Сериалът за сърдечното приятелство между Бойко Борисов и неговия кумир Реджеп Тайип Ердоган продължава. Месец след посещението на делегация на ДПС в Турция, в събота бившият премиер бе на среща с турския лидер, която разбуни духовете. Кратко видео показа как двамата си разменят любезности, като Борисов не пропуска да отбележи взаимните успехи в ограничаването на миграцията и построяването на „Турски поток“, а останалата част от срещата им остана скрита за публиката. Логичният въпрос е какво търси Борисов при Ердоган само седмица преди изборите?
Официалната версия
Даниел Митов от ГЕРБ побърза да отбележи, че срещата е била с благородна кауза – Борисов е отишъл в Турция, за да се срещне с изселническите организации, а голямата цел е да се бори монополизирането на вота в Турция от страна на ДПС. Визитата му при Ердоган пък е била неформална и в духа на дългото сътрудничество между двамата лидери.
Набърква ли се Борисов в сметките на ДПС в Турция?
Ако трябва да се придържаме към версията на Даниел Митов, то означава, че ГЕРБ са готови да се противопоставят на ДПС и то на изконна тяхна територия, на фона на доскорошната им симбиоза.
Въпросът, който трябва да зададем е какъв е потенциалът на ГЕРБ в Турция? На предходните избори партията на Борисов регистрира 994 гласа, само 4,5% процента от гласовете в Турция и около 0,5% от целия вот в чужбина. Това е почти двойно покачване спрямо изборите през 2017 г., когато ГЕРБ имат 445 гласа или 1,48% от турския вот.
Важно е да отбележим следното – през 2017 г. вотът в Турция е спечелен от ДОСТ на Лютви Местан със 17 хил. гласа или около 56%. След като партията на Местан не се яви на априлските избори, на практика цялото преливане на гласове е обратно в ДПС, а общият брой подадени гласове намалява значително. Следователно ако ГЕРБ бе перспектива за изселниците в Турция, дори и за по-радикално настроените подкрепили ДОСТ, то това щеше да даде отражение още на априлските избори.
Поглед към броя гласове от Турция на всички избори от 2009 г. насам води до заключението, че броят им постоянно намалява – от около 88 хил. гласа през 2009 г. до около 25 хил. на последните избори.
Изводът – „кокалът“ в Турция не си заслужава усилията, въпреки отпадането на ограничението за секции там. Да не говорим, че да се бориш с ДПС в Турция е безплодна кауза (ако не си ДОСТ). Обяснението на Даниел Митов е добър, но неуспешен опит да създаде илюзията, че ГЕРБ е поредната патриотична партия, която се бори с ДПС.
Нека да четем между редовете
Една реплика на Борисов насочва към истинската му цел. „Българските мюсюлмани са мост на приятелство между двата народа“, заяви той. Оттук следва, че фокусът на Борисов е в пределите на България и по-специално към българските турци.
Както неведнъж съм писал, българските турци все повече се отдалечават от ДПС и така една част от тях остават непредставени. От една страна говорим за хора, които хем са икономически независими от Движението, хем са разочаровани и не виждат в ДПС решение на проблемите си.
От друга страна става дума за по-радикално настроени български турци, които можем да смятаме за бившите гласоподаватели на ДОСТ. Съдейки по изборните резултати, огромна част от тях (може би около 80 хил.) така и не се върнаха повече към ДПС. Именно тази група е по-вероятно да бъде пленена от срещата на падишасите (падишахът е нарицателно за Бойко Борисов, което Кеворк Кеворкян използва в своите текстове).
Логиката сочи, че Борисов насочва усилията си именно към тези две групи от български турци. Така вместо ожесточена борба в смесените региони, по-скоро говорим за разпределяне на гласове. Казано накратко, срещата на Борисов с Ердоган цели да привлече част от бившите симпатизанти на ДПС и ДОСТ към ГЕРБ. Целейки се в празнините оставени от Движението, Борисов не вреди и не води борба с ДПС, така че всички можем да бъдем спокойни.
Упоритост или отчаяние?
Посещението на Борисов в Истанбул е първият акт, който не е пряко насочен към т. нар. твърдо ядро на партията. Ако досега той комуникираше само със симпатизантите на ГЕРБ, сега се обърна към българските турци и мюсюлмани. Борисов търси периферия, а фактът че го прави толкова късно, непосредствено преди вота, говори както за похвална упоритост и борба за всеки свободен глас, така и за поредния акт на отчаяние.
Ако не друго, обаче, имиджът му на международната сцена работи – Борисов изпрати зов за помощ до ЕНП и веднага получи исканата подкрепа. Изпрати зов за помощ до Реджеп Ердоган и получи среща. От малкото живи митове за фигурата на Борисов остава международния му имидж. Посещението му в Истанбул, обаче, руши мита за патриота Борисов. Но какво от това – интересът клати феса.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар