На 1 март 2020 г. на фона на множество отстъпки, намален обхват и предшестващ хаос у нас стартира новата система за таксуване на камиони и автобуси. До преди това превозните средства над 3.5 тона плащаха електронни винетки за цялата пътна мрежа. Въвеждането на тол системата бе шумно рекламирано като начин тези, които реално рушат пътищата, да плащат по-високи такси и така да се събират средства за ремонт на инфраструктурата. За въвеждането ѝ държавата похарчи 180 млн. лв.
Първоначалната концепция обаче претърпя значителни промени зa oбxвaтa нa пътищaтa, зa paзмepa нa тaĸcитe, както и за бopдoвите ycтpoйcтвa и тpaĸepи. Така ако в началото влacттa пpoгнoзиpaшe пpиxoди oт 1.2 млpд. лeвa гoдишнo, към момента на пускането на системата в експлоатация oчaĸвaниятa бяха сведени до около 450 млн. лв. годишно.
Загуби за милиони: Тол системата скъпа и почти неработеща
Проверка на регионалното министерство показа, че една година след пускането си в експлоатация, тол системата у нас генерира скромни приходи и множество разходи. Системата едва успява да се самоиздържа, какво остава за събиране на средства за поддръжка на пътната инфраструктура. На всичкото отгоре за този период новата система е пропуснала да събере 70 млн. лв. заради необработени нарушения, тъй като хората в тол управлението не са смогвали да обработят ръчно нарушенията.
Според зам.-министър Захари Христов тол системата е била обречена на провал още в зародиш, тъй като обхватът ѝ е намален на малко над 3 хил. км. Освен това е използван най-скъпият възможен вариант за събиране на таксите.
„Защо беше нужда тол системата, защо беше нужен най-скъпият ѝ вариант. Нито един от нашите съседи не използва тази тол системи, а по-евтините варианти“, коментира Христов в ефира на bTV. По думите му приходът от системата не надвишава този от хартиените винетки.
В същото време най-много приходи идват не от таксите на автобуси и камиони, а от леките автомобили. Причина за това е, че голяма част от второкласните и третокласните пътища са извън обхвата на системата.
Зам.-министърът посочи, че 911 души са на щатна бройка в тол управлението и държавата плаща 25 млн. лв. всеки месец само за заплати. „Има 40 IT-специалисти със заплата около 5000 лв. Даваме още толкова на „Капш“ за софтуерна поддръжка. Имаме дублаж на услуги“, посочи той.
Според проф. Олег Асенов, който първо е консултант по изграждането на системата, а след това оглавява звеното, изнесените от служебния кабинет данни са некоректни. По думите му от началото на функционирането си тол системата е събрала приходи в рамките на 1 млрд. лв., а реалните разходи са около 300 млн.
„Тол системата е произвела около 700 млн. лв. за пътна инфраструктура. Не знам дали се е превърнала в печатница за пари, но че се превърна в една подходяща тема за политическо говорене – в това съм убеден. Смятам, че числата са достатъчно красноречиви“, заяви Асенов в ефира на bTV.
„Тук не говорим за потъване на приходи, тук говорим за един процес, за една реформа, която във времето се случва с плавно нарастване на приходите. Ако погледнем други държави, ще видим, че в една Унгария с приходи на системата от 900 млн. евро на година е преминал един период от 15 години за достигане на това ниво“, даде пример той.
Асенов посочи още, че по време на ковид кризата тежкотоварният трафик е намалял с 30%, трафикът на автобуси – с 80%.
Попитан защо глобите се събират на ръка при наличието на електронна система, Асенов отговори: „Във всички тол системи има център за ръчна верификация на нарушенията. Това е, за да се спази европейската директива за принципа на 4-те очи при потвърждаване на нарушенията“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар