Поглед назад: Живата история на Добри Ганчев

06:30, 27 май 20 / Поглед назад 25 2767 Станислав Бояджиев
Снимка: Уикипедия

Добри Ганчев, един от летописците на историята на Третата българска държава, напуска този свят преди близо век и половина.

Пише книгите: "Разкази за българската история", "Повести и разкази за съвременния живот", "Спомен", романа "Борба за самостоятелност" и други. Автор е и на учебници по история и българска граматика. В наши дни е известен с книгата си "Спомени от княжевското време", издадена за пръв път чак през 1973 г. и по-късно e преиздадена. Това литературно произведение има интересна съдба.

Волята на автора е била да се появи на бял свят 25 години след смъртта му. А причината - интимни и всякакви подробности, свързани с живота на елита и особено с личността на княз Фердинанд, на когото е бил  учител по български език. По-късно Добри Ганчев получава привилегията да бъде чест гост в двореца. Обяснението, че първото издание на книгата се появява в годините на "социализма", когато нито един ученик не знаеше името дори на първата наша царица (съпругата на цар Фердинад), е фактът, че спомените за Монарха го представят в негативна светлина. Причината за това се крие в обидата на Добри към края на кариерата му. Не му платили навреме за уроците по български език, които давал в продължение на две години и на княгиня Мария-Луиза. След още две в миг на "повдигнато настроение" се принудил да напомни на интенданството. Платили му, но: "Оттогава - както той пише - взеха да ме канят по-рядко в двореца. Фердинанд не изпускаше случая да прояви хладина към мен. Спре се да се поздрави или поговори за някоя празна работа с околните до мен, а на мен само едно сухо махане с глава, а някога и без него".

Животът на този забележителен човек започва в Лясковец през 1854 г. Син е на заможен майстор бъчвар. Учи в родния си град, но по-късно продължава образованието си в град Николаев (Русия). Но Добри е болнав, слаб и му се налага да прекъсне учението. Завръща се в Родината. Наученото и препоръките му дават възможност да започне работа като учител в Тулча. (Тогава този град, днес в границите на Румъния, е по-скоро български. Губим го по силата на Берлинския договор през 1878 г.) 1876 г. идва с началото на Руско-турската война. Добри Ганчев е възпитан като патриот и бърза да се запише заедно с други българи като доброволец в Букурещ. Там, Киряк Цанков - председател на революционния комитет, го увещава да се откаже предвид здравето си. Изпратен е в Гюргево, да помага на Райко Блъсков в издаването и списването на вестник "Нова България". Работата била разнообразна, но безплатна. Блъсков пари нямал. Ганчев харчел спестеното, но по съвет от случаен българин сложил край на пилеенето и отново заминал за Русия. Записва се в Историко-филологическия факултет на Киевската семинария. По време на учението е разсеян, защото неговото и на останалите българи внимание е насочено към войната. В разгара и се връща при родителите си в Лясковец, а оттам в освободено Търново е назначен със заплата като преводач от руски на български. По-късно отново се връща в Киев, за да довърши образованието си, но в началото на 1879 г. отново се завръща в Лясковец. В средата на лятото вече е в София.

Интересни са спомените му от срещата с признатия за столица, както го описва, малък и сбутан град с тесни и криви улици. По негова преценка тук живеят  10-12 хиляди души. Сред тях 4-5 хиляди българи, после евреи, а после турци. Но пък имало много джамии. Повечето турци вече си били отишли, а къщите им били изкупени от българи. Но минаретата стърчали. Мишки сновяли навсякъде. В по-късни години се наложило да викат от Виена специалист, за да ги изтреби. Княз Фердинад не можел да спи от шума, който вдигали нощем. Специалистът не препоръчвал изтравяне, защото се страхувал от воня и зарази. Плашел животинките, омайвал ги, но оплакванията след неговата намеса престанали. Пред Светия синод пъстреела малка циганска махала. В София освен няколкото върби и черници други дървета не е имало и не е имало и сянка. Разходките са били привечер и то само за мъже. За половин час, пише Добри, срещаш едно и също лице двайсетина пъти. Жените българки са в махалите "пременени, нагиздени, с цветя по главите, божури или трендафили, излезли пред портите си, чакат да ги изглеждат и те да изглеждат". Така са били момите, а женените са седяли пред портите, приказвали са си и си посръбвали ракия. Шишенцето минава от ръка в ръка. "Пред мъж на крака не стават, както е обичай по селата". Софиянци, мъже и жени, вино и бира не пият. Само ракия. Бирата била много скъпа. Внасяла се от Австрия през Лом.
 
Добри Ганчев вече е бил познат и канен за работа от различни министерства: на просветата, на правосъдието, на външните и вътрешните работи. И то все за началник! Избор голям. Хората с висше образование, като него, в България били малко и ценени.  Приема поста секретар на Екзархията и заминава за Пловдив, където по това време е седалището и. Енергично се заема с работа и по негова инициатива се откриват много български училища в Македония. През 1882 г. се връща отново в София и сътрудничи на вестник "Български глас", издание на Консервативната партия. След година става преподавател по история във Военната академия. За кратко време написва два учебника по история, сборник с разкази и един исторически роман. Българският език му е страст и през 1895 г. излиза от печат книгата му "Ръководство по българска граматика. Етимология". Тези негови занимания са причина да бъде поканен и приет за преподавател на княз Фердинад, след пристигането му в България. Израства и като политик. Избран е за народен представител от Либералната партия. Покрай политиката се занимава и с търговия. Той е един от учередителите на акционерното дружество "Гранатоид". Натрупва богатство, което щедро раздава в завещанието си. Големи суми дарява на БАН, както и на Червения кръст. Последната му литературна дейност са споменатите в началото "Спомени от княжевското време". Добри Ганчев умира в София през 1936 г., на завидната 81-годишна възраст.
 
Приживе Иван Вазов му посвещава стихотворение от стихосбирката си "Люлека ми замириса", излязла от печат през 1919 г.

  
ЖИВА ИСТОРИЯ
 
На Добри Ганчев

Аз здрав съм син на здраво поколенье
с желязна воля, с вяра от челик,
упорно в труд, мъжествено в търпенье,
то носи на плещи си твар велик -

твар тежък - дълъг низ години
на бури, на превратности безброй,
свидетел бях на всичките съдбùни,
що бодро преживя народа мой.

Душата ми е цяла разорана
от страшний на неволите му плуг,
на всичките трептежи на Балкана
история съм жива тук!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!