Само до преди половин година единственият логичен и легитимен вариант за политическото развитие на страната ни беше кабинет, в който да не фигурират ГЕРБ и Борисов. Динамиката на настоящето обаче обърна ситуацията на 180 градуса и в крайна сметка в навечерието на изборите ГЕРБ отново е най-добре подготвената партия. Въпреки всичко турбулентната 2020 г. и масовото обществено недоволство от лятото оставиха своя незаменим белег и разместването на политическите пластове изглежда неизбежно. Съществуват няколко краткосрочни и дългосрочни варианта, а колко е вероятен всеки от тях ще разгледаме в следващите редове.
„Програма за ускореното развитие на страната“
Най-често споменаваната теза сред анализаторите е, че ни очаква т. нар. експертно или програмно правителство. Аргументите сочат, че за да намалят широкото обществено недоволство върху себе си, ГЕРБ ще отстъпят частично от абсолютната власт. Под шапката на „експертно правителство“ могат да опитат да разсеят политическата отговорност от себе си, като същевременно останат най-значимият фактор в политиката.
Обличането на следващото правителство в обвивката на „експертно“ дава и възможността за приобщаване на критични към статуквото партии в управлението. Този вариант обаче изисква Бойко Борисов да не е премиер, за което логично не се говори толкова, за да се държи целостта на електората на ГЕРБ.
Залогът същевременно е огромен, предвид финансовите средства, които ще се насочат към страната ни през следващите години, като част от пакета за възстановяване на икономиките от ковид пандемията и Зелената сделка. Без да бъдем твърде скептични към „усвояването“ на евросредствата в България, можем да очакваме, че те отново няма да бъдат правилно инвестирани в устойчивото развитие на страната, което дава допълнителен повод да се търси форма на управление, която ефективно да размива отговорността.
Относно реалното наличие на експерти в партиите, готови да водят страната програмно, както обикновено, кадровият потенциал на ДПС е най-значим. Неслучайно Движението е вече със заявка за официално участие във властта, отдавна обяви въпросната програма за „ускорено развитие на България“, а и предприе прочистващи имиджа актове, като невключването на Делян Пеевски в листите и налагането на нови лица от младежките структури.
Каква би била обществената реакция? Само по себе си подобно правителство би предизвикало известно объркване сред обществото, тъй като в подобна среда ориентирането може да бъде трудно. Това важи особено ако се състави широк партиен консенсус, в който да участват и част от определящите се за опозиционни на ГЕРБ партии. Но цялостно подобно правителство трудно би могло да доведе до туширане на напрежението и недоволството спрямо властта.
Обективно погледнато този тип правителства в българския преход са били с пагубен за развитието на страната ефект, а понякога са били и кратки (примери: Любен Беров 1992-1994 г. и Пламен Орешарски 2013-2014 г.). Неслучайно идеята идва на фона на смутни от политическа и икономическа гледна точка времена и при милиарди от ЕС на хоризонта.
Нов период на „стабилност“ по модела ГЕРБ, но без Борисов
В случай на убедителна изборна победа за ГЕРБ, за което има изгледи, може и да станем свидетели на ново конвенционално правителство, оглавено от тях. Евентуалното отдръпване на Борисов би могло да отвори широко спектъра с потенциални коалиции – от най-критичните до ДПС.
За да бъде частично разсеяно общественото неодобрение, подобно правителство би могло да бъде оглавено от „сламен човек“ – поставено лице, което де юре ще се явява премиер, но де факто ще бъде проводник на политиката на Бойко Борисов. В този сценарий той би могъл да се оттегли от изпълнителната власт, да остане начело на партията, но да запази реалната власт в ръцете си, по примера на Ахмед Доган.
За обществените настроения ефектът от отдръпването на Борисов едва ли би бил по-дълъг от няколко месеца, тъй като моделът на управление ще остане непроменен.
Излизането му от активната политика обаче би било малко вероятно. ГЕРБ в своя генезис е лидерски проект, а макар фигурата на Борисов вече да е твърде полюсна, вътре в партията се явява един от основните фактори, обединяващи редиците и електората.
Борисов 4
Макар прагматичното мислене да предполага, че не е редно Борисов да заема премиерския пост отново, това далеч не е изключена опция, а предвид стабилизирането на ГЕРБ изобщо не бива да я изключваме. Факторът отново е убедителна изборна победа, а потенциалните коалиционни партньори няма да бъдат толкова чак трудни за намиране, колкото настоящата картина ни кара да мислим. За обществените нагласи този вариант означава да няма почти никаква промяна спрямо последната година и тежката криза на легитимността да продължи.
Ако навлезем в територията на политическата психология и в личността на Бойко Борисов, ще намерим още доводи за тази теза. Има причини да смятаме -дали от самовлюбеност или от друго, че Борисов иска да остави името си в историята с позитивен знак, а не само с исторически дългото си управление. За да направи това се нуждае от още време „да поправи“ някои от грешките си.
Изглежда наивно ако смята, че това е постижимо, предвид амортизирания модел на управление и фактът, че не може да върне загубеното си масово одобрение. Подобна наивност обаче се вписва в наклонностите на Борисов към самозабравяне. Което впрочем е повече от типично след толкова дълъг престой на власт.
Връщане на мандата и втори парламентарни избори през 2021 г.
Чрез този вариант ГЕРБ ефективно биха могли да неутрализират част от критичните и по-нетрадиционни формации, които ще бъдат с резултат малко над бариерата. Без парламентарно време и шанс да се докажат, повторното влизане в парламента за тях би могло да бъде непосилна задача или да ги остави с много по-ниска подкрепа. За разлика от тях, при нужда, твърдото ядро на ГЕРБ е лесно мобилизиращо се.
Чрез повторни избори ГЕРБ ще могат да опитат да наредят парламентарния пейзаж по по-удобен за тях начин, особено в случай, че през април имаме силно фрагментиран парламент, както социолозите масово предричат.
Този развой би се случил само ако не е възможно сформиране на правителство, в което не участва ГЕРБ. Ходът обаче крие рискове и твърдо много несигурност. Възможно е при едни повторни парламентарни избори, например наесен заедно с президентските, този път да станем свидетели на широко опозиционно анти-ГЕРБ обединение, както и високи нива на избирателна активност и по-слаб вирус, което да изиграе лоша шега на ГЕРБ и да маргинализира тежестта им в парламента.
Италиански модел – кратки правителства и чести избори
Този вариант описва евентуална дългосрочна крива на развитие на българската политика, а не събитията предстоящи в течение на 2021 г. Същинска политическа нестабилност би могла да бъде резултат от провала на всички останали варианти.
Икономическите последици от ковид пандемията и евентуална тежка икономическа криза биха могли да са предпоставки за отприщването на италианския модел.
Колкото и висока партийна поляризация да достигнем, от гледна точка на обществените нагласи този вариант изглежда най-малко вероятен. Родният манталитет търси стабилност и сигурност, дори това да означава неевропейски стандарт на живот и лошо управление. Само по себе си това е урок от първата половина на прехода, ефектите от който, ясно личат през последните 12 години.
Кой е най-вероятен?
32-годишната история на българския преход и народните нрави ни насочват да се спрем на една от първите три опции. Същевременно неустойчивото развитие на страната, нарастващото неравенството и некомпетентното управление не могат да продължават вечно (или могат?) и недоволството от тях е възможно да възпроизведе сериозни политически сътресения.
Не на последно място до изборите има цял месец, така че можем да очакваме много. Както лятото показа - за трупано в продължение на десетилетия недоволство и една искра е достатъчна.
Добави коментар