Питайте си, не пречите (Тема с продължение...)

Екипът на ТОПНОВИНИ подбра най-значимите теми от седмицата в рубриката „Тема с продължение“. Кои събития привлякоха вниманието ни, прочетете по-долу.

Кабинетът поиска закупуване на 15 000 машини за гласуване на следващите парламентарни избори през 2021 година. Държавният глава попита каква е връзката между премиер и главен прокурор и защо след като Иван Гешев вижда корупция на всяка крачка, не разследва Министерски съвет. 28 години след началото на приватизацията тя отново излезе на дневен ред в държавата с разпоредената пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол. Прокуратурата в същото време започна и пълна проверка на контролираните от бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ-овете „Бобов дол“, „Брикел“, „Сливен“ и „Перник“, за да се установи дали там са изгаряни отпадъци от ЕС. Две български медии попаднаха под ударите на бизнесмена Цветомир Найденов и зам.-председателя на НС Валери Симеонов, които размахаха пръст с обвинения, че не са се задействали по сигналите срещу Васил Божков. Министерството на културата отмени спорната изложба в Лувъра.

***

Да бъде... машинен вот

През седмицата стана ясно, че и правителството вече иска преминаване към изцяло машинно гласуване на следващите парламентарни избори през 2021 г. Бойко Борисов разпореди да се отпуснат пари за закупуване на 15 000 машини за тази цел, а не да се наемат.

„Включваме се в общия хор на подкрепящите“, така премиерът анонсира решението. Борисов не искал върху правителството да залегне съмнение, че едва ли не не иска машинното гласуване. „Да похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите“, посочи министър-председателят.

За работата по машинното гласуване ще отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. Той уточни, че предварителните сметки показват, че ще са нужни около 30 милиона лева за осигуряване на машините.

Последната воля как ще гласуваме имат депутатите. Работна група вече обсъжда промени в Изборния кодекс и е постигнат консенсус за машинното гласуване. 

Тепърва ще става ясно дали хартиените бюлетини ще останат като опция. Според председателя на правна комисия Анна Александрова от ГЕРБ хартията трябва да остане, защото много българи предпочитат да гласуват така. 

Според действащия Изборен кодекс на парламентарните избори догодина с машини ще се гласува във всички секции, освен в тези с под 300 избиратели по списък. Същото важи и за всички следващи президентски, парламентарни и евроизбори.

От БСП не останаха въодушевени от разпореждането на Борисов. Нинова коментира, че премиерът просто поправя грешката, че не са предвидени пари за машините в бюджета. Според ДПС щом Министерски съвет се занимава, вероятността машинното гласуване да се случи е по-голяма.

Пораждат се въпроси защо ГЕРБ предприемат този ход сега. И дали развяват бялото знаме във войната с президента Румен Радев, който многократно настоява за машинно гласуване, като поиска то да се въведе максимално бързо, за да се справим с недействителния вот и злоупотребите. Държавният глава одобри посоката на правителството и призова да се обяви обществена поръчка за закупуване на машините.

***

Има ли връзка премиер - главен прокурор?

Държавният глава попита каква е връзката между премиер и главен прокурор и защо след като Иван Гешев вижда корупция на всяка крачка, не разследва Министерски съвет. 

След като изненадващо главният прокурор поиска Конституционният съд да разтълкува възможността за разследване на президента, Радев на свой ред предизвика Гешев да разкрие подбудите си за питането. Часове по-късно прокуратурата пусна СРС-та срещу държавния глава. От тях стана ясно, че ДАНС е подслушвал разговори на командира на ВВС генерал Цанко Стойков за проверката на антикорупционната комисия за Десислава Радева, тогава Генчева. 

В четвъртък президентът попита публично премиера Борисов дали е знаел, че подчинената му служба ДАНС подслушва държавния глава и то в грубо нарушение на закона. 

Въпросите на държавния глава са следните:

1. Каква е връзката между премиер и главен прокурор?
2. Знаел ли е министър-председателят, че неговите подчинени (ДАНС) са послушвали и разработвали президента и то в грубо нарушение на закона?
3. Ако е знаел, защо е допуснал закононарушението?
4. След като всяка сряда премиерът привиква главния прокурор и председателя на ДАНС да „преборват“ контрабандата, дали не се и преборват неудобните?
5. Защо главният прокурор вижда престъпност и корупция навсякъде, но не и в Министерски съвет, където се разпределя и харчи бюджетът от първо лице?
6. Как тези бдителни служби по отношение на държавния глава „проспаха“ водната криза, боклуците, обществените поръчки с нарушения, срива на Търговския регистър, хакерските атаки в НАП и хазарта?

Президентът очаква от главния прокурор да обърне внимание на санирането и оградите по границата, боклуците, „Апартаментгейт“, къщите за гости, безобразното строителство и ремонти, брутално лобистко законодателство и мобилните инсинератори.

Според Радев проблемът не е само в бруталната атака срещу държавния глава, а в начина на управление на държавата, в ръководството, контрола и използването на службите и правоприлагащите органи, в спазването на закона от тяхна страна. Всичко това рефлектира върху устоите на демокрацията и правата на българските граждани. 

Все още официални отговори от Министерски съвет и прокуратурата няма. От международната конференция по сигурността в Мюнхен обаче премиерът Бойко Борисов коментира, че няма достъп до СРС-тата и не иска да бъде замесван по никакъв начин.

"Когато партията на Радев ме подслушваше и ме записваше, аз не обвиних никого. Как си го представяте – ще дойде ДАНС да ми каже, ще подслушваме президента и аз ще го разреша. Абсурд. Даже нещо повече - като разбрах, ми стана крайно неприятно, защото това пречи на стабилността", коментира Борисов.   

***

Приватизацията на прехода, Филчев и Костов

28 години след началото на приватизацията тя отново излезе на дневен ред в държавата. Главният прокурор възложи ДАНС пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол.

ГЕРБ, Патриотите и ВМРО се обявиха „За“ изсветляването на приватизацията. От БСП изразиха очаквания да има действителна проверка и поздравиха Иван Гешев за инициативата. Президентът Румен Радев определи като основателно искането за приватизационните сделки. „Ако успеят, ще ги поздравя“, коментира той.

„Атака“ пък предложи промени в Наказателния кодекс за отпадане давността за престъпления, извършени от високопоставени длъжностни лица. В това число влизат приватизационните и концесионните сделки от началото на Прехода.

Бившият главен прокурор Никола Филчев поздрави настоящия шеф на държавното обвинение за "неговата решителност да възстанови справедливостта в обществото" чрез разпоредената проверка за цялата приватизация в България. "По мое време олигарсите не смееха да се месят в политиката, а политиците не смееха да дават държавата под наем на олигарсите. Спазвахме разделението на власти", каза той. Интервюто му обаче се превърна в монолог срещу Иван Костов.

 "Управлението на Иван Костов е катастрофа, той превърна тази приватизация в хищническо разграбване. Костов промени ГПК и отне правото на прокуратурата да иска от съда разваляне на незаконните приватизационни сделки. Когато прокуратурата отказа да обслужва приватизатора Костов, му казах, че няма да служа на него и на управляващите, а на закона и на държавата. Тогава той се опита да превърне прокуратурата в агенция към Министерския съвет. Сезирах Конституционния съд". 

Нападките на Филчев дойдоха след думи на Костов, че няма притеснения от заявките на Иван Гешев да провери българската приватизация. Костов припомни, че Гешев определя прехода като "криминален", а това е работа на историците.

"Главният прокурор - първият историк на страната. Няма ли историци, които да обяснят точно какво се е случило? Има много обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид. Не може на прехода да се гледа през призмата, която задава в школата в Симеоново", каза още Костов.

Той потвърди, че има много силно критично отношение към държавното обвинение. "Безспорно на главния прокурор не му липсва смелост. Дава знаци, че за него няма табута. Това никой не може да го отрече. Друг е въпросът, че много хора като мен чакат да видят други доказателства, че той е такъв", добави бившият премиер, като изрази опасения, че амбицията и смелостта на главния прокурор могат да доведат до нарушаване на човешки права и нови осъдителни присъди срещу България, които ще се плащат от данъкоплатците.

