Накъде духа вятърът: последни сметки преди вота

10:00, 05 юли 21 / Новият парламент 25 3597 Шрифт:
Симеон  Иванов

Навлизаме в последната седмица на предизборната кампания. За втори път тази година тя бе изключително пасивна и плоска, а причините за това можете да прочетете тук. Освен това, с малки изключения, усилията на партиите бяха концентрирани в комуникацията с твърдите им избиратели и тяхното мобилизиране, и така всеки живя в собствения си затворен кръг.

На този фон провеждането на кампанията не е в състояние драстично да промени инерцията на партиите. Последните дни трудно биха допринесли много, освен ако не станем свидетели на някоя компроматна война. Нека разгледаме перспективите пред основните партии.

Т. нар. статукво трябва да брани позициите

ГЕРБ има ли изобщо светлина в тунела?

ГЕРБ се намира в крайно тежко състояние на упадък, което се опитват да прикрият с небрежно поведение и високопарно отношение на партията, без която власт не може да се произведе. Но бъркат.

Угодничеството спрямо властта и конформизма – тези толкова дълбоко вглъбени черти на родния манталитет, че още Алеко Константинов ги засяга в „Бай Ганьо“, вършеха чудесна работа за ГЕРБ, но вече не играят в тяхна полза. В допълнение, редица митове за мощта на ГЕРБ бяха разбити през последните месеци.

Изглежда неизбежно ГЕРБ да изгубят още около 150-300 хил. гласа, което все пак ще ги остави около 20%-овата черта и на първо или второ място. Нещо повече, вероятността ГЕРБ да изгубят и в трите софийски МИР-а, а дори да бъдат трета сила в някои (например 23-ти и 24-ти МИР) е повече от реална. Последствията от такъв развой биха били широкообхватни, тъй като ще поставят агонизиращата столичната власт в още по-некомфортна позиция.

БСП – тази година трети, догодина четвърти

Столетницата се опита да се активизира за тези избори, промени слогана си и имаше порив на енергия при опита за широко ляво обединение, което си остана един чисто имиджов ход без перспективи за сериозна електорална промяна. След отказа на Нинова да подаде оставка, на фона на грандиозния провал през април, тя започна все повече да тежи на партията си. Съществената разлика с ГЕРБ е, че докато там Бойко Борисов има и функциите на тежест и на обединяващ фактор, недиалогичността и твърдата ръка на Нинова откровено вредят на най-старата партия.

Точно когато се смяташе, че БСП ще върне процент-два от загубения електорат поради по-слабия вирус през лятото, от учебниците по история излезе Жан Виденов. Неговите го обявиха за най-честния политик на прехода, той пък определи емигрантите за майцепродавци, сега остава само да наблюдаваме как обира част от радикално комунистическия и русофилски вот на БСП.

Перспективата пред БСП на вота е стагнация, с потенциал за минимално покачване спрямо априлските избори. Предвид конкуренцията, която дебне отдолу – „Демократична България“, има изгледи БСП да загуби и третото място, следователно след изборите можем да очакваме поредната остра вътрешна криза в старата левица.

ДПС – преориентира се, но не губи позиции

Познайте кой е единственият от т. нар. статукво, за когото тези избори не са от екзистенциално значение – разбира се, че ДПС. С или без отварянето на повече секции в Турция, ДПС е единствената константа в българската политика. Ако нито Делян Пеевски, нито ударите на „Магнитски“ са в състояние дори да разклатят ДПС, може ли нещо изобщо да го стори?

И всичко това се случва на фона на постоянното свиване на електората на българските турци, които биват умело заменяни от представители на ромския етнос. Дори не само като гласоподаватели – от години в някои райони, населени предимно от роми, ислямът се превръща и в основна религия, а с това се установява трайна спойка между ДПС и интересите на ромската общност.

Много преди да започнем дори да отбелязваме, че Движението се насочва към ромските гласоподаватели, те вече са работили активно по това ромите да започнат да запълват празнините от разочарованието на българските турци. Трябва да им се признае отново и отново – няма по-далновидна формация за 30 години фасадна демокрация.

Претендентите за властта

Партията на обидените, които искат да наказват – „Има такъв народ“

Партията е толкова тежко персонифицирана, че не можем да говорим за нея без да споменем мълчанието и поведението на лидера ѝ. За някой Трифонов е третият цар и стожерът на промяната, за други е чалгар и просто шоумен. Колкото и да са полюсни оценките към него, въпреки мълчанието и спорните действия на „Има такъв народ“ от април насам, именно това е партията с най-обширна и дълбока периферия – в рамките на няколкостотин хиляди гласа.

Въпросната периферия е до известна степен непредвидима, но в случай на ефективно мобилизиране, шансовете пред „Има такъв народ“ за първото място са повече от реални, а шансовете им за изборен фурор немалки.

Има такъв народ“ проведоха още една пасивна и мълчалива кампания в техен стил, но нищо друго нямаше да подхожда на изградения дотук профил – партията на сърдитите и омерзените от политиката не влиза в дебат с политическата класа, тя просто я наказва, както намери за добре.

Революционна прогноза – Слави Трифонов и екипът му ще организират концерт в петък преди изборите.

България може много повече, но може ли „Демократична България“ повече?

След успеха на предходните избори, който увенча една изключително успешна за обединението година, за тях е особено важно в неделя да покачат резултата си, дори с малко. Засега перспективите и нагласите са в тяхна полза, като основният въпрос е дали ще могат да преминат 15%-овата черта и да изместят БСП. Какво е предизвикателството пред тях? За него май вече разбраха по цялото земно кълбо – излизането от София.

Там долу около бариерата е винаги интересно

Третият стълб в потенциално правителство – Мая Манолова и „Изправи се! Мутри вън!“ (ИСМВ)

В социологическите проучвания формацията на Мая Манолова почти не е падала под бариерата, което само по себе си оказва положителен психологически ефект върху потенциалните избиратели. Мая Манолова не остана „капо“ в краткия живот на 45-тия парламент и с Комисията по ревизия затвърди умело градения имидж още от времената, в които беше омбудсман. Влизането на ИСМВ с резултат малко над 4% изглежда резонно предположение.

Големият брат спря похода на Васил Божков към парламента

След неочаквания резултат през април шансовете на Васил Божков и партията му „Българско лято“ бяха обещаващи до преди месец, но санкциите от закона „Магнитски“ върнаха олигарха в изгнание в стартова позиция. Въпреки това той остана активен, а гласоподавателите, които виждат в него вид възмездие едва ли се влияят от презокеанските санкции. Те обаче няма да бъдат достатъчни. По вероятно изглежда той да остане да си язди бял кон по дубайските плажове, но не е и в посока парламента.

Българските патриоти на избори без основните патриоти

„Патриотите“ се обединиха преди вота, лидерите отстъпиха крачка назад, Ангел Джамбазки за пореден път бе привикан да спасява кожата на партията си – от ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ на практика направиха всичко по силите си да си разчистят пътя към парламента, но дори това може да се окаже недостатъчно. Участието им във властта все още е пресен спомен.

Твърдото електорално ядро на партиите в коалицията ги поставя на хвърлей разстояние от парламента, следователно отново трябва да погледнем към периферията. Там, обаче, ситуацията е проблематична и практически нерешима от тях самите – в нишата им навлезе нов играч, който за разлика от тях все още не е с изцапани ръце и уверено развява байрака на родолюбието.

Новите родолюбци – Възраждане

Възраждане“ се поучават от опита и радикализма на АТАКА и създават умерен политически проект с привлекателна идеология и с перспективи за развитие, като изнесоха една добра кампания. В сблъсъка им с „Българските патриоти“ по-скоро ще има един победител и засега „Възраждане“ изглеждат фаворит.

Задава се още една истерия по гласовете от чужбина

Предвид промените и разширяването на възможностите за гласуване от чужбина, можем да очакваме по-висока активност там. Логично, от това ще спечелят преди всичко „Има такъв народ“, ДПС и отчасти „Демократична България“. Но нека кажем от сега – няма нужда от истерия и излишни дебати дали българите извън граница да имат право да определят съдбата на страната – крайно неуважително е. Да не говорим, че от чисто практическа гледна точка вотът от чужбина има минимален ефект върху изхода на изборите – на предишните избори в чужбина гласуваха около 180 хил. души на фона на над 3,300 млн. избиратели у нас, както и около 50 хил. гласоподаватели за „Има такъв народ“ при повече от 500 хил. в страната.

Така че нека го повторя – не пипайте българите в чужбина с мръсни ръце!

Купуването и продаването на гласове са престъпления!

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама