TOPNOVINI.BG потърси за коментар Петър Мургински за последиците от Covid-19 върху икономиката.
„Испански грип“ е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918г. Пандемията продължава от януари 1918 г. до декември 1920 г. Официално регистрираните смъртни случаи са около 50 милиона. При тогавашно население на Земята от близо 2 милиарда души, приблизително 3% загиват, а заразените са 500 милиона (25%) или всеки четвърти. България губи около 80 хиляди души. Основната разлика тогава е била, че младото население е било основно засегнато. При това в контекста на Първата световна война. Докато етимологията на пандемията е изключително интересна, в историческите и епидемиологичните данни няма яснота относно географския произход на същата. За сметка на това, данните категорично предполагат, че местата с най-строги мерки са тези, които са се справили най-добре и икономически.
Според проучване на Емил Вернер от Масачузетския технологичен институт и Серджио Корея и Щефан Люк от Федералния Резерв, схващането, че намаляването на смъртните случаи от пандемия задължително вреди на икономиката е твърде невярно. Когато една болест се превърне в пандемия, тя никога не е изчезвала от Земята, а истината е, че икономическите сценарии зависят почти изцяло от епидемиологичните. Много хора смятат, че идеята да се сложи цена на човешкия живот е меко казано морално конфликтна. И все пак това е положението, в което всички лидери изглежда се оказват. Изправени пред смъртоносната пандемия от коронавирус, правителствата трябва да решат колко икономически смущения да търпят, за да потиснат болестта или поне да забавят нейното разпространение.
Подобно на COVID-19, испанския грип тогава достига до различни места по различно време като местните власти предлагат различни подходи. Това е включвало затваряне на училища и спиране на работни процеси. Д-р Вернер и неговите колеги откриват, че населените места, които преживяват най-голям брой смъртни случаи от грипната пандемия, също са склонни да претърпят и най-големите икономически удари. Измерването е направено по отношение на спада на производството и заетостта. Коефициентът на смъртност е силно зависим от публичните политики. Авторите смятат, че градовете, които налагат по-строги ограничения, т.нар. „драконови мерки“, претърпяват средно по 500 смъртни случая на 100 000 души, в сравнение със 750 на местата с по-леки мерки. Те откриха също, че правителствата, които са приложили по-строги политики като забрана на публични събирания и закриване на църкви и училища, са излезли значително по-добре икономически от тези, които са предприели по-снизходителни мерки.
Петър Мургински: Светът трябва да се обедини, за да се справи с кризата коронавирус
Лидерите, борещи се с пандемията сега, избягват да припомнят публично уроците от пандемията преди сто години. Дори и на места, където са се справили сравнително добре. Ала икономистите са склонни да смятат, че агресивните политики за борба с коронавирус са желателни. Друго скорошно проучване на Чикагския университет сочи, че изоставянето на карантината в момент, когато броят на инфекциите може да скочи отново, ще причини повече икономически щети в перспектива, отколкото ако ограниченията биват поддържани.
Икономическите последици от коронавируса
В анкетата участваха петдесетина изтъкнати икономисти от десетте водещи американски университета. 41% от тях поддържат категорично тезата, 39% са съгласни, че ефектът по всяка вероятност ще е точно такъв, 14% изразяват несигурност, а 6% са въздържалите се от мнение по въпроса. Никой не е гласувал против. Но трябва да се мисли и върху стратегия за излизане от ситуацията. Имаме право само на един рестарт на икономиката. Европа трябва на всяка цена да предотврати повтарянето на фрагментирания отговор от ранните етапи на кризата.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар