„Остарях от мъдростта, която никога не съм искал“

14:57, 29 апр 22 / Войната в Украйна 25 936 Шрифт:
Ирина Иванова

Украинският президент Володимир Зеленски е на корицата на реномираното американско списание „Time“. То публикува голяма статия под заглавие „В света на Зеленски“ и ще излезе на 9 май. 

През април кореспондентът Саймън Шустер е прекарал две седмици с украинския президент в Киев и разказва подробно за това как се е променил животът на лидера за двата месеца война. Руският опозиционен сайт „Медуза“ публикува акцентите в статията. Преводът е на offnews.bg

Първите часове на войната

Руските военни опитват да превземат правителствения квартал на улица „Банкова“, известен като Триъгълника, в Киев, в първите часове на войната. Зеленски казва, че си спомня само отделни „фрагменти“ от този момент, като несвързан набор от звуци и образи. Най-яркият му спомен е как преди разсъмване с жена му отиват да събудят 17-годишната си дъщеря и 9-годишния си син, и да ги подготвят за евакуация. „Имаше силни експлозии“, спомня си Зеленски.

Военните му съобщават, че в Киев е извършен десант на руски ударни групи, които имат за задача да хванат и убият президента и семейството му. „До тази нощ подобно нещо бяхме виждали само на кино“, разказва началникът на кабинета на украинския президент Андрей Ермак. Докато военните водят боеве по улиците, президентската гвардия барикадира резиденцията с подръчни средства, които повече напомнят на купчина скрап, отколкото на укрепления.

На улица „Банкова“ пристигат много от съратниците на Зеленски, някои от тях са със семействата си. На президента и помощниците му са раздадени бронежилетки и автомати.

През първата нощ руските войници правят два опита да щурмуват комплекса. „Беше истинска лудница“, разказва съветникът на шефа на кабинета Алексей Арестович. По думите на Зеленски жена му и двете им деца по това време все още се намират на „Банкова“. САЩ и Великобритания предлагат президентът и неговият екип спешно да бъдат евакуирани в Полша, където да бъде създадено правителство в изгнание. В отговор, по време на телефонен разговор с американската страна, президентът произнася фразата, която след това попадна в заглавията на изданията по цял свят: „Имам нужда от боеприпаси, не от транспорт“.

На Зеленски е предложено да се премести в бункер, извън Киев, който може да издържи на продължителна обсада. Той отказва. Вместо това, през втората нощ от нападението, когато по съседните улици се водят престрелки, Зеленски и съветниците му излизат в двора на резиденцията на „Банкова“ и той излъчва видео, което е разпространено в социалните мрежи: „Всички ние сме тук. Защитаваме нашата независимост. Нашата страна“.

Как работи кабинетът на президента по време на война

През първите седмици от нападението, когато руската артилерия все още е близо до Киев, президентът става преди разсъмване, около 5 часа, и провежда първия си разговор с военното ръководство, за да се информира за ситуацията на фронта. След отстъплението на руските войски от Киевска област, този разговор е изтеглен с час по-късно – в 6, за да успее Зеленски да закуси.

Както писа и „The New York Times“, в кабинета на президента, на „Банкова“, нещата не са се променили особено – прозорците са затрупани с чували с пясък, забранено е ползването на мобилни телефони, електричеството се включва по-рядко. Всички от президентската администрация се охраняват от въоръжени войници.

Улиците около комплекса са превърнати в лабиринт от контролно-пропускателни пунктове и барикади. Тук автомобили на цивилни не се допускат, охраната допуска посетители срещу пароли, набор от безсмислени фрази като „вентилатор за чаша за кафе“, които се сменят ежедневно. До отстъплението на руската армия екипът на Зеленски прекарва по-голямата част от времето си в бункери под „Банкова“. След оттеглянето на окупаторите сътрудниците започват да се връщат в кабинетите си и все по-често пренебрегват мерките за сигурност.

Президентът работи предимно в Ситуационната зала – зала за заседания без прозорци, с големи монитори по стените, където могат да се провеждат оперативни съвещания онлайн.

Угризенията на съвестта и вниманието на света

Всяка вечер в бункера си, преди лягане, по навик Зеленски отново поглежда назад към дневния ред от изминалия ден в опит да разбере дали не е пропуснал нещо важно. „Това е безсмислено, казва той. – Дневният ред е същият. Виждам, че е направено всичко възможно, но продължавам да търся пропуски. Мъчи ме съвестта“. Не може просто така да затвори очи и да поспи, докато в Украйна продължават да падат бомби и да се извършват военни престъпления, а мирните жители са затворени в подземия.

„Хората извън Украйна виждат войната през социалните мрежи – когато им омръзне, просто ще сменят екрана, казва той. - Такава е човешката природа, ужасите принуждава хората да отвърнат очи“. Зеленски се безпокои за това как другите държави възприемат войната и че интересът на хората отслабва. Сега неговата мисия е да накара свободния свят да изживее тази война по същия начин, както Украйна: като въпрос на собственото си оцеляване.

Пътуванията до военни зони

В началото на март, докато руските войски все още обстрелват Киев в опит да окупират столицата, Зеленски тайно напуска резиденцията си, придружен от двама приятели и група охранители, за да прецени лично мащаба на бойните действия. Президентът се озовава в покрайнините на града, северно от ул. „Банкова“, където вижда рухнал мост и огромен кратер от експлозия на пътя. На контролно-пропускателния пункт разговаря с украински военни, докато охраната „полудява“ от близостта му до руските позиции.

Няколко дни по-късно Зеленски отива на „борш пътуване“, както го наричат неговите помощници. На контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Киев среща мъж, който всеки ден носи тенджера пресен борш на войниците. Те стоят там, в обсега на руските снайперисти и артилерия, хапват супа и хляб и си говорят за Съветския съюз и за това, в което Русия се превърна след разпадането му. Зеленски казва, че този разговор дълбоко го е впечатлил. Готвачът разказал колко много мрази руснаците, а след това извадил от багажника на колата си няколко ордена, които е получил, докато е служил в съветската армия.

На 40-ия ден от войната, придружаван от журналисти, Зеленски се отправя към Буча, където след изтеглянето на руските войски са открити десетки тела на убити мирни жители. Когато президентът и екипът му виждат местопрестъплението с очите си, ужасът се превръща в ярост. „Искахме да отменим всякакви мирни преговори с Русия“, казва водачът на делегацията по преговорите с Москва Давид Арахамия. – Едва им гледах физиономиите“.

Видеообръщенията на Зеленски

През първия месец на войната Зеленски произнася по една реч дневно. Говори пред Европейския парламент, Световната банка, на наградите „Грами“. Всяка реч е съобразена с конкретната публика. Освен това всяка вечер президентът на Украйна се обръща към нацията. „Много често питат кой пише речите на Зеленски. Основно - самият той. Работи над всеки ред“, казва прессекретарят на ръководителя на кабинета Дария Заривная.

В почти всеки разговор с чуждестранни лидери Зеленски настоява да бъдат предоставени оръжия на Украйна. Понякога реагира твърде директно на колебанията на събеседниците си, предложи Съветът за сигурност на ООН да разгледа въпроса за саморазпускането си и помоли германския президент да не отива в Киев.

Зеленски вижда себе си не като военен стратег, а като комуникатор, жив символ на държавата, който се бори за оцеляването на своята нация. Неговите помощници оценяват тази мисия по различен начин. „Понякога влиза в роля и започва да говори като актьор, който играе президент“, казва Алексей Арестович, който е бивш театрален актьор.  „Когато е самият себе си, прави най-силно впечатление, защото хората виждат един честен и човечен мъж“.

Битката за Донбас

На 55-ия ден от войната Зеленски обяви, че Русия е започнала втората фаза на военните действия в Източна Украйна, битката за Донбас. Там армиите и на двете страни вероятно ще бъдат унищожени, смята той. „Това ще бъде пълномащабна битка, най-голямата, която някога сме виждали на територията на Украйна“, казва Зеленски пред „Time“ на 19 април. „Ако издържим, това ще бъде решаващ момент за нас. Преломен момент“.

Как войната промени Зеленски

Остарях. Остарях от цялата тази мъдрост, която никога не съм искал. Да знаеш колко хора са загинали, какви зверства са извършени от руските войници, това е непосилна мъдрост, признава Зеленски пред журналиста на „Time“. „Честно казано, никога не съм имал цел да получа такъв житейски опит“.

На въпрос дали сега съжалява, че е напуснал актьорската си кариера и се е кандидатирал за президент, той отговаря: „Нито за секунда“Не знае как ще завърши войната и какво ще бъде мястото му в историята. Но е убеден, че Украйна се нуждае от военновременен президент и е решен да изиграе тази роля.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама