Петър Мургински: Темпът на развитие вероятно ще се влоши драстично в близко бъдеще

08:30, 07 май 20 25 3271 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

TOPNOVINI.BG потърси за коментар Петър Мургински за това какви са последиците от кризата коронавирус за България към днешна дата?

Мургински е експерт в областта на Философията, политиката и икономиката, а в момента вниманието му е фокусирано върху TMT сектора – телекомуникации, медии и технологии, предимно в Централна и Източна Европа. Специализира Стратегически преговори и Управление по време на криза.

Ето неговият коментар:

За да се отговори на този въпрос, първо е необходимо да се разгледа текущата епидемиологична ситуация в България. След това да се използват икономически данни в реално време, за да се обобщят икономическите последици и вероятните сценарии. Накрая следва да се разгледа как извънредното положение се отразява върху бизнеса.

Петър Мургински: Някои европейски икономики ще страдат повече от други

COVID-19 удря системата в момент на уникална уязвимост и значителен макроикономически риск. Огромнота доза несигурност, пред която всички сме изправени, ни подтиква да изградим ясна визия за настоящата реалност, която да ни води по пътя напред.

Епидемиологичен контекст

По данни на Националния оперативен щаб, в България равносметката към 7 май 2020 г. е следната - 1778 случая, от които 1334 активни. 84 загубени живота, 360 възстановени и 38 в критично състояние. Ситуацията се развива ежечасово. Най-уязвимата възрастова група остава да бъде тази над 60 г., въпреки че случаите във възрастовата група между 45 и 59 години драстично се увеличават. Най-голям дял заразени има в Югозападна България, след което се нареждат регионите Северозападен и Южен централен.

Петър Мургински: Уроците от испанския грип сочат, че социалното дистанциране може да бъде полезно и за икономиката

България е преминала през първи пик на заболяването в периода 20 – 26 април. Тогава заразените са били общо 433. Между 13 и 19 април има 239 нови случая. Между 27 април и 3 май положителни проби са дали 284 човека. Въпреки пагубното въздействие на болестта върху толкова много хора и семейства, трябва да останем оптимисти по отношение решителността на човешкия дух в дългосрочен план.

Икономически последици

По отношение на икономическия растеж несъмнено ще продължим да бележим рязък спад и през второто тримесечие, последван по-скоро от V- или U-образно възстановяване. За разлика от световната рецесия през 2008 г., която беше свързана с имотния пазар и банковата система, тази криза започна по принцип като нефинансова такава и само времето ще покаже как точно ще завърши.

Петър Мургински: Всяка криза има своя човешки елемент

При V-образният сценарий, БВП се очаква да спадне с 9% през второто тримесечие на 2020 спрямо четвъртото на 2019, както и с 6% на годишна база. Равнището на безработицата следва да е 6-8%, а инфлацията 3-5%. Икономиката следва да се възстанови най-рано през второто тримесечие на 2021 г.

При U-образният сценарий, БВП следва да спадне почти двойно на годишна база – до 12%. Равнището на безработицата може да прескочи 10%, а икономиката не ще се възстанови преди второто тримесечие на 2023 г.

Инфлацията през месец март беше отрицателна спрямо февруари, -0.5%, за което допринесе намалението в цените на услугите и енергийните стоки. Тя беше измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени. Инфлацията за март спрямо същия месец на предходната година беше 2.4% при 3.1% за февруари. Дефлацията, от друга страна, не е явление за подценяване, тъй като може да предизвика порочен кръг, който също да засегне тежко растежа на икономиката.

Петър Мургински: Светът трябва да се обедини, за да се справи с кризата коронавирус

В България фокусът е върху други макроикономически показатели – като например пазара на труда. По данни на Агенцията по заетостта, към края на март равнището на безработица достигна 6.7% като това се равнява на ръст от 0.5 процентни пункта спрямо изминалия месец. Броят на регистрираните безработни в страната беше 220 000 души, което представлява увеличение от 25 000 души на годишна база. Това се дължи главно на входящия поток безработни през втората половина на месеца, когато бе обявено и извънредното положение заради пандемията коронавирус. Статистиката по региони сочи, че София, Пловдив, Благоевград, Варна и Стара Загора са най-потърпевшите области в страната. Този процес по всяка вероятност ще продължи да се проявява през април и май. Поради отрицателни оценки както за настоящето, така и за бъдещето търговско състояние на предприятията, показателите за бизнес климата и за доверието на потребителите се понижиха с 3.7% всеки.

Влияние върху бизнеса

През април 2020 г. Националният статистически институт стартира провеждането на месечно анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване с цел събиране на точна и навременна информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на извънредното положение в страната.

По отношение на наетия персонал 41% от ръководителите са предприели като мярка „платен отпуск“, следвана от „освобождаване/съкращаване“ – 35% и „неплатен отпуск“ – 32%. От мярката „60/40“ са се възползвали 18% от мениджърите, а от „дистанционна форма на работа“ – 15%. През март 72% от управителите съобщават за намаление в приходите от дейността си спрямо предходния месец като 25% от тях посочват, че няма промяна.

НСИ проведе и кратко бизнес изследване сред нефинансовите предприятия. При създалата се ситуация 53% от анкетираните предприятия посочват, че са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги през март в сравнение с февруари, 36% са посочили, че не е имало промяна в приходите от продажби, а за по-малко от 10% е имало увеличение.

Разпределението по икономически дейности показва, че 71% от предприятията в икономически дейности „Култура, спорт и развлечения, ремонтни услуги и други дейности“ са изпитали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги. За индустрията този процент е 53%, за строителството – 51%, а за дейностите „Търговия, транспорт и ресторантьорство“ – съответно 56%.

По отношение на наетия персонал 42% от нефинансовите предприятия са предприели стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „дистанционна форма на работа“ – 28%, и „неплатен отпуск“ – 24%. Освобождаване/съкращаване на наети лица са предприели 17% от участвалите в анкетата предприятия.

Извод

Изхождайки от тези резултати, оптималната политика за борба с пандемията коронавирус почти навсякъде по света следва да съчетае разхлабване на паричната политика и стабилно социално осигуряване. Темпът на развитие по всяка вероятност ще се влоши драстично в близко бъдеще. Всъщност, настоящото забавяне се очертава да бъде по-лошо от най-лошото тримесечие по време на световната финансова криза от 2008 г. С други думи, за да се ускори икономическото възстановяване, програмите, освен бързо и лесно достъпни, трябва да са мащабни, както по размер, така и по обхват. От съществено значение ще се окаже скоростта на фискалните и монетарните политики.

Факт е, че никой не може да предскаже с точност какви ще бъдат икономическите последици. Само времето ще покаже. Съществуват прекалено много променливи със сложни взаимовръзки помежду им. Въпреки това, в мрачни времена като тези, регулярното наблюдаване на ситуацията и разглеждането на различни сценарии категорично носи добавена стойност.

Данните, използвани в текста, са въз основа на Административната статистика на Агенция по заетостта, Национален статистически институт и Национален оперативен щаб към 7 май 2020 г.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама