Василий I и Василий II от Македонската династия

08:00, 20 юли 21 / Поглед назад 25 2374 Шрифт:
Станислав Бояджиев

В продължение на 189 години Македонската династия управлява Източната римска империя, която за по-удобно наричаме Византия. По това време огромната държава навлиза в период на могъщество и разцвет. Двама от императорите на този от векове наш враг и съсед заемат особено място в историята - Василий I и Василий II.

Василий I, с който започва славната династия, се ражда в семейство на селяни, близо до Одрин, през 812 г. През следващата година Одрин е окупиран от хан Крум. Градът тогава е столица на администрираната от Константинопол провинция Македония. Тогава тя е включвала земи от Тракия и южна България, а не части от днешна Македония в Гърция или земи от независимата Северна Македония. Което подсказва, че името на древната държава не е фиксирано върху определена територия или население от Балканите. Оттам и прозвището на династията. Издигането на селския момък става случайно. При борбите на Хиподрума той е забелязан от император Михаил III. Прави впечатление с физическата си мощ и не след дълго попада в свитата на владетеля, известен с пиянските си оргии. Василий се сприятелява с него и благодарение на качествата си, бързо се издига в управлението. През 867 г. Михаил е убит от заговорници и Василий е провъзгласен за новия император на Византия.
 
Императорът е неграмотен, но реформите в правото му имат такъв ефект, че т.нар. „василики“ са в сила до самия край на Византия и стават основа на законодателството в средновековните източноправославни държави, както и в нашата. Успява с цената на отстъпки и раздаване на титли, окончателно да преориентира новопокръстена България към православието. По такъв начин е преодоляна опасността от нарастване на влиянието на римския папа на Балканите. Василий I е доволен и живее в мир с България до самата си смърт през 866 г.

По време на неговото управление мисията на Солунските братя завършва с успех. Макар и Кирил да умира в Рим, а няколко години по-късно, през 885 година, и Методий във Великоморавия; макар и на следващата година учениците им да са прогонени от тази славянска държава, то те са посрещнати в България и приети с ентусиазъм от цар Борис I. Постепенно дейността на византийските мисионери довежда до създаването на кирилицата. Тази азбука е пригодена за нуждите от писмено изразяване на български език и остава съществена част от историята за християнството и неговото разпространение.

Век по-късно при друг император от Македонската династия Василий II отношенията с нашата държава са по-различни. България, подобно на Картаген преди векове за Рим, се счита за главен враг на вековната империя и приоритет за Константинопол е унищожението й.

Василий II се ражда в Константинопол през 958 г. Той е само на две години, когато баща му, Романос II, го обявява за съимператор. Три години по-късно баща му умира, а майка му се омъжва за един от неговите военачалници - Никифор II Фока, който успява да се задържи на трона само три години. Убит е от племенника си Йоан Цимиски, който заема мястото му. Успява да се задържи на власт седем години и смъртта му слага край на управлението. Чак тогава, през 976 г., едва 18-годишен Василий II поема задълженията си на император, макар и все още неопитен. Истинската власт се упражнява от негов съименник, който е и негов охранител.

Следва тежка гражданска война с военни и велможи, които не харесват политиката на Константинопол. Враговете са победени, охранителят е отстранен през 985 г. и властта се стабилизира. Още на следващата година обаче българите разбиват византийците в битката при Траянови врата. Властта отново е разклатена, но с руска помощ Василий ІІ успява да усмири вътрешните си врагове. Енергията на василевса се насочва на изток, към основния враг - България. На държавата ни се гледа като на завоевател, който от 681 г. се е настанил на имперски земи. Още преди Василий II да се укрепи на трона византийците са успели да насъскат Киевска Рус, която нахлува от север и българите трябва да воюват на два фронта. Войната е загубена и столицата Преслав е превзета. Според Константинопол на България е сложен край през 971 г., но новият император е изправен пред съпротивата на четиримата братя Комитопули, които владеят територии в западна България, а през 976 г. вече и цялата северната част. През 979 г. единият от тях - Самуил поставя на българския престол беглеца от византийски плен Роман. Той е син на починалия в началото на 970 г. цар Петър I и съответно негово е правото на наследник. След постоянни сблъсъци с ромеите десетина година по-късно цар Роман е пленен и умира в затвор. Самуил е провъзгласен за цар в годината на смъртта му (997 г.). На него се пада тежката участ да види ослепените си войници, загубили битката с ромеите при Беласица през 1014 г. Умира от сърдечен удар два дни след като вижда тъжната процесия. С тази жестокост василевсът на Византия остава в историята с името Василий II Българоубиец. Според някои историци за идеята и изпълнението да бъдат извадени очите на 15 000 пленника е отговорна личната гвардия на владетеля, която се е състояла изцяло от варяги. Тези скандинавски воини (викинги), заети първоначално от руския княз Владимир, шокирали противника с безпощадните си методи в битките и особено с отсъствието на милост след победа. Самият княз Владимир бил варяга, а неговите сънародници го наричали Валдемар.

България се съпротивлява още четири години след смъртта на цар Самуил, но през 1018 г. византийците окончателно надделяват. Ромеите си връщат териториите отпреди идването на хан Аспарух. Политическите си умения Василий II демонстрира с раздаването на титли, управленски постове в администрацията и военни длъжности на бившите български велможи. По такъв начин новата власт се опитва да интегрира нашия елит във византийското общество. Все пак Василий II решава българските провинции да се ползват с автономност. Такава е дадена и на нашата църква. Константинопол приема плащането на данък в натура, което облекчава поданиците на василевса. Причината е в неразвитата парична система по българските земи. Наследниците на Василий II премахват тази възможност, с което предизвикват въстания. Друга важна стъпка в дългогодишното управление на този забележителен владетел е предложената и приета ръка на сестра му на Киевския княз Владимир. Брачният съюз довежда до християнизацията и вписването на Русия в културната сфера на Византия. Василевсът умира неженен в началото на 1025 г. Тогава е на 67 години и хронисти отбелязват, че по-голяма част от времето си е прекарал на коня и в битки. Епитаф на гроба му гласял: „От деня, в който небесният цар ме призова да стана император, велик владетел на света, никой не видя копието ми да лежи без работа“. 
 
След дългогодишното управление и многобройни войни на Василий ­­II, империята достига своя най-висок връх и разпростира своите границите над милион квадратни километри: от Дунав до Палестина, от Южна Италия до Кавказ. А политическото и особено културното влияние на Византия прехвърля много от тези граници.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама