В края на миналата седмица депутати от ВМРО внесоха в парламента промени в Закона за радио и телевизия, с които се предлага въвеждането на квоти за българска музика в родния ефир. Идеята е най-малко 1/3 от музикалното съдържание на медиите, извън новини, спортни предавания, реклами и филми, да е предназначено за българска музика. Поне един от авторите й трябва да е български гражданин, а най-малко 1/2 от българската музика трябва да бъде с текст на български език. Основни мотиви на вносителите е съхранението на българския език и традиционна култура в епохата на глобализацията и подкрепа за българските творци. Необходима ли е тази мяркa и какви ще са последиците от нея - отговорите на тези въпроси TOPNOVINI.BG потърси от две от засегнатите страни - Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и организацията на автори и музикални издатели за управление на авторски права Музикаутор.
Подкрепяте ли тази идея и защо?
От Музикаутор заявяват, че идеята отдавна се обсъжда сред авторите, които създават музикален продукт у нас, но не получават никакъв стимул да правят това. Нещо повече - те нямат възможност за изява на основната за хората сцена за музика – медиите. Именно заради това многократно авторите са адресирали този проблем пред държавата. Организацията посочва, че в много от европейските страни са въведени подобни квоти за национална музика. Отделно, проучване на „Алфа Рисърч“ показа ясно, че е налице силна нагласа сред българското общество за повече музика в медиите – 72% от хората казват, че искат именно това, а също посочват, че 6 от 10 песни в медиите трябва да са български.
Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) е против предложените мерки за държавната намеса в медийното съдържание на търговските медии. Според тях предложението е популистко и показва пълно непознаване на сектора и творческия процес на създаване на разнообразни радио- и телевизионни програми. Те посочват, че в много от програмите излъчването на 1/3 задължителна музика от български автор е невъзможно и допълват, че държавната регулация на културното съдържание в частните медии, в днешната дигитална среда, е напълно неуместна и със спорен ефект.
Какви ще са последствията от въвеждането на тази мярка?
„Ние приемаме въпроса за повече българска музика в медиите като предмет на националната политика за насърчаване на местното творчество, съхранение на езика и развитие на културата. Ако искаме култура, нека не смазваме таланта“, на мнение са от Музикаутор. Според тях въпросът е от значение и за всички културни и творчески индустрии, включително туризма, който генерира 12% от БВП на държавата. Ако така можем да задържим млади и талантливи хора в България, то плюсовете очевидно са много, добавят от организацията.
От АБРО обаче са на мнение, че въвеждането на задължителни квоти за българска музика нарушава редакционната независимост на операторите и ще доведе до влошаване на качеството, еднакви по съдържание програми и отлив на аудиторията към свободните от държавна намеса чужди дигитални платформи.
Възможно ли е вместо квоти, да се създаде поощряващ механизъм, чрез който да се стимулира излъчването на българска музика в програмите?
От Музикаутор обясняват, че в европейската практика няма механизъм, с който държавата да предоставя финансови помощи и стимули на частни компании, собственици на радиа и телевизии. В този смисъл, в международен план квотите се оказват най-успешният начин да се защити местното творчество и култура.
АБРО посочват, че Музикаутор, никога не са предлагали на сектора форма на стимулиране на излъчването на българска музика в програмите. В същото време обаче повече от 60% от общите приходи на организацията на автори и музикални издатели идват от таксите, които радио- и телевизионните оператори им заплащат за авторски възнаграждения.
Ще обогатят ли тези квоти музикалното съдържание в родните медии?
И в момента музика има – над 142 000 са само регистрираните в Музикаутор български произведения. Те обаче не достигат до медиите, твърдят от организацията на авторите и музикалните издатели. Те посочват, че Топ десетте радиа на АБРО средно годишно въртят близо 1 800 уникални песни, а за едно денонощие едно музикално радио пуска около 270 песни, което показва, че програмите са силно уеднаквени. Според Музикаутор, ако се мисли за поощряване, държавата би могла да вложи средства в създаване на банка за българска музика, където авторите могат да качват песни, а редакторите да ги намират и пускат.
На противоположното мнение са от АБРО, според които въвеждането на задължителни квоти ще доведе непосредствено до уеднаквяване на съдържанието на програмите. По този начин според тях възможностите за избор на съдържание ще бъдат силно ограничени във вреда на аудиторията.
Ще има ли значение какъв жанр българска музика ще бъде излъчвана?
Според Музикаутор въпросът е широк. „От гледна точка на публиката – има значение. От гледна точка на туризма, българската музика е част от преживяването за всеки турист в България и идеята е получила подкрепата на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. От гледна точка на авторите, те ще бъдат стимулирани. От страна на музикалните редактори, те ще преценяват жанровете“, посочват от организацията. Те обаче са на мнение, че ако има квоти за българска музика в медиите, ще се разбере колко възможности са пропуснати.
От АБРО отчитат, че интересът на аудиторията към българската музика се увеличава по естествен начин без намеса на държавата и това води до създаване на все повече качествена българска музика и до повече присъствие в радио- ефира. „Редно ли обаче да се приема, че всяка българска музика във всеки жанр има висока културна стойност и безспорни качества, за да е задължителна за излъчване?“, питат те.
Опит за съхраняване на националната идентичност ли е тази мярка?
Според Музикаутор с квотите не само ще се съхрани националната идентичност, но и ще се поощри културното многообразие, ще се стимулира българското, за да може то да има своето място в европейски и световен контекст.
От АБРО обаче посочват, че подкрепата за българските музика, език и култура е обществена мисия, която е възложена на БНР и БНТ. Според тях обсъждането на въпроса може да бъде само в контекста на запазването на свободата на избор и редакционната независимост на операторите, при компенсиране на допълнителните разходи за възложената мисия и при спазване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, правилата за държавната помощ, за свободното движение на услугите и забрана за дискриминация.
Добави коментар