TOPNOVINI.BG потърси за коментар Петър Мургински как ще се отрази пандемията върху развитите икономики от еврозоната.
Мургински е експерт в областта на Философията, политиката и икономиката, а в момента вниманието му е фокусирано върху TMT сектора – телекомуникации, медии и технологии, предимно в Централна и Източна Европа. Специализира Стратегически преговори и Управление по време на криза.
Ето неговият коментар за ситуацията в еврозоната:
За съжаление несигурността около продължителността на извънредното положението е такава, че икономическите модели, които се позовават на бизнес цикли от следвоенна Европа не са особено полезни. На фона на мъглата обаче едно нещо изглежда ясно – някои европейски икономики ще страдат повече от други.
Анализите сочат, че темповете на растеж в развитите страни са склонни да се доближават по време на експанзия, тъй като дори и най-слабите икономики са привлечени. И все пак при драстични спадове производителността се различава значително. В периода 2000-2007 г. средногодишната разлика между темповете на растеж на БВП при най-добрe и най-слабо представящите се богати страни беше 5 процентни пункта. През 2008-2012 г. по време на рецесията в следствие на световната финансова криза, разликата се увеличи двойно – до 10 пункта.
Тази рецесия няма да е по-малко различна. Три фактора ще определят до колко една икономика ще се справи успешно: (1) индустриалната структура на дадена страна, (2) съставът на корпоративния ѝ сектор и (3) ефективността на нейния фискален стимул.
Индустриалната структура
Извънредното положение нанася мащабни щети върху страни, които зависят от трудоемките дейности. Онези с големи строителни сектори като повечето страни от Централна Европа, изглеждат силно уязвими. Също както и тези, които разчитат на туризма – главно страни от Южна Европа, в т.ч. и не малка част от България. Противоположно, страните с големи минни индустрии, които изискват по-малко работна ръка, както и тези, които притежават преобладяващ дял в сферата на услугите и следователно могат да си позволят лукса да работят от вкъщи, ще се справят по-добре.
Композицията на корпоративния сектор
Икономиките с голям дял малки и средни компании са предразположени да търпят повече щети. Това е така, защото малките и средни бизнеси са склонни да имат малки парични буфери, ако изобщо притежават такива, което допълнително затруднява преживяването на кризата.
Фискална подкрепа
Развитите страни обявиха стимули в безпрецедентни мащаби. Програми, които са поне 2 пъти по-големи от тези през 2008-2009 г. Но въпреки това размерът на стимулите варира значително в различните страни, което се явява от решаващо значение. И все пак някои правителства в еврозоната, чиито нива на дълга са високи, действат по-предпазливо. Вероятно ограничени от страха, че се ползват само от частична подкрепа на Европейската централната банка.
Петър Мургински: Всяка криза има своя човешки елемент
По примера на развитите икономики в Европа, към днешна дата като цяло се очертава южните страни да търпят повече сътресения от северните. Данните на Международния валутен фонд и Световната банка сочат, че приблизително 2/3 от работните места не предлагат възможност да се извършват от вкъщи, а секторите транспорт, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство образуват 1/5 от БВП. В същото време най-задлъжнелите страни продължават да бъдат Гърция, Испания и Италия, чиито фискален стимул е и най-нисък – около 1% от БВП за всяка.
Държавният дълг на развитите западноевропейски страни ще нарасне и поради негативното въздействие на пандемията коронавирус върху икономиката. Въпреки всичко е малко вероятно това да доведе до нова дългова криза в еврозоната. По-скоро ще образува големи разлики в задлъжнялостта на отделните страни, като е възможно последиците от това да бъдат за всички членки – възможност, която едва ли ще се пропусне от евроскептичните и националистическите партии. Осъществи ли се безпрецедентен икономически спад от поне 8%, то номиналният размер на дълга на държавите от еврозоната следва да се увеличи с около 15%, а съотношението спрямо БВП да достигне близо 99%.
Петър Мургински: Светът трябва да се обедини, за да се справи с кризата коронавирус
Разликата този път е, че Европейската централна банка оказва силно влияние върху пазара и по тази причина не съществува особен риск от допълнителна криза, породена от голям държавен дълг. Не може да се каже същото по отношение на политическият такъв и в този ред на мисли, Европа трябва да направи всичко необходимо да предотврати потенциалното ескалиране на напрежението между южните и северните членки на единния валутен съюз.
Вариантът това да се избегне, който впрочем е против всякакви догми, е чрез постигане на координирано споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чийто основен приоритет следва да бъдат най-засегнатите страни. Пример, който може да обхване впоследствие и целия Европейски съюз.
В допълнение на вече договорения пакет от 540 милиарда евро, предварителните индикации са общата сума да достигне 1.5 трилионa евро. Всеки друг вариант би довел по-скоро до задълбочаване на кризата. Така създалата се ситуация може да се окаже повратна точка за сплотеността на Съюза, както и за европейската идея като цяло. В такъв случай, щетите могат да бъгат по-дълготрайни, дори фундаментални.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар