Поглед назад: Когато литературата пресича пътища

10:00, 07 дек 19 / Поглед назад 25 1733 Topnovini

Из ''Борбата е безмилостно жестока''

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!

 

За рождението на един любим поет...

Днес, 7 декември, се навършват 110 години от рождението на великия поет Никола Вапцаров.

Снимка: Уикипедия

Роден в Банско, Вапцаров расте в семейство с буйна кръв – дядото на бъдещия поет е хайдутин и борец за свобода, загинал в борба с турците. Бащата пък е член на ВМРО, кръстосвал нееднократно планините и сражавал се с османците. Майката му Елена също е много знакова фигура за неговото развитие като човек. Тя е будна, културна българка, високо образована и със силен характер. Поетът споделя, че тя се отличавала с дарбата си да разказва и преразказва. Може би оттам идва и неговият бъдещ литературен талант. 

Особено любим на малкия Никола е Уилям Шекспир и неговото произведение – “Хамлет”. 

Вапцаров се превръща в идеалист и мечтател, черти твърде типични за един бъдещ творец. Младежът силно желае, след като завърши гимназия да се премести и да следва литература. Баща му Йонко не го подкрепя. Това сломява Никола и го принуждава да постъпи като курсант в Морското машинно училище във Варна. Там условията за живот са изключително сурови и неминуемо се отразяват на артистичната натура на Вапцаров, пише ''Българска история''. Той се съобразява със строгите изисквания на морското училище, но без да загърбва любовта си към четенето.

Близо сто са творбите му, посветени само на периода на обучение в морското училище. Различни вестници и списания с радост издават негови произведения. В Никола се събужда една нова страст, любов към морето и машините, вярата в несломимата мъжка дружба. В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век започва практиката на курсантите по корабите. Тогава Вапцаров служи на торпедоносеца “Дръзки”, а по-късно е изпратен като стажант на кораба “Бургас”. Последният отплава на далечно плаване, което оставя страхотно впечатление в съзнанието на младия поет.

Намериха три неизвестни стихотворения на Вапцаров

След края на цялото морско следване и приключение бурният нрав на Вапцаров е изправен пред голям кръстопът - трябва да избира между литературата и машините. Баща му го урежда в един от най-големите вестници – “Зора”. Единственото, което се иска от Никола, е да изпрати статия за периодичното издание. Но се проваля, защото сякаш принадлежи към друга вселена. 

Най-силният шамар за него е загубата на сина му.

През 1940 г. излиза неговата единствена стихосбирка – “Моторни песни”, която оставя много важна следа в литературата.  Същата година писателят е интерниран в лагера Годеч заради набирането на подписи за т.нар. “Соболева акция”. По-късно, след завръщането си оттам, Вапцаров решава да се противопостави на случващото се в България. Втората световна война е в разгара си и страната тъкмо е влязла в съюз с Третия райх.

В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Така среща смъртта си един от най-големите родни писатели. 

Из „История“

Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

 

И за смъртта на друг такъв...

На същата дата преди 82 години свършва земният път на Антон Страшимиров - една от най-интересните, колоритни и нестандартни фигури в историята на българската литература и култура.

Снимка: Уикипедия

"Странен човек! Не, хората са си различни. Впрочем, те все пак си приличат – поне в няко случаи. Светулки са, когато се влюбят. Губят се в нощта на живота като блуждаещи огньове. И са мили, трогателно мили." - из "Хоро"

Роден 1872 г. във Варна. Брат е на Тодор Страшимиров и Димитър Страшимиров. От 13-годишен обикаля Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. 

Антон Страшимиров участва като доброволец в Балканската война и е награден с войнишки кръст за храброст, а през Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент – сътрудничи на в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“. През 1921 г. е редактор на сп. „Наши дни“, посветено на културния живот в България след войните; създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“.

След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив:

„Клаха народа, както и турчин не го е клал“ …”Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, ­ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.”.

След смъртта на съпругата си, здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира на 7 декември 1937 г. Погребан е в Централни софийски гробища.

Снимка: Уикипедия

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!