава на К4, спечелил бронзов медал от международната регата в полския град Бидгошч.
Същата година в К2 с Бончо Бонев са девети на СП в Прага, Чехословакия. През 1959 година двамата са девети на ЕП в К2 на дистанция 500 метра. През 13-те си години състезателна дейност, 11 пъти Манев е РШ на различните дистанции - до 1965. Следва треньорска кариера и е носител на званието “заслужил треньор” като наставник на русенските каякари, но и като помощник треньор на националния ни отбор.
Негови възпитаници са Атанас Желев и Йордан Вълчев - четвърти в двойка скул през 1968 година и втори на ЕП във Виши, Франция. Възпитаникът на ВИФ, преподавателят по физическо възпитание и спорт в ТДВА /Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура/ в Русе, Николай Манев в продължение на 20 години създава много успешни спортисти, сред които третият от Олимпиадата в Москва и от ЕП през следващата година джудист Илиян Недков.
Как се ориентирахте към спорта във вашето детство?
В моето детство се ориентирах към спорта след като отидох в Силистра и видях какво нещо е големият град и направих разлика между селото и града, и като видях големия Дунав сериозно ме привлече тази река. Видях там и гребци във многоместни лодки и веднага отидох при тях, се намесих. Носих им греблата, помагах им в друго отношение, миех им лодките и т.н. И така още повече се привързах към спорта. Изобщо в нашата страна, как да ви кажа, по онова време – говоря за 49-50-та година.
Практикували сте няколко вида спорт. Как се ориентирахте точно към гребането и в частност към кану- каяка?
Доста са спортовете, които тренирах. В Силистра започнах първо с парашутизъм, имам 2 парашутни скока. След като разбра баща ми тази работа, искаше направо да ме изтегли от Силистра, да ме върне на село. Но аз се отказах тогава от парашутния спорт и преминах към гребането само. И в 49-та година участвах в първия Дунавски поход Видин- Силистра като талисман на силистренския отбор.
Какви са вашите спомени – масов ли беше този поход?
Много масов беше. От всяко градче, от всяко по голямо село на Дунава, имаше представители в тези походи. И с много голямо внимание – навсякъде военна музика ни посрещаше, награди на първенците. Изобщо сравнение не може да става със сегашното, което е.
Вече като състезател- кой успех от вашите отчитате като най- значим ?
Не са малко. 11 години поред шампион на България бях в кану- каяка едноместен, двуместен и четириместен. Където от четириместен каяк донесохме първите медали на България.
Участвали сте на много международни форуми. Каква беше разликата между българските и състезателите от другите страни?
Разликата е голяма, затова защото в България бяхме аматьори. Излизаме от производството, отиваме тренираме, излизаме от производството и отиваме на международни състезания, а се борехме срещу професионални отбори от другите държави. И въпреки всичко – за 2, за 3 години наваксахме големия пропуск в нашата държава в този вид спорт и се изравнявахме с тези държави и до Световното не случайно влязохме в елита сред близо 60 държави.
Вече като наставник, като старши треньор, какво искахте и успяхте да предадете на вашите възпитаници?
Като старши треньор исках да бъдат състезателите с изключитена дисциплина. С много малко материална база разполагахме по онова време, а с много състезатели. И затова имаше строго определен ред , режим - в точно определен час трябва да дойде състезателят. Закъснее ли 5 минути, той изпуска тренировката. И както е в спорта, така е извън спорта.
Вие имате дългогодишни наблюдения върху спорта. Къде се скъса нишката на успехи в българския спорт ?
Малко ми е трудно да отговоря точно на този въпрос, но виждам, младежта клони много към кафета, към отделните игри и т.н. И много малко внимание обръщат , не знаят ползата каква е от спорта. Ако те осъзнаят какво е това нещо, ще се насочат, разбира се, към спорта. Имам предвид и Спортното училище в момента изключително трудно набират ученици към различните видове спорт , не говоря само за гребане.
Вашият призив към децата, младежите, за ползата да се занимават със спорт. Какво бихте им казали ?
Да забравят всичко друго, да се обърнат само към спорта. Спорт, спорт и само спорт – там е дълголетието, там е здравето. Още повече водните спортове – това е природната даденост – на слънце, вода и въздух. Това е здравето. Това е всичко – спорта, още веднъж повтарям.
Последни новини
Поредицата "Прислужницата" на Фрида Макфадън: Защо целият свят е обсебен от тези психотрилъри?
19:40, 15 авг 25 / Свят
На 12 август Сливен ще отбележи Международния ден на младежта
09:14, 11 авг 25 / Регионални новини
Логиката на "Kонтролния прът"
17:45, 10 авг 25 / Idealisti
Добави коментар