Съгласно наредената проверка ДАНС трябва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. Трябва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение.

При проверката трябва да бъде извършен анализ на одитните доклади на Сметната палата и какви действия са били предприети по изпълнението на дадените указания.

Приватизационният процес в България започна през 1992 г. с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация. Към момента е раздържавена по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката и ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на 12 555 млн. долара. Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 66,31% от всички държавни активи.

***

По следите на черните облаци

Пълна проверка започна на контролираните от бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ-овете „Бобов дол“, „Брикел“, „Сливен“ и „Перник“. Тя трябва да установи дали там са изгаряни отпадъци от други страни в Европейския съюз. До тези мерки се е стигнало заради голямата обществена значимост на проблема и възможните неблагоприятни последици за живота и здравето на хората в населените места в непосредствена близост до инсталациите, обясниха от Прокуратурата.

В края на седмицата ГЕРБ внесе и промени в Закона за опазване на околната среда, които касаят изгарянето на отпадъци. Текстовете предвиждат всяко инвестиционно намерение за изгаряне на отпадък да минава през задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Това е най-тежката процедура - т.нар. дълбок ОВОС, който изисква компетентни становища от екологичните органи и от здравните инспекции, както и участие на заинтересованата общественост в процедурата както чрез становища, така и в обсъжданията. Към момента на това подлежат само инсталации, които изгарят над 100 тона на ден.

"Не може обаче да се въведе пълна забрана за внос на отпадъци, защото това ще противоречи на европейските норми, затова трябва да има стриктни мерки за контрол. За в бъдеще само на пристанище Варна Запад ще идва чуждестранния боклук", съобщи министърът на околната среда и водите Емил Димитров. 

За координацията на боклуците от Европа ще следи и новосъздаденият през седмицата Национален координационен център към МОСВ. В него се следи чрез видеонаблюдение какво влиза на входа на предприятията за изгаряне и какво се подава към пещите. В момента към системата са включени три циментови завода и „ТЕЦ – Сливен“. Има и дежурни екипи от РИОСВ, които са на разположение на контролните органи и при съмнение за нарушения ще отиват на митническите пунктове.

Четирите ТЕЦ-а на Ковачки бяха обект на проверка по сигнали за изгаряне на боклук и през септември. Още миналата година се проведоха няколко протеста срещу изгарянето на отпадъци, от началото на 2020 г. такива имаше и в Бобов дол.  Административният съд в Стара Загора спря горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“, след като беше сезиран от екоорганизации. През януари новият екоминистър Емил Димитров разпореди да бъде спряно горенето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“.

Часове след обявяването на проверката главният прокурор, заедно с министрите на вътрешните работи и на околната среда и водите, провериха работата на ТЕЦ „Бобов дол“ и установиха няколко сериозни нарушения на екологичните норми:

- Централата е горяла боклук, смесен с въглища;

- Разрешителното на ТЕЦ-а да гори каквото и да е друго, освен въглища, е изтекло;

- В площадка в съседство с централата нерегламентирано се складира боклук за изгаряне.

„Защо да даваш 100-200 милиона за това да се спазват нормите и законите, като можеш да си ги спестиш? Така някои хора си купуват скъпи коли, къщи и яхти, но хората от околните села дишат отровен въздух“, коментира на място Иван Гешев и се закани, че ако трябва по няколко пъти на вечер ще се проверява какво се гори в ТЕЦ-овете, а на нарушителите ще се търси отговорност.

Самият Ковачки заяви, че не се занимава с горене на вносен боклук и не е притеснява „прокуратурата да се разрови“ в бизнеса му. Бизнесментът бе категоричен, че не се страхува и няма да напусне страната заради разследването на предприятия, свързани с него. Ковачки каза още, че подкрепя действията на правителството да се въведе ред в бизнеса с горене на боклук.

Сагата с боклука започна миналия месец, когато десетки контейнери с италиански боклук бяха открити на пристанищата във Варна и в Бургас. Незаконни отпадъци се появиха и на площадки в Плевен, Враца и Монтана. Тази седмица започна товаренето на контейнера с отпадъци, за да бъдат върнати обратно в Италия. 

***

Схватка между власт и медии

Редно ли е хората, облечени с власт, да се държат прекалено свободно с представителите на медиите? Трябва ли журналистите в България да се превръщат в пощенска кутия, до която всеки може да изпраща сигнали и да настоява за гласност преди каквато и да е проверка? От друга страна - свободни ли са самите те от финансови и други зависимости да публикуват даден материал?

Всички тези въпроси възникнаха през седмицата, след като bTV и „Дневник" попаднаха под ударите на бизнесмена и собственик на Efbet Цветомир Найденов и заместник-председателят на Народното събрание Валери Симеонов, които само в рамките на няколко часа размахаха пръст срещу медиите с обвинения, че не са се задействали по сигналите на първия срещу Васил Божков. Найденов дори намекна, че причина за това може би е фактът, че Божков и неговите фирми са голям рекламодател в групата на bTV. Симеонов пък стигна по-далеч и обвини водещият в телевизията Антон Хекимян и директорът на „Новини, актуални предавания и спорт“ Венелин Петков в корупция.

Припомняме, че Найденов и Симеонов са двете от основните фигури в атаката срещу Васил Божков - единият подаде до Прокуратурата сигналите за нарушения с хазартните фирми на Божков, а другият внесе законовите поправки, които забраниха дейността на частните лотарии, собственост на бизнесмена.

bTV обяви твърденията на Найденов за неверни и подвеждащи. Медията защити своите служители и обяви, че застава зад тях в съдебната им битка срещу Валери Симеонов заради обвиненията в корупция. В позицията им се казва още, че ролята на журналистиката е да разкрива истината след проверка и разследване на информация, а служителите на медията информират отговорно, като се основават на факти, независимо от случая и от времето, необходимо за проверка на информацията.

От редакцията на "Дневник" в началото на месеца също обясниха, че разказаната през декември от братя Найденови информация се е нуждаела от проверки и потвърждение. Тогава медията обясни, че ролята на журналистиката е да проверява фактите, а не да се превръща в “пощенска кутия” за едностранчиви твърдения в бизнес или други спорове, както и че след проверка се оказало, че част от твърденията на Найденов не отговарят на истината.

Реакция от страна на СБЖ по случая още няма. Асоциацията на европейските журналисти - България обаче реагира. Тя осъди атаката на Валери Симеонов и заяви, че тя вероятно е и част от целенасочена атака срещу две все още критични медийни групи и е част от голямата война за овладяване на медийния сектор.  

"По никакъв начин не може да се приеме, че става дума за прикриване на информация при условие, че разкритията за предполагаемата престъпна дейност на Васил Божков и действията на прокуратурата бяха широко отразени от тези и други медии. Журналистите не могат да бъдат обинявани в укривателство. Функция на журналистиката да е да събира, проверява и оповестява проверена информация, която е от висок обществен интерес. Журналистите не могат да се използват за решаване на корпоративни спорове", заявиха от АЕЖ - България.

От асоциацията посочват и друга тревожна тенденция - появата на анонимни публикации, защитаващи единствено тезата на едната или другата страна, без да бъдат търсени фактите.

***

Изкуство под прицел

Изложбата не фигурира дори в сайта на Лувъра. Oт музея уточниха, че заглавието е било работно с възможност да претърпи промяна. Експозицията щеше да е част от Департамента за ислямски изкуства, в която 14 хиляди експоната проследяват развитието на исляма от VII до XIX век и допира с други религии.

На среща с министъра френският посланик у нас подчерта, че Лувърът е дал на България изключителната възможност да покаже пред милиони посетители родното изкуство, но е проявил разбиране към така създалата се ситуация.

Споразуменията за българските изложби в Лувъра са подписани и одобрени по времето на бившия министър на културата Вежди Рашидов, мандат 2012-2016 г. Те са одобрени и по времето на президента Румен Радев, както и от втори и трети кабинет Борисов, а споразуменията са разписани от зам.-министъра на културата Боряна Христова.