Поглед назад: "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa"

07:00, 01 дек 19 / Общество 25 3141 Християна Димитрова
1

 "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!".

Днес се навършват 131 години от смъртта на българския екзарх Антим I.

Антим I е първият български екзарх (от 1872), виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа.

Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Роден е в Лозенград. Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел монашески сан), след което продължил на остров Халки и в Одеса. През 1856 г. завършил богословие в Московската духовна академия, след което станал ректор на семинарията в Халки.

Активният и просветен екзарх играе съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:

"Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (Освобождението)."

Като екзарх енергично отстоявал правата на народа, снел отлъчването на владиците, ръкоположил нови владици. Екзарх Антим I протестирал против Баташките кланета и се обърнал с писмо до руския цар, в което изложил тежкото положение на българския народ и помолил царя да се застъпи за България (след като прочел писмото, Александър II написал върху него "Да се освободи България!").

Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1876 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите "Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!"

През 1877-а година екзарх Антим е свален от екзархийския пост и е заточен в Мала Азия. След свършването на Руско-турската война през 1878 г.  бил освободен след обща амнистия и става видински митрополит.

Ръководи Учредителното и първото Велико народно събрание. По време на Сръбско-българската война и обсадата на Видинската крепост, му предлагат да потърси убежище в Калафат. Той обаче отказва, защото не е достойно за него и заявява: "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa". Един от хората, чието минало е променило бъдещето. И е записано с буквите на вечността.

На Шипка екзарх Антим полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България и по единодушното решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.

Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия (която носи днес името му).

На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Ключови думи
Най-нови Най-четени Най-коментирани